Държавата мащеха

Абсолютно прав е публицистът Георги Н. Николов за това, че нашата държава "не забелязва" българските писатели. Тя ни най-малко не се интересува от тяхното творчество, а още по-малко от тяхната участ. Кучета ги яли българските писатели. Който може, да се спасява, който не може, да си ходи по живо по здраво. Такава е философията на държавата и на нейните управници.
И само към писателите ли? Нима съдбата на родните артисти, музиканти и художници е много по-различна. Що приказки се изприказваха за реформи и "грижи" за културата, за "постижения" в духовната сфера, в театъра и киното. Какви постижения и за какво? Могат ли да се назоват реформа поголовните съкращения на 7-те театъра в "средните" ни градове Ботевград, Самоков, Петрич, Сандански, Нова Загора, Свиленград и Свищов, или пък сливанията на оперно-филхармоничните дружества в Русе и Бургас? Не е ли върхът на реформаторските измислици така нареченият Театрално-музикален продуцентски център във Варна, което направо си е един абсурден АПК.
А с какво може да бъде обяснена ликвидацията на Смолянския драматичен театър "Николай Хайтов"- с липсата на средства, с невъзможността да се издържа неговата сграда или с нечия амбиция тази културна институция да бъде заличена на всяка цена, да бъде зачеркнат българският дух покрай подмолната ислямистка инвазия в Родопите?
Едва ли е нужно да припомняме какъв е халът на българските читалища, чието съществувание е сведено до мизерно вегетиране и имитиране на дейност, до превръщането им в свърталища на съмнителен кокошкарски "бизнес".
По всичко изглежда, че световноизвестният тенор Калуди Калудов ще излезе прав в твърдението си, че с тези управленски импровизации българската култура е доведена до абсолютен геноцид! И така ще е, докато тя бъде оставена в ръцете на люде, които си нямат хал-хабер от управленска дейност, а имат единствено някакви си свои мегаломански амбиции и интереси, сметки. Айде стига!