Етиен Леви: Винаги съм бил непоправим оптимист

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

ЕТИЕН ЛЕВИ е роден на 3 юли 1957 г. в София. Завършва Националното музикално училище с пиано и Българската държавна консерватория с естрадно пеене и пиано. Магистратурата му е призната и в Тел Авив - Израел. От 1983 г. е солист на вокална група "Трик". Преподава пеене в НМА, СУ "Св. Климент Охридски", НБУ. Получава хабилитационно звание "доцент" (2006). Бил е завеждащ културата на еврейската общност в България, член на Обществения съвет за култура и традиция и етноинтеграция към Министерството на културата, участник и вокален педагог в популярни тв формати.

• ---

• 

  - Господин Леви, след приключването на "Капките", успяхте ли да си вземете малко почивка или подхванахте други проекти?
  - Както народната поговорка е казала, че шило в торба не стои, така е и при мен. Завършиха "Капките" на 16 май и си мислех, че след тежкото съчетание на работа между шоуто и преподаването в Нов български университет, ще мога да имам заслужен отдих, но се оказа, че не е така. Семестърът е към края си и трябва на всяка цена да отдам своите сили за успешното завършване на моите студенти. Подготвяме и с колегата Александър Байчев, с когото водим един голям клас, концерт, който сме замислили да се случи на 24 юни. След това ме очакват няколко конкурса, на които съм поканен да бъда председател на жури. Почивка няма, както обичам да казвам - луд умора няма, само се поти.
  - Но във Вашия случай има и резултати...
  - Правим го за Нейно величество публиката, за хората, които имат почитание към популярната музика в който и да е стил. Длъжни сме да направим така, че до хората да достигне това, което е моето верую: Изкуството не само забавлява, то има и възпитателна задача и нашата цел е да възпитаваме публиката във високи критерии.
  - Според някои подобно разбиране е отживелица и иронично наричат всеки, който го изповядва, "олд скул"...
  - Любим български израз - "олд скул"! Естествено, че музиката има възпитателни функции! Като започнем от народната музика, през класиката, стигаме до поп, рок и джаз музиката с всичките им стилове. Не можем да премахнем нещо, което е във времето. Как ще казваме, че това било "олд скул" или "соц", или "естрада". Като чуя тези изрази, просто ме втриса. Младите изпълнители у нас са подкокоросвани и подтиквани от едни интриганти, които не знам по какви причини са влезли в шоубизнеса, да мислят, че историята започва от тях. Историята е започнала и много преди нас. Да споменем дори само името Аспарух Лешников - музикант със световна известност. Моят баща е един от пионерите, създател на първия квартет в България през 1946 г. - "Лесли", и много неща ми е разказвал за прекрасни интелектуалци, певци, инструменталисти. И не се казва "олд скул", а се казва "стария поп", който наричаха естрада - дума, дошла от Съветския съюз, която означава мястото, където човек показва своето изкуство, а не самата музика. Възрастта няма нищо общо с духа на един човек и творец. Може да съм на 65 години, но съм създал няколко песни, които се харесват от много млади хора. Никога не съм карал моите студенти да пеят като мен или да кажа: Онова време беше истинско и ще пеете така. Давам свобода на всеки да покаже своята индивидуалност.
  

  

  - Вече десет сезона сте ментор в това интересно и забавно и за публиката, и за участниците шоу за имитации. Отстрани изглежда, че много лесно Ви се отдава да тренирате участниците.
  - Бил съм музикален педагог на "Мюзик айдъл", на "Х фактор" - от създаването му, и най-много - вече десет сезона, на "Като две капки вода". Много си обичам преподавателската работа. Моите студенти и хората, с които съм работил в "Като две капки вода", много ме ценят, защото не съм т.нар. (шеговито) типичен даскал. Приемат ме като техен колега, който дълги години е на сцената, има ценза и опита, за да бъде вокален педагог. Във всички формати съм работил с много любов и сърце. Но любимият ми е "Като две капки вода", защото там се срещам с много мои популярни колеги артисти и певци. Оказа се, че в България има доста актьори и актриси с изключително големи певчески данни, които по нищо не отстъпват на певците. Както и певци, които притежават изключителен актьорски дар. В днешно време това е типичният мюзикълен тип изпълнител - актьор, певец, танцьор, умеещ да се движи по сцената, да контактува с публиката, човек с харизма.
  Преди много години с вокална група "Трик", нашият създател - г-н Стефан Широков, мир и светлина на душата му, беше поставил пред нас условие: да бъдем певци, музиканти, танцьори и артисти - всичко това, обединено в едно, за да наложим успешно един обикновен психологически закон: Колкото повече сетива са заети, толкова възприятието е по-пълно. Хората слушат не само с ушите си, но и с очите, и възприемат картината на сцената. Това изключително много ми допада и в "Като две капки вода". Тук е мястото отново да благодаря на Маги Халваджиян, на г-жа Ирена Дешева, на Дони, на целия екип за честта, която ми е оказана за десети пореден път да бъда част от това великолепие.
  - Един актьор, певец, който дълги години се изявява пред публика, е популярен и обичан заради своята ярка индивидуалност.
  

  

  - А в този формат изпълнителят трябва да пренебрегне своята ярка индивидуалност и да влезе в съвърешено различна певческа кожа. Винаги намираме начин, като техника, да достигнем до истината - съчетанието на пеене, актьорска задача, танц, с великолепните ни гримьори, със сценичните облекла на Кремена Халваджиян... Хората казват: Това беше предаването, което ни извади от унеса, от мисълта за страховитите неща, които се случваха около нас като пандемия, война, три часа, които чакахме с нетърпение. И аз им благодаря - това е изключително признание и комплимент за целия екип начело с Маги като продуцент. Защото има хора, които си мислят: Правят се на клоуни, вият като койоти, много голямата работа...
  Определени кръгове в обществото от години имат лековато, иронично, безпардонно, агресивно отношение към хората на изкуството. Но именно чрез изкуството, културата и образованието по елегантен и мирен път може би ще се стигне до промяна на манталитета на обществото.
  - Споделихте, че подготвяте голямо събитие по повод 40 години от създаването на група "Трик".
  - Имаме сериозно намерение и амбиция да реализираме един голям проект. Но... винаги се стига до "но". Никой от нас не разполага със значими собствени средства, за да организира голям концерт, който след това да бъде изпълнен като турне из България. Затова трябва да се търсят спонсори. Няма колега, който е организирал концерт, да не ми е казал, че всеки концерт е едно умиране. Защото това е в известна степен нещо като просия - човек чука на различни врати, някои му се затварят под носа, други леко се открехват, малцина ги отварят широко и казват: Заповядайте! Смятам, че това не трябва да се върши от самите изпълнители, те трябва да се занимават с подготовка на програмата си, за да я представят в най-добър вид пред Нейно величество публиката. Когато бях млад изпълнител в група "Трик", много ме вълнуваше да се харесам едновременно и на публиката, и на колегите. Дойде момент, в който се гледах в огледалото и си казах: Етиене, няма нужда да правиш това. Групата е достатъчно обичана, а на първо място е зрителят, слушателят.
  

  

  - Вече сме в сериозна подготовка на репертоара, с който ще се представим. Първата ни изява ще бъде на Спайс мюзик фестивал в Бургас, организиран от Ник Тодоров. Поканени сме с групата "Трик", която сега се казва СУПЕРТРИК. С годините толкова нововъведения сме направили още от онова време в българската популярна музика, че с наличието сега на млад човек в групата, си казахме: Това е супер! Оттам - и името. Фестивалът е в три вечери - 5, 6 и 7 август, ние ще участваме на 6 август с различни групи от чужбина, сред тях и "Бони М". Публиката ще чуе наши песни, които се помнят, както и нови, които сме създали през последните 2-3 години и стигнаха до сърцата и разума не само на почитатели от нашето поколение, но и на млади хора. Мисля, че името "Трик" заслужава внимание. С Божията помощ това нещо ще се случи.
  - В навечерието сте на Вашия 65-и рожден ден. През изминалите години разбрахте ли какви качества е най-важно да притежава човек, за да живее спокойно, ползотворно и да бъде удовлетворен?
  - 65 години както не са малко, така не са и много. Особено за един мъж. Ако до 65-70 години не е направил това, което трябва, после ще му е изключително трудно, да не кажа почти невъзможно. Имам време да сътворя още доста неща, както се шегувам - до 80 години ще правя бели, след 80 ще оправям последствията от тях. Много е важно помъдряването - мъдростта, която ме е споходила на тази възраст, ми позволява да се върна назад в годините и да си видя грешките. По принцип съм много компромисен човек, а човечността е качество, което изключително ценя в отношенията между хората. Почти винаги съм усмихнат, позитивен човек съм, дори в много трудни моменти. Тази ведрост, чувството ми за хумор, силната ми автоирония са ме направили изключително добре приет в обществото. Много рядко е имало негативизъм към мен, макар че понякога е доста сериозен. Аз съм българин, който има еврейски произход и знаете как някои се отнасят към това... Но не обръщам внимание, имам достатъчно неща, които трябва да разрешавам и в личния си живот, и в обществения, в групата, като преподавател в университета, като човек, канен 20 години - от 2002-ра до този момент, на много места да бъда член на жури, да подкрепям млади хора, което съм приел като мисия.
  Моето верую е: уважение към всеки, човечност, топлота в отношенията, култура, възпитание, критерий на високо естетическо ниво, отношение от сцената към публиката, мъдрост - неща, които мисля, че съм постигнал.
  - А какво Ви държи в моменти, когато изглежда, че всичко е загубено или Ви предават хора, от които не сте го очаквали?
  - Изживявал съм много такива моменти. Знаем приказката: Направи добро, изяж... нещо. Колкото по-голямо е доброто, толкова по-голямо е... нещото. С удоволствие съм помагал на много приятели, колеги. Дори през ум не ми е минавало да искам нещо в замяна. Правил съм го с удоволствие, приятелството за мен е с големи букви. Имало е много случаи, в които съм бил огорчен. Но майка ми и баща ми, мир и светлина на душата им, и семейството, в което съм раснал - както в българския, така и в еврейския род, винаги е било много позитивно. И характерът ми - винаги съм бил непоправим оптимист, дори в най-трудния момент. Дори когато виждам, че нещата така кретат, че всичко е загубено, отново и отново, както е написал поетът, "ескадроните летят".