15 Ноември 2024петък07:39 ч.

Божа майка се замъчи да роди Млада бога

Народни празници и обичаи през декември

/ брой: 275

автор:Кирил Момчилов

visibility 3104

4 декември - Св. вмчца Варвара
5 декември - Преп. Сава Освещени
6 декември - Св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец. Никулден

Трите празника са свързани помежду си. От дете помня наричането "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости посреща". Народът ни е почитал Варвара като закрилница на болните от шарка. Жените приготвяли специални хлябове - пресни пити, намазани с мед, маджун или петмез, и ги раздавали на съседи, на минувачи по пътя или на другоселци с надеждата да отнесат болестта вън от дома, така както отнасят питка с мед.
Сава се приема от народа като жена и заедно с Варвара са обявени за сестри на св. Николай. Сава била по-добрата "сестра" и винаги вървяла след Варвара, като я молела да не "пуска от ръката си ледени зърна по нивите".
От житието на св. Николай узнаваме, че бил роден около 280 г. в град Патара, Мала Азия. Бил с "висока добродетелност и широки познания. Като послушник в манастир Бог му се явил насън и казал: "Слез при людете, та прослави името си!"
Като ревностен служител на Бога бил избран за епископ на град Мир в областта Ликия - Николай Мирликийски. Участвал в Никейския събор и се борил срещу еретиците.
На него се приписват не едно и две чудеса - "освен, че помагал на страдащите, че защитавал невинните и подкрепял слабите със словото на истината и вярата" - Чудотворецът избавял моряците и пътуващите по вода от бури и стихии. Сред християнските народи св. Николай е сред най-популярните и тачени светци - при преживяно нещастие при пътуване в негова чест се коли курбан.

9 декември - Зачатие на св. Анна.
Православната ни църква чества зачатието на св. Ана - майката на Богородица - покровителка на брака, семейството и майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните. Този ден е един от най-женските, най-мистичните и най-свързан с окултни деяния. Нощта, предхождаща празника, била време за заклинания, прокоби и магии. Вярвало се, че на този ден врачките се сдобивали със сила да свалят месечината от небето и да я издоят, за да се увеличи млякото на добитъка.

12 декември - Св. Спиридон.
Селяните вярвали, че светецът предпазва от кожни заболявания, бил закрилник на занаятчиите и козарите. В негова чест жените правели специални обредни хлябове и ги раздавали за здраве.

19 декември - Св. свщмчк Игнатий Богоносец. Игнажден.
Един от най-интересните празнични кръгове - от Игнажден през Коледа и Сурваки до Йордановден - съдържа прехода от старата в новата година, съвпада с периода на зимното слънцестоене. По стародавна представа се приемало, че от Игнажден започват новата година и коледните празници. Обредите през този ден са свързани с гадание и предсказание за бъдещата година - плодородие, здраве... Магията на всяко семейство се разкривала от посещението в къщата му на първия за този ден човек, наричан полезник (споходняк, полазник)...
Ако полазникът се окажел щастлив и "на късмет" за дома, на следващата година той бивал канен отново. Човекът, влязъл първи в къщата на Игнажден, се посрещал много тържествено: на специална трапеза трябвало да седне.

24-25 декември - Бъдни вечер - Рождество Христово
Най-таченият семеен празник у българите. Поредният църковен събор през 680 г. в Константинопол забранил т.нар. календи заради неприкритото им езичество. В младата българска държава, образувана година по-късно, обаче тези празници не са преследвани. Поради това през вековете до днес сме съхранили и най-много обреди и песни по Коледа.

27 декември - Св. първомъченик и архидякон Стефан. Стефановден
Първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община-църква Стефан посочвал дейността и призванието на отделните членове. Може би това е била първата реална християнска община, която била толкова убедително и справедливо изградена, с толкова ясно изразена насоченост към духовния живот, че юдеите завидели, оклеветили Стефан и го пребили с камъни.

Метеорология


Зима без сняг, лято без дъжд.
Зимните гръмотевици предвещават глад и мор.
Колкото по-студена е зимата, толкова по-здрава ще е годината.
Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще е суша; ако на този ден вали сняг, април ще е дъждовен, ще има богата реколта.
Ако на Бъдни вечер времето е хубаво, то през август ни чака суша.
Ако на Коледа е много студено, през идната година реколтата ще е богата.


Силите на бъдещия ред


В народната вяра дните от Игнажден до Коледа - пише проф. Анчо Калоянов - са "замъчени" - Божа майка се мъчи да роди Млада бога. Спрямо тях симетрично са разположени Никулден и Ивановден. 
Първият е посветен на "стар свети Никола", който със своя кораб пренася света към спасителния бряг на Новата година. Вторият е в чест на "Кум Иван" - той наред с Млада бога кръщава Земята и Небето и установява новия ред. Подредбата на празниците е осмислена като движение от старо към ново, от хаос към ред и издава намерението смяната на старата година с нова да се опише с матрицата на мита за сътворението на света.
Очевидно в годишния кръговрат това време е белязано със знака на свръхнапрежение, доколкото не е сигурен благополучният изход от двубоя между силите на хаоса и на вселенския ред. Човекът не може да остане безучастен свидетел, затова с обреди и магии, с песни и благословии се присъединява към силите на бъдещия ред.


Коледна благословия

(от село Момина църква, Средецко)

Щом тръгнели из селото, коледарите запявали:

Изгряла е ясна звезда
из хубава България.
Ясно грее, бърже върви...

От песента научаваме, че не било ясна звезда, а добър юнак с добро конче, който "бързом бърза да си иде в тяхно село".
Пред вратата на стопанина пеят друга песен, той им отваря, кани ги да влязат в дома му. Щом му изпеят песента, която той пожелае, казва на дъщеря си да донесе "медения колак". Забучва в него метална пара, подава го на първия коледар, който го вдига нагоре с дясната си ръка и казва нарицалото - възхвала на земеделския труд, то изпълва с надежда всяко селско сърце.

Яла, Боже, кръсти благослови,
като сме път пътували, друм друмовали...

Нарицалото, което деветдесетгодишният Михо Забунов е записал, съдържа двеста стиха, които не се пеят, а се изговарят много бързо от първия коледар.


Св. Николай - закрилник на рибарите, моряците, пътешествениците, търговците, банкерите

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ