Драгий Георге!

Никола Чолаков

Съществуват много писмени извори за личността и творчеството на големия български поет, белетрист и преводач Асен Разцветников. Неговите произведения вълнуват възрастни и деца, на него е посветен детският общински празник  "Събуди се ясно слънце", предвиден да се проведе на рождения му ден, 2 ноември, в родното му село Драганово. Една част от тези извори се намират в книгите на негови изследователи и почитатели, а други - в пощенските карти на поета до близки приятели.
Не е известно дали някой е пробвал да изясни приятелските връзки на Асен Разцветников с Георги Цанев, имайки предвид личната кореспонденция на поета чрез пощенски карти до литературния критик Цанев в периода от септември 1928 г. до октомври 1929 г., които притежавам в ксерокопия, подарени ми от неговата сестра Кръстина Трифонова. От съдържанието на картичките става ясно, че Асен е учител в механотехническото училище в Габрово, а Георги живее в София на "Оборище" 24 и е в процес на търсене на работа. Добрият приятел, който, назначен в габровското училище от септември 1927 г., получава заплата и изпитва 30 души на поправителни и 80 за приемане (писмен и устен), изпраща на Георги 3000 лв. и го съветва да не мърда от София, за да могат в близко бъдеще да се съберат отново заедно. След месец Асен честити  на своя колега назначението му на работа и бърза да предвари изпращането на книгата "Херман и Доротея" на руски, защото успял да се снабди с нея. Поздравявайки всички златорожци, той моли Георги да му вземе от германската книжарница най-новото и най-пълно издание на "Вертер", или по-добре да научи кое издание е такова, защото той има в село едно - може то да е подходящо. В края на октомври 1928 г. Асен пише, че се готви сериозно за изпит, като отбелязва, че кандидатите за това училище нямат по-висок образователен ценз от него, но може би и тук ще се повтори Хайневият "Braven Mann" и моли в немската книжарница да му изпишат въпросното критично издание на "Вертер". В картата от 5.12.1928 той с тревога пита защо Георги мълчи, успешно ли е ренгенизирането  на злощастния му "apicitis" и да каже на Владо (Русалиев - Н. Ч.) да му изпрати новия "Златорог". Както и замолва Георги да пише по кои учебници се води обучението по двата юридически предмета в VІІІ клас (днешен ХІ клас) на неговото училище. Ето какво съдържа картичката с дата 3.І.29: "Драгий Георге, хубав ти е плана да се съберем двама на ул. "Нишка" (не в № 15, разбира се), но - я бъде, я не. Навярно знаеш за предложението на П.С. да работя във вестник. Ти най-добре разбираш, колко неудобно би било моето положение. Там се бичуват обществени недъзи и личностите, които ги носят. Но: поради моето минало - засегнатите веднага ще ме обвинят, че чрез тях целя да компрометирам държавата и целия обществен строй. Пък и: вестника изхабява. Четох сбирката на Далчев. Би трябвало и аз да издам сбирка - та само тая година съм печатил 9 стихотворения. Нейсе: не знаех, че можело тъй. Пенка и Цвета още ли са без работа? Честити ви празници! Асен." За подател е написано: Ас. Коларов, техническото училище, Габрово, а на всички останали -  Ас. Разцветников.
В следващите две картички съобщава, че е свършил вече "Х и Д" (Херман и Доротея - Н. Ч.) и щом излезе и му платят хонорарът, ще погаси 3500-те лева дълг към своя братовчед, за да "остане да даваш на мене (без лихва)". По-нататък честити на приятеля си успехите на литературно-музикално-театралното му поприще и възможността да го назначат директор, и още: да  науми Коля (Фурнаджиев - Н. Ч.), Ангела (Каралийчев - Н. Ч.), Райчев, Полянката (Владимир- Н. Ч.) и другите автори на нови книги да дадат на Владо екземпляри за него. На въпроса дали работи много отговаря с въпрос: "Какво може да се работи при 23 часа (урочна работа - Н. Ч.) и секретарство на съвета?"  Едвам е започнал "Вертер", а "Мариин извор" си е само мечта... През април е изпратил една поема - балада, до Владо и пише, че от наградите е много изненадан: очаквал и Далчев да бъде награден. В последните две пощенски карти нараства тревогата му за литературния живот в столицата и работа в софийско училище, до което е изпратил чрез Владо необходимите документи, и моли Георги да съдейства, като му напомня, че освен часове по немски може да взема по руски, български, политикономия и гражданско учение. В края на 1929 г. Асен вече е лектор по немски език в Трета мъжка гимназия в София, тъй като филоложкото му свидетелство е загубено в просветното министерство и трябвало да кандидатства с юридическия диплом, а през януари той превежда за музикалния сборник на издателство "Хемус" немски детски и изобщо училищни песни. Пощенските картички, изпратени до неговия приятел, са написани с красив и четлив почерк.
Приятелството и творческо-професионалното съдружие и взаимопомощ на Асен Разцветников и Георги Цанев, двама от т.нар. септемврийска четворка, им помага да оцеляват в живота, за да се прояви литературният труд за прехрана и големият талант на българския поет, оставил в наследство най-хубавите книжки със стихове за деца ("Юнак Гого", "От нищо нещо", "Хороводец Патаран", "Деветият брат" и други), за възрастни: "Жертвени клади", "Двойник" и "Планински вечери", художествените преводи на творби на Омир ("Илиада"), Гьоте ("Херман и Доротея"), Молиер ("Тартюф"). Творчество, чието място в българската и европейската литература е огряно с нова светлина, имайки предвид новата двуезична българо-немска книга на Георги Бонев от Виена "Песни за любов и милосърдие", посветена на 50 стихотворения от "Планински вечери" и "Двойникът". Двуезичната книга възникна за 60-годишнината от смъртта на поета - 30 юли 1951 година.