Единствен наследник на Яворов е България
Не искам да притежавам нищо от имотите на фамилията, достатъчно ми е онова, което нося в себе си като частица от духа на поета- казва дъщерята на неговата племенница Явора Стоилова
/ брой: 15
Явора СТОИЛОВА е родена на 25 май 1948 г. в София. Дъщеря е на племенницата на Пейо Яворов Ганка Найденова и големия български художник Васил Стоилов.
Завършва Осма софийска гимназия. През 1966 г. е приета в Парижката консерватория. През 1967 г. - в музикалната академия "Санта Чечилия" в Рим. През 1972 г. е стажант артистка към Операта в Палермо. През 1974 г. заминава за Германия, където пее във Франкфурт, Хайделберг, Гелзенкирхен и Кьолн. След 1978 г. - в Римската опера, в Палермо, Антверпен и Париж. От 1980- 1990 г. е в Софийската опера. След 1990 г. посвещава живота си изцяло на семейството и грижата за дъщеря си Василия, трагично загинала през 2012 г. вследствие на заболяване от анорексия. Създателка е на Центъра за борба с анорексията "Василия Стоилова" към "Токуда Болница София".
- Какви мисли събужда у вас 135-годишнината от рождението на Пейо Яворов?
- Тази годишнина пробужда в мен много смесени чувства. От една страна, е радостта, че още помним тази дата, че я празнуваме и хората имат отворени души за Яворов, че си го спомнят и обичат. Тези дни, по време на честванията по случай неговата 135-годишнина, цял Чирпан празнуваше. Гореше запаленият огън. Усещаше се една особена атмосфера... Това е положителното, а от друга страна, най-общо - тегне недостатъчното уважение към големите ни исторически личности; незачитането на паметниците на културата; смазват ни бездуховността и превесът на материалното над духовното.
- Какви спомени ви свързват с личността и творчеството на Яворов?
- Това са спомени по пряка линия. Защото аз живях до "жрицата на Яворов" - Ганка Найденова Стоилова. Едва ли ще е пресилено, ако кажа, че емоционалната връзка с личността на поета, спомените на майка ми "преминаха" и в мен. За нея той беше "живият Яворов". Тя го наричаше "Невидимият". Може би защото по стечение на обстоятелствата тя самата се беше родила във фамилната къща на Яворови- в дома на Стоян Крачола. И тази къща по някакъв невидим начин оплождаше нейната духовност. И не само атмосферата на къщата. За нейно нещастие тя е родена през май 1914 г. и майка й по-късно я упреква, че ако не се е родила тогава, тя е можела да спаси Яворов. И майка ми се чувстваше едва ли не виновна...
- Това да не би да е част от фамилната "прокоба"?
- Прокоба, да! И тази прокоба витаеше из къщи. Майка ми превръщаше живота на Яворов в легенда. При майка ми никой не можеше да бъде на първа линия освен Яворов. Дори и баща ми твореше в неговата сянка. Не казвам това като упрек, а само като една констатация.
- А как се отнасяше майка ви към паметта на Яворов?
- Тя благоговееше пред нея. Неслучайно през 1954 г. майка ми заедно със сестрите на Яворов Екатерина и Мина, и малкия му брат Атанас Крачолов се съгласяват фамилната къща в Чирпан да бъде одържавена и превърната в музей "П. К. Яворов". Но майка ми не беше убедена, че това е къщата, която трябва да бъде превърната в музей. Въпреки че това е родната къща на Яворов,тя казваше, че е строена от турски кадия и е турска по дух - с мънички прозорчета към пътя и фасада, обърната към двора. Докато тя смяташе като по-подходяща за музей къщата на прадядото Стоян Крачола, когото Яворов счита за "арабин"; според майка ми пък той е бил "хайдутин", който произхожда от с. Любеново, Новозагорско.
- А каква е съдбата на Стоян Крачоловата къща?
- Днес в нея се помещава галерията на Никола Манев. Точното око на художника е доловило красотата й - самата къща е възрожденска по дух - с фасада, обърната изцяло към пътя, отворена... За по-възрастните от Крачоловия род този дом е светиня. Нещо повече - когато по време на евакуацията баща ми се опитал да запали цигара в стаята на Яворов, Мина избухнала възмутена: "Как е възможно такова свтотатство- тук продължава да живее Яворов! Тук е част от неговата люлка, леглото му, неговото писалище с глава на лъв, неговата библиотека. Тук не може да се пуши!"
- Какво се случи през последните години с Яворовите паметни места?
- Нищо добро, за съжаление. В тези трудни времена културата, наместо да бъде светилник на нацията, също залязва. И аз не мога да разбера това нехайно отношение на българските власти към националната ни култура през последните 15-20 години.
- Така е. Ето "Къщата на Яворов" в София първо беше реституирана, после продадена, препродадена. На Министерството на културата бе предложено да я купи за около половин милион евро, но то отказа. Какво мислите за случая?
- От една страна, причина за това е може би икономическата криза, а от друга - безхаберието на държавните чиновници. Но не може, не може да се постъпва така. Трябва да се приемат закони, с които да се гарантира запазването на паметниците на културата. В противен случай ще продължат да се вихрят беззаконието и липсата на отношение към културно-историческото наследство на страната.
- Какво се е случило с родната къща на поета в Чирпан, откъде идва недоразумението, за което се появиха публикации в печата?
- В края на миналата година Общинският съвет в града приема решение, според което къщата-музей "П. К. Яворов" става филиал на Историческия музей в Чирпан. Именно превръщането на Яворовия музей в "музейна експозиция" предизвика спорове и недоразумения.
Преди няколко дни лично се срещнах с кмета на Чирпан г-жа Кичка Петкова, която ме увери, че поради липса на средства музеят "Яворов" временно е станал музейна експозиция. От Общинския съвет обещаха, че през тази година ще бъде възстановен статутът му на самостоятелен музей. От общината ме увериха също така, че тези дни ще започне ремонтът и създаването на музеен комплекс. В него ще бъде включен музеят и нов амфитеатър, където ще се играят пиеси на Яворов.
- Но не идва добра новина и от Поморие. Там пък къщата, където е живял Яворов и е била музей, също е приватизирана. Летният театър в града, където се провеждат Яворовите дни, е... приватизиран, като на негово място собственикът замислял да строи хотел. Вярно ли е това?
- Чувала съм, че е така. И нищо не може да ме учуди. Но там поне общината се е погрижила да запази паметника на Яворов, което е все пак нещо.
Онзи ден научих нещо интересно, че в Стралджа, където Яворов е бил телеграфопощенски чиновник, е запазена къщата, в която се е намирала пощата. Какво пречи на това място да бъде поставена една плоча с надпис, за да се запази паметта за поета?...
- А какво става с фондация "Пейо Яворов" - тя има ли подкрепа от държавата или е оставена на самотек?
- Оставена е на самотек. Бъхтят се от фондацията и правят каквото могат, но то не е достатъчно.
- Богатите бизнесмени не могат или не искат да помогнат?
- За съжаление те имат по-голям интерес към чалгата. Сблъсках се с този проблем, когато организирах концерт в подкрепа на болните от анорексия. Накрая ми помогнаха интелектуалци и политици, докато големите фирми нехаят, макар и да става дума за живота на нашите деца.
- Доколкото ми е известно, вие дарявате дела си от къщата-музей "Яворов" в Чирпан?
- Да, аз се особождавам от бремето на моето наследство в полза на музея. Макар да съм сред наследниците на този имот, смятам, че единствен наследник на Яворов могат да бъдат само българският народ и България, затова се отказвам от материалното. Достатъчно ми е онова, което нося в себе си като частица от духа на Яворов.
- Как се отнасяте към версията за прокобата, сполетяла Яворов?
- Прокоба? Това е съдбата на един човек като Яворов, който, макар и сляп в края на живота си, прогледнал към други пространства, видял живота със светлинни години напред. И на такъв, виждащ далече напред човек, кой знае защо, обществото е склонно да му избоде очите.
- Какво според вас следва да се направи, за да се спре поругаването на паметта на големите българи?
- Трябва да отворим първо сърцата си, душите и да погледнем дълбоко в себе си и да видим собствената си вина. Защото всеки от нас - със своето мълчание и премълчаване, с вслушването си в непотвърдени слухове и пр. е виновен за онова, което се случва.
- На какво разчитате, на какво се надявате?
- На отворените души се надявам. Единствено на душите, отворени като прозорци. И както майка ми казваше- с фасада, обърната към събитията, към слънцето, а не със скрити прозорчета. Такъв дом трябва да си построим, такава България - с фасада, обърната към Европа и света.
- Какво мислите за бъдещето на България, за нейния утрешен ден?
- Твърдо вярвам, че той ще бъде по-добър. Нали песимистът казвал: "Не може", а оптимистът твърдял: "Може, може!" Но аз не мога да вярвам на вицове. Независимо от отрицателните си черти българинът има много положителни качества. И аз съм уверена, че рано или късно нашият народ ще излезе на светло.
- Ще дойде слънцето и пред нашата врата?
- Ще дойде!
_____
* 135 години от рождението на Пейо Яворов