66 дни от живота на 48-ото НС

Юлия КУЛИНСКА

Седем партии сглобиха депутатското войнство в 48-ото НС - ГЕРБ, "Продължаваме промяната", ДПС, "Възраждане", "БСП за България", "Демократична България" и новата формация "Български възход" на Стефан Янев. След предсрочните парламентарни избори на 2 октомври м.г. партията на Бойко Борисов спечели 67 депутатски места, ПП - 53, ДПС - 36, а "Възраждане" - 27. "БСП за България" има 25 депутати, ДБ заемат 20 депутатски банки, а "Български възход" е с 12 народни представители. 

Новият парламент беше открит тържествено на 19 октомври. На банките седнаха 57 дами и 183 мъже. Седем избирателни района в страната са представени само от господа. Дамите от Добрич отвръщат на удара - това е единственият район, от който в парламента влязоха само жени. Най-младият народен представител в 48-ото НС също е дама - 25-годишната Небие Кабак от ДПС, а най-възрастният е 70-годишният Вежди Рашидов от ГЕРБ. Доайените в политиката също намериха място в пленарната зала. Рамадан Аталай от ДПС е депутат за 11-и път, а Кристиан Вигенин (БСП) има опит в 7 парламента.

С фалстарт започна работата

си парламентът. Три дни или 53 часа бяха нужни на депутатите, за да изберат своя председател. След спорове, скандали, лични обяснения и нападки, предложения и оттеглени номинации, най-накрая на стола на първия в държавата седна Вежди Рашидов. Той бе избран с гласовете на ГЕРБ-СДС, БСП, ДПС и "Български възход". Рашидов получи подкрепата на 139 депутати, 73 гласуваха "против", въздържаха се 27.

Номинацията направи лидерът на БСП Корнелия Нинова. "Десет пъти гласувахме без резултат. Всички сме единодушни, че така се блокира парламентът и че трябва да намерим решение. Нека не убиваме парламентарната демокрация и да отваряме пътя на едноличната власт в България. Така излагаме народа си на риск през следващите зимни месеци от висока инфлация, високи цени, ниски доходи, бедност и неравенство. Както и българската икономика - от липса на предсказуемост, предвидимост и възможност да произведе онзи БВП, който е необходим на страната", подчерта Нинова.

Крехкият консенсус не трая дълго. Ден след това партиите продължиха да задълбават в чертаенето на червени линии помежду си. Страната ни посрещна новата година без редовен кабинет и без бюджет за 2023-та. Служебното правителство предложи старият да бъде удължен до избирането на редовен кабинет. Това предизвика силното недоволство на социалистите. Лидерът на БСП Корнелия Нинова коментира, че и от левицата смятат, че е по-добре да се внесе изцяло нов финансов план. Тя предупреди, че това означава 

замразяване на доходите

при растящи цени и нужда от подкрепа на икономиката, срещу което от БСП са против. Искането не срещна подкрепа и в края на ноември м.г. парламентът гласува удължаването на действието на бюджета за 2022 г.

Освен разправиите за парите на държавата, още три проблема разтърсиха Народното събрание. Решението за промените в Изборния кодекс, с които се въвежда гласуването и с хартиена бюлетина, разгорещи страстите и споровете без малко да прераснат в юмручен бой. Президентът наложи вето на измененията, но то бе преодоляно и смесеният вот вече е факт.

Бурни дебати предизвика и решението за предоставяне на

военна помощ на Украйна

по секретен списък. То беше подкрепено от парламентарните групи на ПП, ГЕРБ, ДБ, ДПС и "Български възход". От БСП и "Възраждане" гласуваха "против". Разправиите прераснаха в скандал около класифицираната информация. Депутати от БСП излъчиха с телефоните си на живо в социалните мрежи закритото заседание на НС, на което се обсъждаше секретният списък с оръжие, което България ще предостави на Киев. В крайна сметка заседанието беше открито. 

Лидерът на БСП Корнелия Нинова нарече случващото се безпрецедентно и скандално. Тя призова президентът Румен Радев да наложи вето на това решение. Държавният глава отказа, а БСП и "Възраждане" сезираха КС с искане да обяви за противоконституционно решението за оказване на военна и военно-техническа помощ за Украйна. 

Лошата новина, че Съветът на ЕС е отхвърлил присъединяването на България и Румъния към Шенген, също разпали страстите. "Незаслужено и унизително. Отдавна сме изпълнили техническите условия за приемане в Шенген. Решението на ЕС да останем извън зоната е обидно и унизително като към държава втора ръка и хора втора ръка. Трябва да го заявим достатъчно твърдо, без да превиваме гръб и да се подмазваме за подаяния. Шенген е една от малкото теми, която ни обединява. Нека всички заедно и категорично да защитим националния си интерес", коментира Корнелия Нинова. Тя бе категорична, че решението е "политическа присъда".

И в този парламент БСП доказа, че е социална партия и че се грижи за доброто на хората и на страната. Тя предложи социални мерки, но много от тях не бяха приети. Дано през новата година депутатите да се явят доброволно на поправителен изпит и да дадат "зелена светлина" на социалните политики на социалистите...

Какво предложи БСП?

ПГ "БСП за България" предложи 4200 лв. максимален осигурителен доход и 850 лв. минимална заплата. Бяха внесени и две предложения за доходите на физическите лица - необлагаеми да бъдат доходите от трудови правоотношения на лицата, ненавършили 26 г., както и месечните доходи от трудови правоотношения в размера на линията на бедност. Това означава необлагаем минимум за доходи от трудови правоотношения от 413 лв. месечно за м.г. През т.г. линията на бедност се вдигна на 504 лв.

БСП отново предложи промени в Кодекса на труда, с които минималната заплата да стане 50% от средната за страната през предходните 12 месеца, като се определя до края на октомври в предходната година, а тази по изключение - до края на декември. Изменението беше одобрено на първо четене в социалната комисия, а после и в пленарната зала. Но не получи подкрепа при второто гласуване. 

Паралелно с тези текстове социалистите настояха обезщетението през втората година на майчинството да се изравни с минималната заплата.

Беше предложено две преизчисления на пенсиите - от 1 януари и от 1 юли, които бяха отхвърлени в социалната комисия на първо четене. 

От БСП настояха за промени в Закона за семейните помощи за деца, с които еднократна помощ от 300 лв. ще има не само за децата в първи и в осми клас, но и за тези във втори, трети и четвърти. От тази учебна година всички ученици да имат право на безплатни учебници, настояха социалистите. 

 По предложение на БСП всички небитови потребители ще получават компенсиране на тока за цени от над 200 лв. за мегаватчас, вместо досегашните 250 лв.

Досега са приети 22 закона 

От началото на мандата си 48-ото НС е приело 22 закона, 58 решения и декларация за присъединяването на България към Шенген. От 19 октомври до 22 декември 2022 г. парламентът е имал 33 пленарни заседания, като 6 от тях са били извънредни.

В деловодството на 48-ото НС са постъпили общо 158 законопроекта, като 103 от тях са внесени от народни представители. По време на първата сесия в парламента са депозирани 84 проекторешения, от които 71 от народни представители, както и 2 проекта за обръщения и декларации.

В 48-ото Народно събрание до 22 декември 2022 г. са зададени 903 въпроса и са отправени 47 питания. Парламентарен контрол е провеждан в 4 пленарни заседания за петъчния парламентарен контрол и в 4 извънредни пленарни заседания. Блицконтрол е провеждан в две заседания, като са зададени 22 въпроса от народни представители от всички парламентарни групи.

Използваното парламентарно време за осъществяване на контролната функция на Народното събрание е 48 часа и 56 минути.

В този период използваните форми на парламентарен контрол са въпроси и питания, изслушвания и блицконтрол. Проведени са 8 изслушвания по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

От зададените въпроси с писмен отговор са 656, а 247 - с устен. При питанията 18 са били с писмен отговор, а 29 - с устен. Отговорено е на 672 въпроса и на 32 питания, а 23 въпроса и 3 питания са оттеглени.

Най-много въпроси и питания през първата сесия от мандата на 48-ото НС са били внесени от народни представители от ДБ - 233 въпроса и 13 питания. От ПП са отправили 228 въпроса и 12 питания, от ГЕРБ-СДС - 171 въпроса и 6 питания, от "БСП за България" - 108 въпроса и 6 питания, от "Възраждане" - 103 въпроса и 8 питания, от "Български възход" - 50 въпроса, и от ДПС - 22 въпроса и 2 питания.