БДЕНИЕ

Не забравяйте, днес е 11 април, международният ден на политзатворниците, концлагеристите и пострадалите от фашизма и войните. ООН почете този лист от календара, тъй като на тоя ден през 1945 г. са въстанали в Бухенвалд оцелелите мъченици. Сред първите дела на командването на американския батальон, освободил този "кръг от ада", е да покани видни ваймарски граждани да видят какви чудовищни злодейства са се вършили недалеч от града на Гьоте, Шилер и Лист. 11 април носи велик трагизъм и напомня, че човечеството има свещена памет и будна съвест. Нищо не е забравено. Няма давност за престъпленията на фашизма. Камбаните на Бухенвалд бият и зоват.
 Бухенвалд е само брънка от веригата хитлеристки концентрационни лагери, оковала Европа. Имена като имена, но звучат зловещо - Аушвиц 1, Треблинка, Заксенхаузен, Терезин, Маутхаузен, Аушвиц - Биркенау, Флосенбург, Собобор, Белциг, Нойенгам, Майденек-Люблин... Фабрики за смърт. В нацистките концлагери и политическите затвори хитлеристите са натъпкали над 20 милиона, повечето "за нищо не виновни, освен защото са се родили хора". Първият концлагер е Дахау, където се задържат за изправителен труд "криминални елементи, комунисти и други политически противници, цигани, евреи, хомосексуалисти, проститутки, представители на секти от типа на "Свидетели на Йехова". Открит е на  9 май 1933 г. Датата напомня за същия майски ден след дванайсет години - Девети май, който изписват с главна буква - "День победы" или Victory in Europe Day. Но в тия 12 години - на фашизъм, насилие и войни, погиват 55 млн. души, нанесени са огромни материални щети, цветущи градове са превърнати в руини, цивилизацията губи безценни културни паметници, в концлагерите намират смъртта си 11 милиона.
Концентрационните лагери са феноменално изобретение на капитализма и стават обичайна практика от началото на ХХ век. Появяват се с разни имена: център за задържане, трудов лагер, наказателна колония, център за преследване, лагер на смъртта и др. Проф. Васил Проданов в книгата си  "Насилието в модерната епоха" ни напомня, че понятието "концентрационен лагер" влиза в обращение в "най-старата демокрация" - Англия, и за първи път през Англо-бурската война в Африка, където създават 31 такива лагери.  За жалост и   социалистическите страни в сталинския си период приложиха този опит и обяснението "такова беше времето" не е никакво оправдание. "Концентрация" означава "събиране на едно място", "съсредоточаване" и още "сгъстяване", "насищане", но когато тя, безчувствената дума, се съчетае с "лагер", словосъчетанието излъчва ужас. Нацистките концлагери посрещали жертвите си с афористични надписи: "Трудът освобождава" или "Всекиму своето", с които не се скриват нито газовите камери с емайлирани табелки: "Баня за мъже" и "Баня за жени и деца", нито секретните блокове, в които са извършвани "експерименти с хора" - сатанинският отрасъл на медицинската наука. В Белциг, Собобор, Треблинка и др. пък са се специализирали в изтребването на евреи и цигани. Коравосърдечната статистика показва и българският "принос" към този ден. В периода 1941-1944 г. у нас са арестувани 64 345 антифашисти, осъдени са 12 141 души, 31 250 са "събрани" в концлагери. Убитите партизани и ятаци са около 12 000 души.
11 април е ден на бдение, в него държим будна съвестта си. Тя се  буни срещу оня срамен и обиден Луков марш из улиците на София - нови фашисти размахваха овехтели реваншистки лозунги. С благословията на кметството. Кому кадеше тамян президентът Росен Плевнелиев на 1 февруари т.г. на панихидата за "жертвите на комунизма"? Нима той не знае, че в този списък са и 147 деятели на монархо-фашистката власт, получили смъртна присъда от Народния съд. Там са имената на тия политици-продажници, начело с Богдан Филов, които завързаха България за фашистката Ос на страната на "кафявата чума", и ни вкараха във война със САЩ и Великобритания. Те извършиха престъпление не само срещу народа си, но срещу човечеството. И да се представят днес като унищожения от комунистите "елит на буржоазна България" е срамно и недостойно. На тях държавният глава отдава държавни почести. С други думи - не се признават Народният съд, Нюрнбергският процес, възмездието на световния антифашизъм. У нас много политици се правят на глухи за камбаните на Бухенвалд. И на слепи към ставащото пред очите им: как се величаят и оневиняват някогашните фашистки водачи, как свободно се пропагандира фашизъм, нацизъм, хитлеризъм, расизъм, как се клевети Съпротивата. Все неща, несъвместими с европейските ценности. Не е ли време да посегнем пак към позабравения репортаж на Юлиус Фучик с неговото: "LIDE, mel jsem vas rad, BDETE!"