Българската книга кучета я яли

Не бих се захванал с тази тема, ако не бях се сблъскал с крайно негативното мнение на известен български издател за... българския писател.  Според тиражираното от него мнение в интернет родният пишещ брат е преди всичко "непрофесионалист". Той не знае как да си подготви ръкописа за печат. Не понася редакторска намеса в произведенията си, не умее да си прави реклама... С една дума - пълен невежа от издателска гледна точка. Ако пък не е и достатъчно талантлив, иди, че се оправяй с такива автори. Така ни внушава въпросният издател, търсейки причините за неблагополучията на българската книга през последните години преди всичко в нейните автори.

Положението не е особено розово

 особено ако се вгледаме в статистиката. Така например през 2009 г. съотношението между  издадените български и чужди заглавия е 58 срещу 27 на сто в полза на първите. Но през следващата 2010 г. спадът на издадените заглавия при българската книга е 213, а при преводната - 128. Тази отрицателна тенденция продължава и през 2011 г., когато тиражът на  оригиналните български издания е спаднал до 48,1%, докато на преводните вече е 51,9 %.
Още по-печални са данните за това колко чете българинът. Според най -новите изследвания годишно той прочита около... половин книга, при положение че в "белите държави" този показател е 11- 12.

Истинско цунами от чужди заглавия

... Така може да се определи инвазията от англоезични (а напоследък и турски) заглавия, заляла книжния ни пазар. Разбира се, това не е някаква новост. Особено за станалите  през последните години "хитови автори" като Стивън Кинг, Реймънд Чандлър, Крис Муни, Мики Спилейн, Клифърд Саймък, Робърт Шекли, Джон Толкин, Дан Браун, Дейвид Мичъл... Към тях дойде "модата" на Харуки Мураками и Маргарет Мацантини, на Амос Оз и туркинята-номадка Елиф Шафак, с последвалото "наводнение" от пикантни романи за османските хареми и хамами. Отделно от тях върви не по-малко пълноводната вълна от заглавия за тайнствени вампири и извънземни същества, митични садисти, содомити и какви ли не още. По-тъжното е, че тази словесна помия ни залива отвсякъде, а още по-жалко е, че в своите букинистки приложения огромната част от нашенските медии правят безплатна реклама на мнимите бестселъри.

Книжен пазар или разграден двор?

Не вярвам да сгреша, ако цитирам мнението на известен млад литератор, според когото  "българският книжен пазар е залят, буквално "наспамен" от глупави, безсмислени, евтини, жълти, вампирски и какви ли още не книги, които просто не би трябвало да съществуват". И още, че "българските издатели буквално ни зариват с десетки заглавия",  които никой никога няма да купи, камо ли да прочете. Причината за този издателски хаос се корени преди всичко в криворазбраната представа за "пазарна икономика" и търговски интерес, която продължава да диктува "правилата на играта" (по-скоро липсата на правила) на книжния пазар. Как иначе може да се обясни фактът, че на родната книжна  борса трайно се настаниха "лобита" и "издатели", които нямат нищо общо със стойностната книга и заглавие.

Що е то български бестселър?

Поради същата причина съвсем не е за учудване  това, че на читателите се предлагат заглавия, които изкуствено се афишират като "български бестселъри". За тази цел работи добре смазаната машина на "доверената" медийна реклама. Ако погледнем в рубриките "Книжарница" на повечето периодически издания, ще видим, че там се търкалят едни и същи имена, с обидно хвалебствени анотации за всеки написан от тях ред. Техните книги се лансират като български бестселъри, които се приемат "с предимство" от търговските вериги и книжарници. Така се затваря кръгът, в който попадат българските читатели.
На другия полюс остават книгите от български писатели със символичен тираж, за които никога няма да стане дума, дори те да са безспорна литературна класика или да имат много по-големи достойнства от тези на разхвалените чужди бестселъри и хитови издания.

Липсва държавна политика

Основната причина  за незавидната участ на българската книга обаче е в липсата на държавна политика към нея. Как иначе може да се обясни любопитната подробност, че през последните години книгата буквално бе "изметена" от дейността на Министерството на културата - ликвидирана бе дирекция "Книга и библиотечно дело", а финансирането на "Програма 100 книги" и Фонд  "Култура" бе сведено до символични средства, несъизмерими с вложените над 40 млн. лева за реализацията на мегаломанските проекти от ведомството.

Какво правят в другите страни

... Какво правят ли, ами инвестират, като си дават ясна сметка, че "износът" на национална литература е "културен продукт", който гради имиджа на страната им в чужбина. Пресен пример в това отношение е нашата южна съседка Турция, която насипва милиони на задграничните издатели (включително и на българските), за да си създава "нов образ" на интелектуална и висококултурна нация. Като пример в това отношение може да ни послужи и Полша, където от години мощно действа Институтът за книгата в Краков, който "транслира" произведения на полски писатели по целия свят.

А  какво се върши у нас

... Дотук почти нищо, като се изключат няколкото издателства: "Захарий Стоянов", "Български писател", "Сиела", "Колибри" , "Нов Златорог", "Жанет 45", "Слово", "Хермес" и др., които имат отношение към българската книга и държат на българското заглавие. Те не робуват на пристрастието "български писател, който няма пазарна стойност" и измисленото правило, че "всяко западно заглавие е равносилно на бестселър". Да, но една лястовичка пролет не прави, ще каже някой. Вярно, както е вярно, че  без държава не се прави политика.



Книжарницата галерия "София прес" е сред малкото книжарници в страната, където се продават само български книги
Снимка Мариета ТОМОВА



Думата на писателите и издателите:



Кирил Кадийски, директор на издателство "Нов Златорог":

- Тъй като в момента реално ние нямаме нормална държава, съвсем естествено е отношението й към културата да е ненеормално. Освен ако за болния мозък на някой, който не е вземал в ръка книга, не е в реда на нещата бюджетът за полицейщина, за подслушване в България, да е толкова, колкото и за култура - 100 млн. лева. Когато всички неща в живота си дойдат на мястото Ц и книгата, и българската духовност ще заемат съвсем естествено своето полагащо им се място. За целта обаче трябва да има колкото се може по-малко гербови марки в обръщение.



Николай ПЕТЕВ, председател на Съюза на българските писатели:

- Да се разбере от политическият елит, че не може с 0,6 от процента да се прави бюджет на българската култура; да осъзнаят, че тя, културата, е националната ни сигурност. И още конкретно - да се освободи от ДДС българската книга, да се извади от състоянието на кома Законът за творческите фондове, а българските културни центрове да заработят за популяризирането на българската книга и още много, много конкретни дейности.


Иван ГРАНИТСКИ, директор на издателство "Захарий Стоянов":

Българската книга днес уви е в положението на бедния роднина. Последните 20 и няколко години официалните държавни институции напълно загърбиха грижата за издаване на българските автори и затова отговарят само издателите. За разлика от други нам съседни страни като Гърция, Турция, Румъния, Македония, Сърбия, в които има промислена държавна политика и стратегическа грижа за съответната национална култура и литература, у нас всичко е оставено на самотек.


Валери СТАНКОВ, поет и издател:

- Ако днес Българската книга бавно умира, затисната с пазарно безхаберие и хъс по сергиите от тоновете порнографски нашарен книжен боклук, ако днес с умиление я отварят малцина от нас, а зениците на нашите чеда изтичат под екрана на мониторите и в дебилните програми на телевизиите ни, виновен е единствено нашият непукизъм от това какво става с България. А с България става нещо страшно. Стародавната българска пословица гласи: "Книгата огън не я гори!". Нима е дошло време да хвърляме великите страници на България в кладата?