Човекът, който просто запази уважение

Кръстю Шекеров   

Навършиха се 90 години от рождението на най-дългогодишния младежки и партиен ръководител и общественик в Русе и региона - Петър Данаилов. Той е роден през 1926 г. в село Комарево, Плевенско, в семейството на известния партиен деец Данаил Христов - секретар на партийната организация в Комарево. За участието му в революционните събития през 1923 г. бащата е арестуван, подложен на зверски инквизиции и впоследствие умира. Остава сирак още неродения му син Петър. Закърмен с революционните идеи на Септемврийското въстание, той е любознателен ученик в основното и прогимназиално училище в селото. Неговите юношески и младежки години съвпадат с настъплението на хитлерофашизма и вероломното нападение на хитлеристка Германия над Съветския съюз.
Като ученик в Плевенската гимназия е приет за член на РМС и участва активно в нелегалната работа на организацията. Инициатор е за създаването на ремсова организация в родното му село, става ятак на нелегални функционери на БКП, изпълнява поръчения на Партията и РМС. През 1943 г. като ученик е задържан в полицията за активна революционна дейност, изключен е от гимназията. След 9 септември 1944 г. е приет за член на Партията, привличан е на работа в Околийския комитет на РМС, а по-късно и в Областния комитет на Плевен. След време е привлечен на работа в ЦК на ДКМС. От началото на 1952 г. е изпратен да оглави Окръжната комсомолска организация в Русе като първи секретар. От 1956 г. е издигнат за първи секретар на ГК на БКП в града, а от 1959 г. е вече

първи секретар на ОК на БКП

Политикът и държавникът Петър Данаилов заслужено се нарежда между личностите - ръководители на окръга, оставили трайни следи в развитието на региона. През периода, когато Данаилов работеше в Русе, бяха реконструирани и изградени нови предприятия и заводи, като "Печатни платки", комбинат "Тежко машиностроене", "Петър Караминчев", реконструира се завод "Георги Димитров", корабният завод, химическият "Гаврил Генов", Завод за редуктори и вариатори в гр. Бяла, "Латекс" и др. Всичко това допринесе Русе да се нареди на второ място по производство на промишлена продукция на глава от населението след София. Истински подем настъпи в развитието на селското стопанство. По този показател окръгът е в челните редици на страната. Кой не е чувал за успехите на АПК Иваново и Сливо поле по добиви на царевица, пшеница, слънчоглед и плодове. Бяха изградени Бръшлянската, Русенската, Ивановската, Ценовската напоителни системи, с което се обхванаха над 20% напоителни площи от обработваемата земя. По-голяма част от лозово-посадъчния материал се изнасяше в СССР, Алжир, Тунис, Либия, Ирак и Югославия. През този период бяха изградени жилищните комплекси "Здравец-Изток", "Чародейка" и "Дружба". Годишно се строяха 2500-2800 жилища, които се предоставяха на нуждаещи се семейства.
Петър Данаилов полагаше големи грижи за развитието на духовната сфера. Русенските артисти и музиканти заемаха призово място в националната ни култура. Благодарение на това от Русе израснаха оперните певци Н. Здравков, Кирил Кръстев, Наско Анастасов, Пенка Маринова, музикантът Светлин Русев и др. По негова инициатива с подкрепата на централните органи и известните музиканти - Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Минчо Минчев, Парашкев Хаджиев и др. през 1962 г. се сложи началото на известните Мартенски музикални дни. На тях са гастролирали такива светила на музиката като Шостакович, Ю. Башмет, Н. Хренников и др. Положиха се грижи за подобряване материалната база на културата, извърши се капитален ремонт на Операта, на драматичния театър, изграден бе Домът на културата.
Големи грижи Петър Данаилов полагаше и за развитието на образованието

според нуждите на икономиката и духовната сфера

В този период бе открит Селскостопанският институт по механизация на селското стопанство, който по-късно прерасна в Университет, Педагогически институт, Спортното училище, Техникума по индустриална химия, Електротехникум, средно училище по текстил, няколко заводски училища и др. В онези години всичко, което се правеше в материалната, социалната или духовната сфера, нямаше как да се случва без подкрепата и благословията на първия ръководител на окръга. Имал съм удоволствието да присъствам на някои срещи като с Николай Гяуров, Дмитрий Шостакович, Н. Хренников и др. Петър Данаилов умееше да разговаря както с творци, учени и специалисти, така и с обикновените хора. Всекидневно пред кабинета му го чакаха ръководители на предприятия, работници и селяни по злободневни въпроси. Той посещаваше често общините в селата на окръга, общуваше постоянно с хората, което му позволяваше да бъде близък с тях, да вижда болките им и вълнуващите ги въпроси. Вземаше присърце решаването им. След 1973 г., когато вече бе назначен за министър на енергетиката, а след това посланик в Румъния, Чехословакия и Северна Корея, не престана да се интересува от живота и развитието на Русе, търсеше възможности и участваше при чествания на годишнини от събития на живота в града.
Петър Данаилов имаше особена почит към историческите дати - 3 март - Освобождението на България, 9 май - Ден на Победата, Втори юни - Ден на Ботев и загиналите за националното ни освобождение, и лично присъстваше на тържествата, които се организираха. Беше непримирим към дирижираната русофобия у нас и много изопачени факти на нашето историческо минало.
Радикалните обществено-политически промени обикновено изменят

призмата, през която оценяваме хората

и особено тези, които дълго време са ни били ръководители. На малцина от тях променените критерии дават добра оценка. Такъв бе Петър Данаилов. Дългогодишната му работа като младежки и партиен ръководител, след това министър, над 15 години на дипломатическа работа, не го превърнаха в сух и догматичен администратор. Той беше ценен и уважаван като ръководител, както преди промените, така и след тях. След промените той съумя да опази при новата обстановка гражданското си поведение и човешкото си достойнство. Не взе като много други да посипва пепел на главата си, да обвинява когото и да било за сполетелите ни беди. ПРОСТО ЗАПАЗИ УВАЖЕНИЕ.
Той остана до края на живота си верен на светлите идеали на поколението, което изгради основите на една по-добра и справедлива България, от която последните години трайно се отдалечаваме и ставаме необратимо по-бедни, по-неграмотни, по-болни, по-несигурни за утрешния ни ден.
След настъпилите "демократични промени" той с болка приемаше клеветническата кампания срещу държавните ни ръководители по времето на социализма. С достойнство и чест остана на висотата си като гражданин на България. Много болезнено се отнасяше към хората, а те не бяха малко, които се отказаха от идеите си. Промените възприе с голяма болка заради хищническото разграбване на народното богатство, ширещата се нищета, егоизъм, алчност и насилие. Много хора работят активно само докато са на длъжност, а след това се затварят и изолират от живота. Това не важи за Петър Данаилов. След 1992 г., когато се оттегли от дипломатическа работа, той, както винаги, пак е сред хората, съпричастен на техните болки и грижи.
Може да се кажат още много неща за личността и големия патриот на Русе Петър Данаилов, за поколението, което изгради благоденстваща България.

Това бе нашата младост

а Петър Данаилов беше емблемата с неукротимата си енергия и такт, с качества на ръководител и организатор от висока класа. На борбата, труда и съзиданието той гледаше като символ и потребност на живота.
На 23 октомври тази година щеше да навърши 90 години. Преждевременната му смърт преди 1 година попречи да завърши трилогията, писана за Русе "Летопис за развитието на Русе". Приживе излязоха първа и трета част, но ръкописът за втората, макар и готов, не можа да излезе. Предстои да се издаде и той. Петър Данаилов остави светла диря с всеотдайността си и безкористната си работа и борба за добруването на хората, за просперитета на Русе и скъпата ни родина България. Тя бе за него всичко най-ценно.