Български награди с чужди имена

Давам си сметка за риска да бъда обвинен в ретроградност и кой знае какви други крайни "прегрешения" покрай моето несъгласие с името "Аскеер" на престижната театрална награда. Но то не е нито единствено, нито някакво изключение от "общото правило". В резултат на голямото ни "отваряне към света" и латиноезичната инвазия българският език беше "обогатен" не само с огромен брой чуждици (около 5000), но и с множество чужди названия. Сред тях особено място заемат имената на пръкналите се като гъби след дъжд награди и отличия, призове, поощрения и какви ли не още духовни и материални стимули. Нещо, в което няма нищо лошо. Тъкмо обратното и напротив.
Вярно е, че сред тези имена се срещат такива, които си имат своето историческо и историко-културно обяснение и оправдание. Както е например с международната литературна награда "Балканика", която е учредена по инициатива на няколко балкански държави. Вече националната литературна награда "Елиас Канети" обяснява не само признанието и преклонението ни пред големия австрийски писател нобелист от еврейски произход, но и припомнянето на неговия "български корен". Щом сме решили традиционните празници на изкуствата в Созопол да се казват "Аполония", няма да има нищо неестествено и наградите да се наричат така. Но престижният приз на празниците да се кръсти "Аполон Токсофорос" - това вече си е чиста проба снобария. "Хеликон" е традиционната литературна награда, която връчва едноименното издателство. Добре, но в тази нашенска склонност да именуваме наградите си с оригинални чужди имена не издържа названието "София: Поетики" на най-новия конкурс за "публична поезия". Не може ли гръцкото "Поетики" да бъде заменено с някое благозвучно и красиво българско название.
Покрай названието на приза "Аскеер" се сблъсках с репликата на Теди Москов, че сме избрали за наградата "Икар" името на "неуспял човек", докато за актьора Юрий Ангелов то се асоциира направо с... автобус "Икарус".
Хубаво, звучно име - добре, но нека да е българско! Достатъчно сме маймунствали!