"Чети, говедарче!"

Тази история съм я разказвал в една книга, но й дойде времето и тук, защото "случаят благоволи", както писа на едно място Димчо Дебелянов. Та някога в градеца К., в началото на скъпия на сърцето ми ХХ век, пристигнал самият Фердинад. По онова време още княз на българите. Поводът бил 25- годишнината от епичните шипченски боеве. Значи трябва да е било през август, също като сега.
И по онова време, също като сега, политици и спасители на Отечеството, като я закъсвали откъм идеи и рейтинг, обичали да се качват на този "връх чутовен", понеже началниците на канцелариите им, които днес се наричат с чуждоземската дума "пиар", им шепнели в ухото: "...България цяла сега ВАС гледа, този връх висок е, тя ще ВИ съзре..." Толкова по класиците, отплеснахме се нещо, да се върнем към княз Фердинанд и посещението му в градеца К.
Та пристигнал той късно и вечерта спал в къщата на розотърговеца Христо Христов. Неуморните езици на к.-чани приказват, че една видна мома от градеца усладила царското ложе, но това е друга тема, да не се отплесваме. На следващия ден Князът, както е редно, решил да се поразходи из онова място, близо до чаршията, което още си нямало българско име даже и к.-чани го наричали със звучното име "Кюлбоклук".
Докато Князът шибал широките си бричове с нагайката и наблюдавал под око булките, които се разхождали по тамошната чаршия, към него се прилижили с поклони няколко видни люде от градеца К. Стегнати в сюртуци и с мустаци, намазани с вазелин, те гледали с грейнали очи Фердинад и не спирали да се кланят. За какво идело реч? Господата искали, от името на цялото население на К., ТОЙ, КНЯЗЪТ, да им позволи да направят чешма на мястото, където стъпил за първи път кракът НЕГОВ, а площадът да се нарече "Княжески", моля ви се... От османското присъствие били минали две десетилетия и нещо, и такива предвезирски поклони ("...изворът чешма да стане...!") още били в бита и душевността на българите, както би обяснил случката Иван Хаджийски.
Фердинад бил поласкан. И той, като мнозина днешни управници (особено напоследък!), обичал да го обичат, даже нещо повече - сам обичал да се обича. Естествено, Фердинад разрешил да се издигне чешма. Но понеже нещо не вярвал на естетиката българска, наредил да повикат италианския архитект Арнолдо Цоки и му пошепнал: "Виж там какво ще направиш. Щото тия селяни тук ще вземат да иззидат нещо с керемиди и корита да си поят конете". А в това време видните люде се оттеглили с поклони.
Така градецът К. се сдобил с едно малко чудо, сътворено от великолепния архитект Арнолдо Цоки. От север, запад и юг на чешмата имало пиринчени и страховити лъвски глави, от чиито уста излизала студена бузлуджанска вода. Трите лъва символизирали трите области на Сан-Стефанската мечта, която по онова време не била забравена - Мизия, Тракия и Македония. Четвъртата, източна страна на чешмата, останала празна, защото по онова време нещо май не е било наред с освободителката Русия. Щото е редно, пък и така било замислено, там да има лъв, който да гледа на изток. Нейсе... Чешмата наричали Царска чешма, по- късно, по обясними причини, вече била Лъвовата чешма, а в днешно време...
Всъщност започнах този дълъг разказ, защото вчера, като минавах покрай бижуто на Казанлък, видях от източната страна нахално да ме гледа плакат на г-н Румен Христов, който, както се разбира, е кандидат за президент от едикоя си политическа сила. "Появи се четвъртият лъв!" - рекох си - "Доживяхме чудото - Мизия, Тракия, Македония и Румен Христов-Обединителят!" Като един Фердинад, да ме прощавате...
И пак се сетих за Дядо Вазов, който мъдро наставляваше: "Чети, говедарче!"