Безродници нещастни

Винаги съм търсел причината ние, българите, да правим всичко за самоунищожението си. Това самоунищожение се засили с т.нар. демокрация, която се превърна в "простокрация".
Слушам как професори, академици, писатели и издатели на учебници говорят за турско присъствие, за съжителство. Бившият министър на образованието възхваляваше написаната от Давутоглу книга, а председателят на БАН организира нейното обсъждане. Малко е такива хора да бъдат набити на кол, за да усетят сами "съжителството" на нашите деди и прадеди.
На 81 години съм. Помня много разкази от първа ръка на моята баба, която е била на 8 г., когато за трети път е опожарен Калофер. Колко жени и деца са изклани в женския манастир! Който е успял да избяга, е останал без дрехи и храна. Хванатите са били измъчвани и дни наред са се чували писъците им. И сега местността, където е бил лагерът на башибозушката орда, се нарича "Циганска могила". Слушал съм разкази и на поп Балия, който беше на 108 г., съученик на Ботев и жив свидетел на "турското съжителство". Уредникът на музея г-жа Кертева, на 103 г., също беше жив свидетел на турското "присъствие". Тя идваше в училище и ни разказваше за "съжителството".
Що за мазохизъм проявяват, и то умни хора? Що за предателство? Що за българофобия? Необходимо е народът да се вдигне и да изпрати тези безродници нещастни някъде, където няма да имат възможност да вредят на родината ни. Ако искаме да оцелеем, трябва да  защитим България.

Христо СОТИРОВ, Калофер