Да върнем паметника на Никола Вапцаров!

Вежди Рашидов е авторът на "великата" идея за създаването на тъй наречения Музей на социалистическото изкуство. "Гениална" идея, която най-напред в началото на 2010 г. се ражда като "предложение за Музей на тоталитарното изкуство", а по-късно вече е "преосмислена" с днешното си съдържание, като е променено само названието. Иначе самото хрумване за "тоталитарен музей" си остава същото.
Понеже във всички бивши соцстрани имало подобни музеи, трябвало да бъде създаден такъв и в България, което излезе долнопробна измислица и лъжа. Лъжа, защото се оказа, че въпросните музеи в Унгария, Германия и Полша имат съвсем друг характер и смисъл. Те са по-скоро политически "ремарки" на комунизма, отколкото "музейна среда, в която да бъдат експонирани представителни образци на изкуството от близкото минало".

Видяла жабата, че коват коня

"България е една от страните в бившия Източен блок на Европа, които все още нямат както музей, свързан с времето на тоталитаризма, така и недвижими обекти на наследството от този период със статут на културна ценност" - така в стил "ала Вежди" трещи мотивацията за създаването на бъдещия музей, с последващите указания за него в  гръмко огласената концепция. "Трябва да си представяме този музей като част от мрежата на следи от това време, които могат да бъдат открити във всички зони на София" - наставлява "концепцията". 
Добре известна е амбицията на Вежди Рашидов да "твори история" чрез своите дела, да се прави на велик "културен строител" на нова и модерна България (включително с хамама на Сюлейман I), да бъде сервилно "лоялен" на властта.
Заради тази своя преданост към "новия Стамболов" (слагаческо прозвище на Б.Б., измислено от самия Вежди!) той се втурна да "надгражда" политическия имидж на ГЕРБ като дясна партия, призвана да... "вкара социализма в музея", да заклейми "от раз" така ненавижданите от Борисов "комунисти", да "преподреди" културните ценности в духа на "либералната идеология" с невиждано дотогава парвенюшко настървение. Като по този начин направи "мечешка услуга" на ГЕРБ.

Изкуствоведи или чиновници?

Удивително е безропотното отношение на безспорни авторитети и специалисти - изкуствоведи и галеристи - към "гениалната идея" на Вежди Рашидов. Нещо повече - те "безрезервно" я приемат и "ръкопляскат" за нейното реализиране, като да не разбират, че се касае за един "идеологически проект" и едно явно недомислие и кощунство с българската история.
Така когато "принципалът" Вежди подрежда измисления от него "пасианс" и включва колекцията от скулптурни творби на НХГ в "тоталитарната сбирка" на бъдещия Музей на социалистическото изкуство, никой не реагира. Никой не се осмелява да каже, че паметникът на Никола Вапцаров, дело на големия скулптор Николай Шмиргела, не е обикновен "експонат", а е част от националната ни история.    
Нещо повече и до ден-днешен служителите от НХГ твърдо са убедени, че това "интерниране" на монумента в измислицата Музей на социалистическото изкуство е било... "разумно". Там се намирало "нормалното място", в което паметникът се вписвал в точния исторически период, на който принадлежал (!!!)
Може би поради същата тази причина директорката на НХГ Слава Иванова дълбоко е убедена, че "преместването на паметника не е акт на зла умисъл", а е част от "грижата за една колекция". И то каква грижа, за да бъде... окошарен паметникът на един велик българин в пространството на тъй наречения "скулптурен парк" на музея измислица.

Кюп от артефакти и недомислия

Може би най-точното определение на този музей принадлежи на проф. Велислав Минеков, който го е нарекъл "откровено безобразие". И още: "един изключително обиден паноптикум, странен склад", в който са "арестувани" творби на едни от известните ни художници, като "срещу маргинални работи се подреждат работи на истински творци, тенденциозно подведени под знаменателя "социализъм", "комунизъм" и "тоталитаризъм"!!!
В контекста на тази "артимпровизация" на Вежди Рашидов и неговите попечители не е излишно да се припомни, че за този "музей на абсурда" са попиляни над... 3.5 милиона лева!!

Анонимност вместо публичност

Много точно проф. Велислав Минеков е забелязал и друга съществена подробност, свързана със създаването на соцмузея - то "да остане в тайна, доколкото се може по-късно". Както всички подобни проекти на "експертния министър" Вежди Рашидов, то е обвеяно с недомлъвки и анонимност. А в Закона за културното наследство много ясно е записано, че неговото опазване и закрила следва да става при спазване на принципа за "публичност и прозрачност при управлението" (чл. 3, алинея 3). И още, че "държавната политика по опазване на културното наследство следва да се провежда от министъра на културата във взаимодействие с компетентните органи, Светия синод и... гражданското общество" (чл.4)  

Бумерангът на... историята

Нещо подобно да се е случило по времето на "лоялния" Вежди Рашидов? Е, не е и няма как да се случи. В своите шизофренични "сентенции", ръсени наляво и надясно из лоялните на предишния кабинет медии, Вежди не пропускаше случай да обясни на бедния народ колко възвишени са неговите дела. Как "разумните хора съхраняват документацията на времето, а простите хора я унищожават". Как дълги години сме търкаляли социализма между двете си бузи като един... бонбон!! Уха, че сладко! И нещо много важно - като назидание и поука за недораслите (и недомаслени българи), че "историята на един народ трябва да се пази някъде", а ако това не се върши, как тя "се връща като бумеранг". Да, но срещу кого, г-н Рашидов - срещу самия народ или срещу онзи, който безобразно погазва и поругава историята му, като се прави на негов доброжелател? Хайде олан! Дотук.

Мнението на специалистите:

Писателят:
Николай ПЕТЕВ, председател на Съюза на българските писатели:
- Да махнеш паметник на един световен български поет от центъра на София е дело явно на бездуховна личност.
Да махнеш паметник на работник може да бъде само дело на антисоциална личност.
Да махнеш паметник на българин, когато в съседна страна му издигат паметник, това може да бъде само дело на антибългарин, който не заслужава българско гражданство.


Скулпторът:
Проф. Валентин СТАРЧЕВ, скулптор, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия:

- Никъде по света историческите паметници, свързани с името и личността на национални поети и герои, не се местят от когото и както му хрумне. В другите държави се спазва традицията, уважава се собствената история, почита се творчеството на известните автори. Затова в тези държави имат истинско изкуство и големи творци. Имат история.

Изкуствоведът:
Проф. Иван МАРАЗОВ, преподавател в Нов български университет:
- Според мене е огромна грешка паметникът на Никола Вапцаров да бъде поставен в тъй наречения Музей на социалистическото изкуство. Защото това е паметник, изразяващ почитта ни към личността на големия български поет. Това е паметник, а не експонат и никой няма право да лишава София от величието на една личност като Никола Вапцаров.


Историкът:
Проф. Николай ОВЧАРОВ, археолог в БАН:

- Въпросът е принципен, но той касае не само съдбата на паметниците от времето на тоталитаризма- лоши или добри, те са част от българската история. Конкретно за Никола Вапцаров, за големия български поет, който Скопие се опитва да си присвои - мястото на неговия паметник е там, където си е бил. Нещо повече - там, около двореца, могат да бъдат поставени паметниците и на други велики българи.  


Да поправим грешката!

До г-н Марин Райков, премиер на  РБългария

Уважаеми г-н премиер,

Позволявам си да ви занимая със скандалния случай, свързан с поругания паметник на големия български поет Никола Вапцаров до сградата на НХГ, разчитайки на изразеното от вас лично и недвусмислено отношение към националната ни история.
Преди време Вие заявихте, че е по-добре да споделяме общото ни минало със "сестринската република" Македония, отколкото да оставаме в плен на противоречията. Но когато в столицата на тази "сестринска република" вдигат внушителен паметник на Никола Вапцаров, а ние съзнателно "арестуваме" неговия монумент, вие как мислите - не е ли редно да поправим своевременно грешката?
Убеден съм, че като професионален дипломат от кариерата и български интелектуалец Вие не можете да останете безразличен към този неприятен случай. Поради това се надявам, че с намесата си ще поправите допуснатата конфузна грешка, като разпоредите паметникът на Никола Вапцаров да бъде върнат на неговото място. Това е и начин, по който бихте останали в българската история като достоен ръководител и патриот, който не робува на политически и партийни пристрастия.
Очаквам Вашия любезен отговор.

С уважение: Борис Данков