Гафовете с Македония

А те не са от вчера или от днес, че да речем: "Дотук! Дайте да спрем с тази крамола и да вървим нататък!" Прочее, ние не знаем откога започват първите недоразумения по тази тема. Дали не са тръгнали още от времето на дядо Славейков, когато той решава да говори "през печатът" открито по "македонскийт въпрос" (в."Македония" от 18 януари 1871 г.) и да бръкне с пръст в раната. Тогава неговите опоненти го успокояват, че в Македония има само двама-трима "върли македонисти", които се смятат за наследници на Александър Македонски и считат "българете" за татари или нещо подобно. Но не би, и не ще да е било така. Или по-скоро през следващите сто и кусур години "сме отървали работата" в Македония, за което предупреждава още Ботйов в своите филипики срещу сръбската пропаганда.
Отървали сме нещата поради нашата недалновидност и немарливост, въпиюща непоследователност и неадекватност. И най-паче заради нескончаемите грешки и недомислия, гафове, които започват веднага след Освобождението и продължават до ден днешен.
Гаф е било да се вярва, че ако получи автономия, Македония по-лесно ще се "завърне" към България. Та нали именно автономията по-сетне стана ядрото на македонизма? Гаф над гафовете бе раболепното послушание, с което БКП прие Коминтерновската директива на Йосиф Сталин за "внедряване" на "македонска нация", включително в България. Гаф беше Желевото: ще признаем държавата им, но не и езика. Гаф си беше слабоумното предложение на един президент: "да оставим историята на историците, а ние да си гледаме добросъседството". Гаф, който граничеше с жалка безпомощност, беше намерението на един бивш премиер да пита учените от БАН "какво да прави с Македония". Гаф е да си траем, когато македонистите от Скопие се готвят да нарекат държавата си "Северна Македония". Гаф е, когато крадат български книжовници и писатели и ги тиражират по света като "македонски", а ние гузно мълчим. Гаф е, когато държавната ни политика към Скопие се свежда до периодичните махленски заяждания на един професор-историк. Гаф до гафа, мила моя майно льо...