Алберт Попов върна България в елита на ските

Алберт Попов се очертава като една изгряваща звезда на родния спорт. От седмица всички говорят за 21-годишния скиор. А причината е последните два старта от Световната купа по ски. Първо в Кицбюел нашият се нареди девети, а след това на 130 км по на изток - в Шладминг, даде шесто време. На легендарната писта "Щрайф" софиянецът прекъсна 33-годишна "черна" серия. Защото за последно български скиор влезе в топ 10 на слалом - на 21 януари 1986 г. в Парпан, Швейцария. Там Петър Попангелов се нареди именно десети. Във втория старт в Австрия Попов изравни друго силно постижение на Попангелов, който за последно беше шести в 1985 г. в Парк Сити, САЩ.
България обаче вече може да се похвали, че намери наследник на легендарния ни скиор, който има и една победа за Световната купа - в Ленгрис, Германия, на 8 януари 1980 г., 6 втори и 4 трети места.
Оттогава самото участие в старт от Световната купа се смяташе за успех. Докато не се появи Алберт Попов, който в австрийските курорти нареди трибагреника ни да се вее до традиционните сили в този спорт като Австрия, Норвегия, Швеция, Франция и др. Но нищо не е случайно.
До емоциите от успеха има много пот, кръв, нерви, изхарчени пари, недоспиване и т.н. Редица спортисти даже не успяват да стигнат до върха поради различни причини. Най-честата е естественият подбор. Но изглежда, че Аби е минал "между капките". Успехът му всъщност въобще не е неочакван.

Той е израснал и тренирал в чужбина

Най-вече по планините в Австрия и Германия. За това се изисква огромен ресурс и мощна подкрепа. Първо от семейството, а след това и от държавата. Най-добре знае как се извървява този път майката на Алберт - Мартина Попова. Тя винаги е била до сина си. Подкрепяла го е, издържала го е и т.н. Мартина е бивша скиорка. Тренирала е в школата на ЦСКА, но контузия слага край на кариерата й. Тя не е от амбициозните майки, но е наясно какво носи спортът - здраве, дисциплина и оформяне на характер, и по всичко личи, че го е изградила. Защото, като застане скиорът на старта, той е сам. Но за да успееш, трябва да слушаш наставленията. И разбира се, да имаш постоянство, без него нищо не се постига. Алберт го показва, защото за него нещата постепенно започват да се подреждат.

Алберт се качва на ските за пръв път едва двегодишен

Със своята сестра Александра започват да тренира в ски училището Мотен. През 2008 г. двамата стават част от СК Витоша ски. Оттам обещали, че на първите три деца от състезанието "Купата на надеждите" ще бъде осигурено пълно ски оборудване, лагери на глетчери, средства за състезания, бус за пътуване и прочее. Нищо от обещаното обаче не било изпълнено, дори в началото на сезона малките състезатели останали без ски, без лагери и без никаква организация. Нещо повече - от клуба казали на родителите, че няма да участват в първото за сезона състезание. Това обаче не отчаяло децата, които под ръководството на треньора Иво Борисов започват да трупат успех след успех. Алберт печели сребро в слалома и бронз в гигантския слалом в словенския зимен център Скофиа Лока, а за купа "Тополино", която се счита за неофициално Световно първенство за юноши, завършва на пето място.
Успехите му при подрастващите продължават и през 2012 г.

През 2013 г. той триумфира в слалома за купа "Тополино"

2014 година бележи и дебюта му при мъжете в Пампорово. Първият му пълен сезон трябва да е през 2015 г., но през ноември същата година става жестоката катастрофа край Инсбрук, в която загива треньорът на националния отбор Драго Грубелник, който шофира микробуса със скиорите и пада в крайпътна пропаст. Алберт се отървава като по чудо, но раздробеният му глезен е опериран, поставени са му и два пирона.
Алберт е понесъл удари в главата, а окото му било излязло от орбитата. Той обаче сам се е справил с психологическите проблеми. Подобна случка със сигурност оставя отпечатък в съзнанието. Особено, когато всяка седмица летиш по снежната писта. Само че пътят на големите е такъв - труден. Никой не може да усети какво му е на този човек, който е излъгал смъртта. Защото бусът е бил смачкан до неузнаваемост. В катастрофата пострадал и помощник-треньорът Митко Христов, а хората, които разчиствали остатъците, не са вярвали, че има оцелели.
Това обаче може да е накарало Алберт да не спира да преследва мечтите си. И може би успехите в Кицбюел и Шладминг са само началото.
Но за да се разбере точно какво е постигнал, трябва да се анализират няколко факта. Каращите ски по света са милиони. А най-много са състезаващите в техничните дисциплини, защото писти за спускане няма много и трудно се поддържат.
В момента в световната ранглиста на ФИС (Международната ски федерация) има над 12 000 души, които са взели точки на състезания, провеждани под егидата й.
Попов се е преборил с всичките, за да успее да стигне до стартовете за Световната купа, където участват само най-добрите.
От известно време българинът се готви с националния отбор на Германия. Това също е в основата на прогресиращите му резултатите. "Тренирам колкото австрийците и германците, така че не е нещо, което не съм очаквал. Разполагам със същите условия и се готвя на същите страхотни трасета, затова всичките тези резултати, които правят австрийците и германците, са напълно постижими. Наистина направих страхотно класиране. В първия манш в Кицбюел постигнах пето място и направо не можах да повярвам. Опитах се да остана концентриран. Второто спускане успях да го направя. И влязох в топ 10. Много съм доволен. Беше уникална емоция. Големите имена ми казаха "Шапки долу!". Бях сензацията на деня. С Марсел Хиршер не се засякохме в Кицбюел. И то не защото съм бил някъде далеч, а просто той обича да се изолира. Може би това му е начинът да се събере преди стартовете, но обича да си е сам. Дори не можеш да го видиш. Но всички останали, с които се видях, ми стиснаха ръката и ме поздравиха", каза Попов след деветото място в Кицбюел. В първия манш той изпревари дори и австриеца, който в последните години доминира за Световната купа.
"Радвам се, че успях да направя две силни спускания. Благодаря на всички, които ме подкрепиха, бяха на пистата и ме подкрепят в България. Показахме, че българите можем. Искам да благодаря и на Българската федерация по ски, и на моя треньор Ивайло Борисов, без които тези резултати нямаше да бъдат на лице. Световното в Оре идва съвсем скоро, във форма съм, стискайте палци", допълни Аби.
"Никога не бих отнела мечтите му. Това е неговият живот. Още от малък Алберт казваше:

"Ще стана световен шампион"

разказва майката на най-добрия български скиор в момента. Талантът му не остана незабелязан и от западната преса. "Представянето на Попов бе сензационно. В първия манш в Кицбюел българинът стартира със 71-ви номер, но завърши пети, точно зад австриеца Кристиан Хиршбюл. Той се нареди девети в крайното класиране, а това е най-добрият му резултат. Той признава, че обича заледените, трудни писти", бе коментарът на вестник "Дер Щандарт".
"Българска приказка. Изненадата на деня дойде от Попов, който завърши 5-и в първия манш и 9-и в общото класиране. 21-годишният българин е с репутация на суперталант", написа "Ди Пресе".
Дали Аби ще бъде наследник на Петър Попангелов, ще покаже времето, но талантливият софиянец определено има потенциал даже и да задмине най-добрия ни скиор в историята. Но само това, че големите вече те забелязват, си е успех. Защото между двата старта в Кицбюел един от най-великите слаломисти за всички времена Алберто Томба не се стърпял и звъннал на Попангелов, за да го поздрави. Българската публика пък ще може да го гледа на живо на 24 февруари в Банско, където Попов ще се пусне на гигантски слалом.
Едно е ясно, Аби вече върна България в елита на ските.