Беше велик нашият войник...

Илия СТЕФАНОВ

Покрай многото шумове в ефира в главите на народонаселението премина и вестта, че от 2008 година армията на Република България става професионална. Каква дума само! Значи преди е била непрофесионална, сиреч - негодна? Всъщност по-точната дума е наемна. След като около

600 години българската държава е имала наборна армия

В периода 681-1396 г. военните години за България са 276, смутните - 38. Да напомня - последните български царе са разчитали много на наемници по ред причини. В третата българска държава първият набор постъпва през 1878-а.
Значи до 2008 г. са минали 120 набора. В кратък период след сключването на Ньойския договор армията е намалена и доброволна. През Третото българско царство войската участва в пет войни за национално обединение и два пъти бе предадена от политици, без да бъде победена!
Сегашните народни избраници замъглиха пренията, някои халхаберовци се оплакваха от казармата, други се позоваха на времето и глобалното пространство.
"Днешното общество е организирано противоречиво - интересите не на всички съвпадат с официално установения в закона обществен интерес. Поради това поведението на хората не е доброволно и желано участие в задълженията на обществения живот, а представлява подчинение. Тъкмо тук (се) корени държавата..." Звучи съвременно и не съвсем. Написано е преди 76 години. Разликата оттогава е, че са много повече политиците и дребните олигарси, на които

не им пука за корените на държавността

И още нещо отпреди 76 години:
"Българският егоизъм още не е създал своя дисциплина... Ние сме една смесица от старата човещина и новия егоизъм, нямаме ред и страдаме както от нашето развитие, така и от нашата изостаналост."
Уви, не времето, а интереси и изгоди налагат отново наемните войски не само при нас. За добро или за лошо - ще се види. А новият егоизъм се увеличава и неговите носители са много от "силните на деня" заедно с техните покровители. Проблемът е, че България е на същия кръстопът и в периферията на новите военни, политически, икономически образувания и съюзи.
В пренията на депутатите имаше ожесточение и по въпроса за евентуален закон за военно обучение. И отново хранени люде, служили-недослужили, изохкаха за тежката казарма, за горките ученици в онова мрачно време, които ходели на военно обучение. Като погледна с техните очи, аз също спечелих от т.нар. демУкрация - отърва ме от запаса! Като завършил Школата за запасни офицери бях командир на взвод за управление в тежък артилерийски полк. Имах "късмета" да направлявам огъня на батареята пред началника на артилерията в дивизията, в армията. Бях студент, когато "играхме" дивизионно занятие като запасни и ген. Бакалов дойде точно при мен за стрелбите. Общо ми се събират над година и половина запас, макар да се местих в три военни окръжия.
Бил съм

на военно обучение с ученици

в Хасковски и в Пазарджишки окръг. Как са се чувствали учениците и как оценяват това обучение - тогава и сега, следва те да кажат. Сигурно е имало проблеми, грешки, издънки. Нещата са комплексни - зависи от организация, кадрови състав, битови условия, координация с учители. Бих споделил само лични впечатления, без да правя пряка връзка с днес, защото ако сега има военно обучение, следва да не е задължително.
И да има промени във формите. Обучението в Хасковско бе на армейския полигон в село Корен, а в Пазарджишко - на Панагюрски колонии. Смените бяха 10-12 дни. Учениците се обучаваха по взводове от 20-25 човека, момичетата - отделно от момчетата. Имаше командировани учители, лекарски пункт. Битовите условия бяха добри. И на двете места имаше недостатъци с кадровия състав на офицерите.
Работехме с предварително подготвени писмени планове за всеки ден. Занятията бяха до обед. След това организацията на времето бе на учениците с помощта на учители и на офицери. Вечерите се организираха танци, викторини, срещи с културни дейци, ветерани от войните.
Основните занятия бяха по строева и стрелкова подготовка.

Имаше стрелба по мишени с автомат АК-47

Запознавахме младите с топографията, движение по азимут, слагане на противогаз. Лекари водеха занятия по даване на медицинска помощ. Имаше деца, на които някои неща им тежаха, но повечето бяха доволни. Радваха се и се гордееха, когато преодоляваха някои трудности, когато улучваха мишената, когато се справяха с маршрута, когато се класираха на предно място в строевата подготовка. За всеки успех се полагаше поощрение и награда.
Така се случи, че две трети от времето водих взводове на момичета. Бяха много добри "войници". Помещенията си поддържаха изрядно. По строева подготовка биеха момчетата. Най-учудващо е, че с малки изключения, се представяха добре и на стрелбите. Е, понякога се изхитряха да стрелят по мишените на по-слабите, за да вдигнат бала на взвода. След добра подготовка съм ги пускал сами за движение по азимут и се справяха. По-трудно им беше на Панагюрски колонии заради терена.
В Корен имаше взвод момичета от Техникума по обществено хранене. Заради хъса и качествата им ги кръстих "амазонките". Те си харесаха прозвището.

Бяха дръзки и устати

но добри във всичко. Когато завършиха училище, вече бях на работа в Пазарджик. За бала си ми изпратиха покана и отидох в Хасково. И на бала бяха "амазонки"... Добър взвод имаше и от Икономическия техникум в Хасково, от гимназията в Панагюрище, копие на "амазонките" бяха момичетата от гимназията в Стрелча. Още помня имена. Години след обучението се е случвало да срещна някои. Винаги ми се обаждат и си спомняме "военните дни". Всъщност най-добре е, дори да има военна подготовка, да не се налага да участват във война...
Както е вече над 70 години. На военно обучение съм виждал атака на танкова бригада с над 100 танка. Как се спира такова чудо? Виждал съм резултата от залп на цялата артилерия в дивизията, в това число и на реактивна батарея и ракета земя-земя. След това минахме през мястото на удара. Как се оцелява след такъв удар?!
Всъщност основната цел на една боеспособна армия е предимно възпираща. Специалистите сигурно имат силни доводи за наемната армия. Може би друг изход няма? Обаче наемните армии са характерни за Средновековието и преди това - на преселващите се народи.

Тази войска е изградена на преки лични облаги

Могла е и да бъде купена от други! Националните държави превръщат участието във войската в повинност - всеобщо задължение без преки облаги за войника. "Съзнанието за войнишки дълг (се) корени в националното съзнание...с илата, която превръща дадено население в народ..."
Да, беше велик нашият войник!
Аз лично не вярвам във възможността да се построи наново Вавилонската кула...


"Амазонките", спечелили първо място по строева подготовка (1971-а)

Момичетата често засрамвали момчетата в стрелбата с автомат (1971-а)

Казармен живот...