Бацилът на уникалността

"Много по-лесно е да спечелиш победа над врага, отколкото да победиш себе си."
Жан Батист Масийон (1663-1742), френски проповедник, епископ

Втора част

В западната част на Европа от ХVІ в. бродел съблазнителен призрак - призракът на несметни богатства в непознати земи. След откриването на Америка той придобил реални контури и се превърнал в привлекателната мечта за лесно забогатяване там - в Новия свят.
Първите опити за колониално завладяване на територии на север от Мексико извършва Франция. В 1535 г. Жак Картие обявява Канада за владение на френския крал. През 1540 г. Робервил получава титлата "вицекрал на Канада, Нюфаундленд, Лабрадор и съседните области". В 1608 г. е основан Квебек като център на търговия с кожи, а през 1682 г. Робер де ла Сал обявява басейна на р. Мисисипи за френско владение, като нарича тази област Луизиана, в чест на крал Людвик ХІV.
В стремежа за утоляването на жаждата за обогатяване чрез придобиване на богатства в Новия свят не изостава и Англия. През 1583 г. заливът Сент Джон и граничещите с него територии на о. Нюфаундленд били обявени за владение на кралица Елизабет. Скоро след това фаворитът на кралицата - пиратът Уолтър Рали, изследвал част от източното крайбрежие на Северна Америка, наречена от него Вирджиния. В 1606 г. крал Яков І предоставил право на собственост върху земята и право за основаване на селища в Северна Америка на север от 40-ия паралел на Плимутската компания (нейни собственици били търговци от Бристол и Плимут), а на юг от този паралел върху областта Вирджиния - на Лондонската компания. Първата група преселници били превозени отвъд океана през 1607 г. Така било положено началото на колонията Вирджиния. Коренното население - индианците от алхонските племена, приели англичаните дружелюбно. Дори доброволно им отстъпили от земите си, за да се заселят. Но: пусни таралежа под одъра, за да се качи върху нег!
После се разиграла

дългогодишна кървава драма

Притокът от търсачи на материално благополучие се увеличавал. Англичаните със силата на оръжието и всевъзможни похвати безцеремонно завладявали още земи, а местното червенокожо население било изтласкано в "запазени територии" - резервати. Всеки индианец, който се осмелял да премине през установената от "бледоликите братя" граница, можел да бъде убит безнаказано. Какви ли не средства били пуснати в действие, за да бъдат отнети земите на индианците! И хиляди галони "огнена вода" - алкохолът бил често използван, за да размъти разсъдъка на индианските вождове и те да сключват неизгодни за племената им договори. Но дори и тях англичаните обикновено нарушавали, за да не изпълнят даже минималните си задължения.
През 1624 г. крал Яков І ликвидира Лондонската компания, а Вирджиния става кралска колония. Не само там, но и в останалите английски колонии в Новия свят преселниците систематично прочиствали териториите от коренното население, като безмилостно го избивали при най-малкия опит да защити земите си. В Мериленд, основана като колония през 1624 г., кралска харта провъзгласила лорд Балтимор за владетел на провинцията и върховен собственик на цялата земя там. Когато в 1642 г. индианците решили да започнат въоръжена борба срещу завоевателите, срещу тях през 1646 г. бил изпратен наказателен отряд под командването на кап. Прайс, за да изпълнява кралската инструкция: "Индианците да бъдат изтребвани върху сушата и водата, като биват убивани или взимани в плен, палейки домовете им, унищожавайки посевите им и по всякакви други начини." "Изобретателността" на англичаните стига дотам, че продават, а нерядко и "подаряват", на червенокожите одеяла, заразени с едра шарка, за да ги ликвидират по-лесно.
Имало ли е геноцид спрямо индианското население в Северна Америка? Това е тема, която официалната американска историография избягва. Обявена е за табу.
Безмилостно англичаните отстраняват и холандската конкуренция в завладяването на Новия свят. Борбата с холандците, основали през 1626 г. селището Нов Амстердам (днешен Ню Йорк), завършва през 1664 г., когато англичаните окончателно завземат холандската колония.
Там, на север от Мексико, колонистите не открили златни съкровища, каквито били заграбили испанските конквистадори. Но предприемаческият дух на Новия свят все пак намерил подходящо решение в неговия английски вариант.
Пиратът Франсиз Дрейк (по-късно произведен в адмирал от кралица Елизабет) се прославил и забогатял чрез нападения над испанските колонии в Америка. През 1578 г. той, начело на неголяма ескадра, минавайки през Магелановия пролив, ограбил испанските градове по крайбрежието на Чили и Перу, където били приготвени големи количества злато и сребро за транспортиране към Европа.

Пиратът експроприирал експроприаторите

После Дрейк пресякъл Тихия океан, достигнал Молукските острови, а след това, като заобиколил нос Добра Надежда, се върнал с огромна плячка през 1580 г. в Англия, извършвайки второто след Магелан околосветско пътешествие. Напразно испанският посланик в Лондон искал от кралица Елизабет компенсация за извършения от Дрейк грабеж. Кралицата лично посетила флагманския кораб на пиратската ескадра, удостоила Дрейк с рицарско звание, а с големия диамант, подарен й от него, след като бил шлифован и превърнат в брилянт, Елизабет украсила короната си. Което още веднъж потвърждава правотата на сентенцията, че "Победителите не ги съдят", особено когато са натоварени със злато.
Ето как митът за "неограничените възможности" на Новия свят постепенно се изпълвал със съдържание. А поетапно, по пътя на пробата и грешката, се оформяла матрицата на преуспяването - качествата, които са необходими на един индивид, за да се превърне в любимец на Съдбата, в неговото американско тълкуване, чиято структура е изградена от напълно осезаеми материални ценности.
Аристотел пише: "Понятието "справедливост" е свързано с представата за държавата, тъй като правото, което служи за критерий на справедливостта, е регулираща норма за политическото общуване." Оттук произлиза предпоставката за "неограничените възможности" пред първите колонисти върху северноамериканския континент - в липсата на изградена държавност, с непълнотата на правните норми, които да регулират общуването между индивидите. Силата на правото се превръща в право на силата. Преуспява този, който е по-безскрупулен, по-безцеремонен, по-напорист, по-смел, с по-рисково поведение, освободен от задръжките и предразсъдъците. Именно затова през цялата американска история никога не губи социална мощ идеята за индивидуална свобода, интерпретирана като

"по-малко държавност, по-малко регулации"

Понастоящем превъплътена в неолибералната доктрина. Като тя самата представлява осъвременената претенция за уникалността на американската цивилизация и продукт, и условия за съществуването на homo nuovo (нов човек).
Потърсим ли аргументация - достоверна или манипулативна - за появата на новия човешки генотип, отразил природните, социалните, икономическите и историческите условия в Новия свят, едва ли бихме могли да намерим по-подробен източник от двутомното съчинение "Развитие на цивилизацията в Америка. Начинът на живот и мислене в Съединените щати днес", чийто автор Макс Лернер е журналист, социолог, историк, професор в университета в Сан Диего, Калифорния. Писана в продължение на 12 години (1945-1957), монографията е преведена на повече от европейските езици, а в САЩ до 1957 г. претърпява 30 преиздания. В известен смисъл тя е една съвременна библия, но в нея митологичната фигура е не Бог в неговия ипостас, а съвременният американец. Четиво-стимулант, напомпващ психологически бицепси на американеца - поне така е замислено - от студента до президента.
Твърде симптоматичен е фактът, че неговата поява на руски език, осъществена благодарение на финансовата инжекция на Информационната агенция на Съединените щати (USIA), е през 1992 г. Като се има предвид, че за превода на 1146-те страници на монографията е необходимо технологично време, то е ясно, че спусъкът за нейното издаване е натиснат веднага, след като на власт в Русия идва Борис Елцин, осуетил августовския опит за преврат през 1990 г. В съзвучие с намеренията на първия руски президент за приобщаване на страната към неолибералните ценности и за присаждане върху руската душевност на психологическата конструкция на homo nuovo. За нея проф. Макс Лернер пише: "Неговото честолюбие изобщо не е насочено към духовните ценности... Той е далеко от аскетизма, цени комфорта и свято вярва, че жизненият стандарт - това е най-важното, а може би, даже смисълът на целия живот... Но за разлика от хората в предшестващите епохи той жадува не за святост, не за доблест, не за красота, не за величие, не за спасение на своята душа, накрая. Това не е обременен с морал човек; за него на първо място е силата, натискът и властта." Повече от век по-рано, когато през 1830 г. видният френски публицист, политически деец и историк Алексис дьо Токвил посещава САЩ, макар и убеден либерал, той вижда ограниченията на системата и отбелязва, "че в страната, където всички са активни и амбициозни, рядко се срещат по-възвишени стремежи". Като признава, че за американския характер е типична "известна нравствена безразборност", самият Макс Лернер я демонстрира - нали и той е типичен американец - с обобщението: "Въпросът не е в това трябва ли ние да заобичаме този характер, а в това удало ли му се е да окаже своето влияние върху останалия свят, и на този въпрос може да бъде даден уверен отговор - да, именно това съчетание, тази закваска съумя да пробуди енергия у почти целия останал свят."
Когато пък някоя част от човечеството не пожелае да запее под американския камертон, може и да бъде хвърлена в епицентъра на съвременен уестърн, където непременно "доброто побеждава злото". Нали проф. Макс Лернер завършва своето епохално творение в стил "Не откриеш ли истината, опитай се да я създадеш!" чрез касандровско прозрение: "Ако на Америка, като на център, не й се удаде да "държи съдбата" на света, тя ще я отдаде в ръце по-малко ласкави и повече изцапани с кръв, отколкото американските."
Затова: всяко българско бебе - в американски ръце, преди още да проплаче!

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България