Актуално
Парламентът създаде прецедент във Въоръжените сили
Коя ли ще бъде следващата длъжност след директор на военното разузнаване, която ще придобие интересния статут - понякога военна, понякога цивилна?
/ брой: 143
Вече върви наддаване и предстои да видим резултата. Може би при следващо предложение на депутати. Засега Народното събрание даде първи пример. По настояване на депутати от управляващото мнозинство то промени Закона за военното разузнаване в края на миналата седмица и за директор на служба "Военна информация" вече може да се назначава не само генерал или адмирал, но и цивилен. Все още промяната не е влязла в сила, защото конституционната процедура не е завършила. Т.е. не знаем реакцията на президента.
На първо четене бе гласувано само допълнението, предложено от Милен Михов и група депутати от ГЕРБ и ВМРО, с което се узаконява, че за директор на служба "Военна информация" в МО може да се назначава и цивилен служител. Между двете четения промените бяха разширени, за да се омекотят упреците, че целта на законодателното действие е политическа. Гласувано бе, че когато в 5-годишния си мандат директорът на службата навърши пределна възраст за военно звание, се освобождава от военна служба и продължава да изпълнява длъжността си до изтичане на срока, за който е назначен. Т.е. директор става офицер от резерва. Остана текстът, който регламентира, че и генералът директор на службата, и цивилният служител директор на службата ще се назначават и освобождават с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Депутатите обаче записаха едно малко допълнение, че предложението в Министерския съвет се внася от министъра на отбраната.
И тук следват въпросите. Първо, с какви мотиви една длъжност ще прераства от военна в цивилна, след като директорът й премине в резерва? Второ, доколко е логично военно разузнаване да се ръководи от цивилно лице? Трето, как така цивилен служител ще се назначава с указ на президента? Защо подобен статут не се даде и на други длъжности в рамките на Министерството на отбраната - например на главния инспектор или на постоянния секретар? Четвърто, защо трябва да пише в закона, че предложението за назначаване и освобождаване ще се внася в Министерския съвет от министъра на отбраната? Т.е. по закон това няма да може да направи премиерът например. Пето, коя ли ще бъде следващата длъжност във Въоръжените сили, която ще придобие този интересен статут - понякога военна, понякога цивилна, след като вече има прецедент? Шесто, къде остава перспективата за кариерно развитие на офицерите от службата? Тя може да бъде ликвидирана от назначаването на цивилен служител. И седмо, което е най-притеснителното, това намек за промяна на доверието към българското офицерство ли е? Може и така да се тълкува, след като в закона влиза хипотезата, че в един момент няма да има офицер, достоен за директор на военното разузнаване.
Ако проблемът е в кадровия дефицит, нека да вдигнат пределната възраст за военно звание. Или ранга на службата, който сега е за бригаден генерал и не позволява назначаването на заместник с висше военно звание. Без това през април 2016 г. тогавашният президент я понижи от "генерал-майор" на "бригаден генерал".
По всичко личи, че тази тема ще остане отворена. И най-вероятно пак ще има след време промяна на закона, както се случи през есента на 2015 г. А дотогава?