Датата
/ брой: 116
1876 - УМИРА ПАНАЙОТ ВОЛОВ, РЕВОЛЮЦИОНЕР (Р. 1850 Г.). Рожденото му име е Петър Ванков. Организатор и ръководител на Априлското въстание в IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище, един от инициаторите на събранието на Оборище. След потушаването на въстанието, гонен от османските власти, при опит да се прехвърли в Румъния се удавя в р. Янтра край Бяла (Русенско).
1877 - РАЖДА СЕ АЙСЕДОРА ДЪНКАН, АМЕРИКАНСКА ТАНЦЬОРКА ОТ ИРЛАНДСКИ ПРОИЗХОД (УМИРА 1927 Г.). Смятана за основателка на модерния танц. Внася в него естественост и спонтанност по модел на античните гръцки фигури. През 1922 г. се жени за известния руски поет Сергей Есенин (на снимката), убит през 1925 г. Две години по-късно Дънкан умира при нелепи обстоятелства - возейки се в колата на свой приятел, шалът й се оплита в колелото и я задушава.
1972 - ПОДПИСАН Е ДОГОВОРЪТ "САЛТ 1" МЕЖДУ СССР И САЩ. Преговорите за ограничаването на ядрените запаси започват през 1969 г. в Хелзинки, Финландия, и се провеждат в две фази - "САЛТ 1" (1972) и "САЛТ 2" (1979 - на сн. подписването на договора). На основата на тези договори за ограничение на стратегическото въоръжение по-късно са подписани и договори за съкращаване на настъпателните оръжия "СТАРТ 1" (1991) и "СТАРТ 2" (1993).
1986 - ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ПРИЕМА ЕВРОПЕЙСКОТО ЗНАМЕ. Еврофлагът се състои от кръг от дванадесет златни звезди на син фон. Броят на звездите не е свързан със страните членки - 12 е число без политически подтекст и символ на съвършенство и завършеност. Първоначално това знаме е използвано от Съвета на Европа и е предназначено да представя Европа като цяло, а не конкретна организация. Флагът е избран от СЕ на 8 декември 1954 г. Европейската общност го приема на 26 май 1986 г. Европейският съюз, който наследява ЕО, приема флага още при създаването си с договора от Маастрихт през 1992 г.
1993 - УМИРА ЦОЛА ДРАГОЙЧЕВА, ПОЛИТИК И ОБЩЕСТВЕНИК (Р. 1898 Г.). Участва в Септемврийското въстание през 1923 г. Осъдена на смърт по Закона за защита на държавата, впоследствие амнистирана. В затвора се ражда нейният син Чавдар Драгойчев, известен хирург. След Девети септември 1944 г. Драгойчева е депутат, председател на Националния комитет за защита на мира (1949-1952), председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (1957-1977), а от 1977 - негов почетен председател и др. В края на 1947 г. става първата жена министър в историята на България.