Емоции и култура на спортните състезания

Тези две понятия са напълно съвместими. Обичаш музика, отиваш на концерт и след като изслушаш с удоволствие хубавото изпълнение на чудесната симфония или каквото току-що си чул, изразяваш положителното си вълнение с аплодисменти. Заедно с теб аплодират всички, намиращи се в залата любители на добрата музика. Обичаш театъра, отиваш на театрално представление и, ако ти хареса, също проявяваш одобрението си с ръкопляскане. Понякога се чуват и провиквания "Браво", но те не са по време на действието, а след това. За мое съжаление в последно време млади зрители изразяват възторга си и чрез освиркване. Това не го приемам, защото съм свикнал да разбирам освиркването, дори когато е след изпълнението, като израз на неодобрение.  

Пък то било възторг. Подобен начин на съпричастност май го взехме от чужди на нашата славянска емоционалност "култури". По дипломатически съображение не казвам кои.

Но има и още по-страшно, безсмислено и глупаво реагиране. Това е влудяващата ме, вярвам не само мен, употреба на най-различни свирки, тъпани и други "оригинални" и необясними за нормалния човек шумоправещи средства за изразяване на просташки възторг, които често, ако не винаги, се чуват на спортни състезания.

Неотдавна започнах да гледам по телевизията волейболен мач, май беше полуфинал на важен турнир между габровския отбор и отбора на "Левски". Момчетата играеха чудесно и при изравнените сили на двата тима състезанието между тях беше изключително приятна гледка, предизвикана от спортното майсторство, атлетизмът и всеотдайната воля за победа на състезателите. За най-голямо мое съжаление погледах малко и загасих телевизора. Въпреки желанието ми да "присъствам" на този хубав мач.

Тук трябва да отворя една скоба и да кажа за по-неосведомените, че през последните години нашият волейбол е във възход и се нарежда в предните места на световната класация. Независимо от нелеките катаклизми, произлезли в националния ни отбор. Гледаш волейболните мачове на най-добрите ни играчи и патриотичното ти чувство приятно те гъделичка.

Защо тогава се лиших от удоволствието да видя докрай този хубав мач? Защото привърженици на не знам кой от отборите, или на двата отбора, така надуваха някакви свирки и други вдигащи шум приспособления, че нормален зрител, дори запален привърженик на красивия спорт или запалянко на левскарите или на габровци, не би могъл да издържи подобно мъчение за слуха.

И съвсем логичен е въпросът ми: не може ли, няма ли начин или организация, които да спрат чрез забрана това кощунство по спортните терени? Особено когато става дума за състезания, които се провеждат в зала. И какви са тези запалянковци, които навярно мислят, че помагат на отборите, на които симпатизират. Не. Те им пречат, колкото и състезателите да са свикнали (от немай къде) с ненормалната обстановка, в която играят. Нямат ли милост техните привърженици към слуха и спортното съсредоточаване на любимците си в играта, та им пречат, изразявайки по този първобитен начин своите неприсъщи на психично здрав човек чувства.

Преди години протестирах във връзка с първобитните вувузели, които оглушаваха африканското световно футболно първенство. Тогава никой не ме чу, но това се отнасяше за Африка, а в детските приказки, на които съм горещ любител, тази територия се свързва с диваците. Но ние живеем на Балканския полуостров и въпреки някои западни усилия, не могат да се отрекат нашите големи заслуги за цивилизоването на Европата.

Но нека се върнем у нас! Нито един доктор или чиновник от Министерството на здравеопазването ли не е бил потърпевш от изстъпленията с човешките слух и нерви в спортните зали? Смятам, че в името на запазване тези слух и нерви трябва да се обърне внимание и на децибелите, с които някои млади (повечето) слушат своята любима, така наречена, музика.  

    Не съм любопитствал да разбера как стои този въпрос - за нечовешкия шум, вдиган по спортните зали на така наречените напреднали държави. Помня, че по едно време доста се пишеше за проявите на футболно хулиганство на острова, където е измислена играта с ритане на топка.

    Не знам и у нас да има и някаква широко оповестена забрана (поне на мен не ми е известна), която спортните "музиканти" грубо да нарушават. Ако няма - необходимо е да се издаде, ако има - нарушителите й да се наказват!