Бели пари за черни дни

При неотдавнашното си посещение в Чехия на въпрос на чешки журналист за ниските доходи в България нашият премиер отговори, че спестяванията на хората възлизат на 30 млрд. лв. При това положение проблемът според него е как да се активизира потреблението.
Вярно е, че спестяванията на населението в Българлия са в размер на 30 млрд. лв. (приблизително). Дали обаче Бойко Борисов наистина си дава сметка как тези пари са рапределени. Т.е., че около 70% от тях са притежание на 5% от депозантите. Това означава, че 370 хил. души, или около 126 хил. семейства, притежават влогове в размер на 21 млрд. лв., т.е. средно по 166 хил. лв. В действителност някои са с авоари от милиони лева, а други - с по няколко десетки хиляди. Тази огромна парична маса от 21 млрд. лв. обаче не се използва за мащабно потребление. Притежателите на големи банкови авоари вече са се обзавели с жилищни палати, луксозни автомобили, а някои дори с яхти и самолети. По-значителните им разходи сега са за круизи и шопинг в Западна Европа и САЩ. Колкото и неправдоподобно да изглежда, но някои от тези хора, които притежават огромни парични ресурси, с години не са си плащали сметките за ток, парно, вода, газ, данък сгради, такса смет и пр. Това е така, защото обитаваните от тях имоти се водят като невъведени в експлоатация с акт 16. Излиза, че хем те живеят в тях с всички удобства, хем се смятат за недовършени.
Но какво става с другите около 9 млрд. лв.?
Към 1,2 млрд. от тях са притежание на чуждестранни граждани - главно гръцки и македонски, които са вложили свободните си пари у нас поради по-високите лихви. Така се оказва, че 95% от българското население има депозити от общо 7,8 млрд. лв., или средно на семейство по 1896 лв. Това обаче е само статистическа величина. Работещите с поне средни доходи имат спестявания от по 5-7 хил. лв., но безработните, ако са имали такива, вече са ги изтеглили от банките и са ги изхарчили. Тези, които са ги запазили, ги смятат  като бели пари за черни дни. Защото у нас кризата не само че не е преодоляна, но може да стане и още по-сериозна. Така че те не увеличават потреблението. Парите ги пазят, ако, не дай Боже, се разболеят.
Хората си купуват

дрехи и обувки втора употреба

Който все пак има някакви пари, си купува и кола втора употреба - внесена от някоя автоморга на Запад. С такива трошки българите се самоизтребват по разнебитените пътища. В същото време индийците предлагат чисто нови автомобили за 4000 щ.д. (около 3200 евро), с тригодишна гаранция и разход 5,6 л/100 км в градски условия. В България обаче никой не е внесъл и една от тях. Никой не се замисля и за производството на родни леки коли. Нищо, че наши студенти от техническите университети са създали образци, себестойността на които е около 10 хил. лв., а пазарната цена - около 12 хил. Пак наши студенти от строителните университети имат проекти за изграждането на жилища със себестойност 180 евро/кв.м или пазарна цена - 230 евро/кв.м. Така може да се отпуши потреблението, а не с пожелания на премиера.
Вместо това Борисов си позволи да даде съвет на застрашените от фалит страни да приложат българския опит за рестрикция в доходите. Това, от една страна, е сериозен политически гаф. Подобни неща си позволяваше МВФ, който упълномощаваше неговите постоянни представители в България през 90-те години да диктуват на правителството икономимческата и социалната политика на държавата. И то ги изпълняваше. Тогава минималната пенсия у нас беше сведена до 20 щ.д., а минималната заплата - до 40 щ.д. В същото време поради либерализацията на цените стоките и услугите поскъпнаха средно с 300%. Това постави стотици хиляди хора в положението да се откажат от парно и топла вода, да си изключат хладилниците, защото и без това нямаше какво да сложат в тях, а дори да си перат дрехите в легени, вместо с перални машини.
Не че сега сме цъфнали и вързали. За много хора

битовите сметки предизвикват стрес

защото те са половината, а и повече, от доходите им. Сметката за отопление с парно за двустаен апартамент в София е 90 лв. Какво друго, освен стрес може да предизвика тя за пенсионер със 170 лв. пенсия, която при това не е минималната.
Подоходната и финансовата политика на правителството на ГЕРБ е подобна на тази в Сирия. Там минималната работна заплата е 900 лири (към 100 щ.д.). При това цените на хранителните стоки са с 30% по-ниски, отколкото в България, а хората нямат разходи за отопление, защото най-ниските температури са 16-17 градуса. На покрива на всяка къща са поставени по някоко варела, в които от слънцето се затопля вода, която се използва за домакински нужди. Българите имат почти всички основания, както сирийците, да са недоволни от положението си, най-вече поради ниските доходи. За сравнение - безработицата в Сирия е 3%. Съществената разлика между България и арабската страна е, че в нея няма политическа демокрация. След разпадането на ОАР (съюз между Египет и Сирия) през 1971 г. (унията е продължила 13 г., създадена през 1958 г.), в Сирия се поддържа обявеното през 1962 г. военно положение поради войната с Израел. Така всички избори се провеждат едва ли не под дулата на автоматите и безпрекословно се печелят от управляващата (единствена) партия. Сега обаче много сирийци също искат да се изявят на политическата сцена. Ако те успеят и вземат властта, за хората нищо съществено няма да се промени, но други ще се ползват от привилегиите. Подобно е и положението в Йемен, където след обединението на Северен и Южен една фамилия заграби властта и я държи в продължение на 38 г.
Бойко Борисов няма основание да се провъзгласява за откривател на велосипеда или на топлата вода. Финансова стабилност, основана на облагодетелстването на тясна прослойка за сметка на голяма част от бедстващо население, не е негово прозрение. Всеки работодател знае, че ако плаща мизерни заплати на работниците си, той ще живее в благополучие и ще трупа богатства. Тогава спестяванията в банките може да станат 50 и повече милиарда лева, но това не означава, че благосъстоянието на хората се повишава.
Франклин Рузвелт е единственият американски президент с четири мандата, защото с негови програми страната е измъкната от голямата световна криза през 1929-1933 г., осигурявайки работа, хляб и достоен живот на милионите. Дали е достатъчно да си прочел само "Оцеола" или "Винету", или да риташ мачле, за да намериш решение на проблемите на хората?

* По последни данни спестяванията на българите възлизат на 41 млрд. лв.