120 тона филми пази трезор в Стара Загора

Близо 120 тона филмова лента, съхраняваща на практика почти всички игрални и документални филми, минали през българските екрани от 1949 до 1994 г., се пазят в Стара Загора.
Металните касети са подредени прилежно на стелажи в базата, собственост на националната филмотека, над тях бди неотлъчно от десетилетия Симеон Първанов. Масивната сграда разполага със собствен минисалон и машини, които могат да дадат живот на творбите, но от 15 г. никой не е проявил интерес да организира показ поне за ценители. Има и изключения, от време на време някое детско заведение се примолва възпитаниците му да изгледат нещо класическо - например "Ян Бибиян" по творбата на Елин Пелин, и тогава се намира техник, който да пусне машината.
Има, разбира се, и маниаци, които настояват да изгледат една или друга документална лента, като онзи "Фокус" от 60-те години, правен от поета-сатирик Радой Ралин и карикатуриста Борис Димовски. Но по принцип публичните прожекции са ако не единични, то поне далеч от онова, което прави столичното кино "Одеон". Масивната 4-етажна сграда е строена специално за филмова база по проект на арх. Стоян Гайдарджиев през 1969 г.
Иначе клонът на Държавно обединение "Киноразпространение" е създаден през 1951-а, за да обслужва цяла Югозападна България. В базата е предвидено всичко - от постъпването на филма, мястото за договаряне и изчакване на поръчката до лабораториите за проверка на копията.
До 1994 г., когато държавното филморазпространителско предприятие е закрито, за поддръжка на архива са се грижели 49 специалисти. От тях, след прехвърлянето на помещенията към филмотеката, са останали бройка и половина. Нищо, че статутът му го прави равнопоставен на институции като Народния театър, Националната художествена галерия, Софийската опера и балет, Филхармонията, Галерията за чуждестранно изкуство, Народната библиотека и Националния исторически музей.
В старозагорското хранилище се пазят над 7 хиляди копия от 2500 заглавия на наши и чуждестранни филми, а картотеката започва с шведския филм за някога нашумелия състав "АББА", който е пристигнал в Града на липите на 26 юни 1985-а, след което е обиколил салоните на Ивайловград, Казанлък, Кърджали, Тополовград, Сливен и Кърджали, за да стигне до някогашното детско селище Качулка в Балкана над Сливен и да се завърне завинаги в гнездо под номер 955 - гнездо на металния стелаж. Следват "А бяхме млади", турският "Автобусът" и т.н. чак до "Ян Бибиян", постъпил на 6 август 1985 г.
Филмотеката съхранява и 3 копия от първия български пълнометражен игрален филм "Калин Орела" на режисьора Борис Борозанов. Те са заведени по описите през 1978-а заедно с плаката, чиято съдба обаче е неизвестна, след като го изискали от столичната централа и пропуснали да го върнат. Освен филми на стандартната 35-милиметрова лента във фонда има и на 16-милиметрова, даже и апарати, на които да се гледат. Всяка от лентите върви с паспорт, на който стриктно е отбелязано колко прожекции е изтърпяла и каква е степента й на овехтялост.
Преди време имало идея за цифровизация на лентовия архив, дори за няколко години били отпуснати суми от порядъка на 250 000-300 000 лв., но това е капка в морето, коментират болеещите за съдбата на кинобогатството.
Без последствия е останала и идея за евентуалното превръщане на някогашното кино "Жельо Диманов" в своеобразна филмотека, обсъждана от местните старейшини през 2009-а. Тогава било взето решение да се проведат консултации с Министерството на културата, но това така и останало нереализирано. Нищо, че със задачката се нагърбил сегашният мажоритарно избран депутат от ГЕРБ Иван Колев.