Знаменосците на глупостта

"Най-лошият от всички предразсъдъци е да смяташ своя предразсъдък за по-сносен."
Готхолд Ефраим Лесинг (1729-1781 г.) - немски писател, философ и критик

Още в древността, когато смелостта, саможертвата и отдадеността на общата кауза споявали геройството по време на битки, били много важни и външните атрибути на единението на отделните индивиди, въодушевени до краен предел, в готовност за сражение в името на жадуваната победа.
Знамето! Конската опашка на прадедите ни, която гордо се веела, докато те разбивали вражите орди. Или гонфалоните (знаме с няколко тесни ленти или вимпела, поставени на напречната греда) на нордическите племена, които постепенно се превърнали в страшилище за легионите на Римската империя. Или щандартите със свастиката - бойни знамена на военни единици от Вермахта (сухопътната армия на Третия райх) и флота, немалко от които бяха хвърлени в подножието на мавзолея на Владимир Илич Ленин на Червения площад в Москва от представители на бойни части на Съветската армия по време на Парада на победата на 24 юни 1945 г., в чест на разгрома на фашистка Германия.
В т. 5 на Речник на българския език, изд. на Българската академия на науките, 1987 г., като второ значение на думата "знаме" е дадено "символ, лозунг, ръководна идея". И като примери от литературата за употребата на "знаме" в това му значение са дадени: "Ботев развивал огромна дейност ... И действително неговият вестник станал знаме на революцията" и "Идеите на Паисий за национална просвета ... за възстановяване на българската национална държава стават знаме на епохата на Българското възраждане".
Амбицирани да задминат гореописаните исторически постижения, знаменосците понастоящем на антикомунизма в България - уви! - не могат да се похвалят с нищо повече от жабата, която, като видяла, че подковават коня, и тя вдигнала крак, тоест краченце.
На 6 май 1926 г. известният английски журналист Чарлз Престуич Скот (1846-1932 г.) публикува във в. "Манчестър Гардиън" знаменитата мисъл: "Коментарът е свободен, но фактите са свещени". Ето защо по отношение на квалификацията какво представлява Народният съд след 9-ти септември 1944 г., нека се опрем върху фактите, за да приложим древногръцката сентенция, че    

истината се познава в сравнението

Факт № 1. Емил Хаха (1872-1945 г.). Президент на федералната държава Чехословакия след Бенеш от ноември 1938 г. Исканията за независимост в Словакия и Рутения, окуражавани от германците, го карат да обяви военно положение. Когато Германия изразява "загриженост и тревога" за германците в Чехословакия, Хаха отива в Берлин през март 1939 г. да моли Хитлер да не напада страната. Хитлер брутално заявява, че вече е дал нареждания за нападение и оставя на Рибентроп и Гьоринг да принудят Хаха да подпише капитулация. Хаха, който не е добре със здравето, се огъва и германските войски влизат в Чехословакия.
През април същата година Хаха е почетен гост на честването на рождения ден на Хитлер. Той убеждава чехите да сътрудничат на германците и остава формално държавен глава на Бохемия и Моравия, които са превърнати в протекторат на Третия райх. Умира в затвора през юни 1945 г. след освобождението на Чехословакия от германската окупация. Там той е изпратен заради предателската си роля.
Факт № 2. Видкун Квислинг (1887-1945 г.). Норвежки политик-колаборационист с нацистите. Името му става на английски език синоним на "предател". Преди войната е бил министър в норвежкото правителство и почетен командир на Ордена на Британската империя, но напуска и основава норвежка фашистка партия. По време на нацистката окупация на Норвегия е назначен за министър-председател на Държавния съвет (1942 г.), но реалната власт остава в ръцете на Йозеф Тербовен, германския райхскомисар. Квислинг е осъден и екзекутиран през 1945 г., след като доброволно се предава на нововъзстановеното норвежко правителство.
Факт № 3. Антон Мюсер (1894-1946 г.) Холандски партиен водач от времето на Квислинг. Учредител на националсоциалистическото движение в Холандия. През 1942 г. окупационните власти определят Мюсер за "водач на холандския народ". Сред един толкова яростен противник на нацизма като холандския народ, "свитата" на Мюсер не е многобройна. Когато войната свършва, той е арестуван и след като е съден като колаборационист, е обесен в Хага през 1946 г.
Факт № 4. Уйлям Джойс (1906-1946 г.). Познат още като "лорд Хъм-Хъм", той води радиопредаванията от Германия за Великобритания по време на Втората световна война. Рупор в системата на Райхсминистерството на информацията и пропагандата на д-р Йозеф Гьобелс.
Роден в Ню Йорк и отраснал в Ирландия и Англия, Джойс влиза в британската фашистка партия през 1939 г. и заминава за Германия непосредствено преди избухването на Втората световна война.

Предлага услугите си на нацисткия режим

и са му възложени радиопредаванията за Великобритания. Стържещият му глас му спечелва прякора "лорд Хъм-Хъм". Уйлям Джойс е арестуван в 1945 г. и е обвинен в предателство. Макар да заявява, че е германски гражданин, той е запазил британския си паспорт и този факт е използван от Великобритания за осъждането му за предателство. Обесен е в затвора "Уондсуорт" през 1946 г.
Факт № 5. Анри Филип Петен (1856-1951 г.). Държавен глава на неокупираната зона "Виши" във Франция (1940-1944 г.).
Маршал Петен е френски военен с реномето на герой, защитник на Вердюн през 1916 г. и командващ френските сухопътни сили през 1918 г. През 1940 г., когато германците настъпват през Белгия, премиерът Пол Рейно се надява да укрепи кабинета си, като направи Петен свой вицепремиер. Когато германците прегазват Франция и завземат Париж, правителството се премества в Бордо. Тук министрите се настройват срещу Пол Рейно. Петен заема поста премиер и действа за постигането на мир. Условията за капитулация, диктувани от Хитлер на французите в Кампиен, включват разделяне на страната на две - окупирана северна и неокупирана южна зона.
Като държавен глава Петен, след унизителния подпис под съглашението с Третия райх, управлява само една трета от Франция. Неговото управление е консервативно и авторитарно и

изцяло съдейства на политиката,

водена от Хитлер. Когато съюзническите сили настъпват от Нормандия, Петен излита в Швейцария, но се връща и през април 1945 г. е изправен пред съд. Обвинен в колаборационизъм и е осъден на военно разжалване и смърт, но наказанието му е заменено на доживотен затвор от ръководителя на френската следвоенна администрация генерал Шарл дьо Гол.
Факт № 6. Леон Дегрел (1906-1994 г.). Белгийски политик, основоположник на фашистката партия "Рексист". Израснал през 20-те години, Дегрел е под влиянието на френския екстремист националиста Шарл Мора до такава степен, че се наема да сформира подобна националистическа партия в Белгия. През 1930 г. се ражда партията "Рекс" - движение, силно повлияно от италианския фашизъм и разрастващия се нацизъм в Германия. По време на предвоенните избори белгийският народ фактически отхвърля расистката партия като антисемитска и антикомунистическа. След поражението от 1940 г. обаче Дегрел успява да съживи расизма в Кизлинговата организация, вярна на идеалите на т. нар. Нов ред, насаждан от нацистите.
През 1945 г. белгийското правителство издирва Леон Дегрел, за да го съди, но по това време той вече е успял да се прехвърли в Испания на фашисткия диктатор генерал Франко, а оттам по-късно в Аржентина и успява да избегне всички опити за екстрадиране.
Факт № 7. Бенито Мусолини (1883-1945 г.). Италиански фашистки диктатор. Начинът, по който завзема италианската държава чрез "походът към Рим" през 1922 г.

впечатлява Адолф Хитлер и го вдъхновява

за т. нар бирен пуч от 1923 г. в Мюнхен. Лозунгите, които Мусолини използва, черните униформи, характерният поздрав и неговата партийна национална организация служат за модел на ранните нацисти в Германия.
През юли 1943 г. англо-американските войски са вече в Сицилия и са готови за нападение във вътрешността на Италия. Бенито Мусолини се връща от Северна Италия, където е бил на официална среща с фюрера на Третия райх. Но в италианската столица правителството отказва да му се подчинява и той е арестуван.
Адолф Хитлер изпраща със специална мисия майора на СС Ото Скорцени, за да спаси дучето и да го отведе в Северна Италия, където да оглави една нова италианска държава - марионетка на Германия. През април 1945 г. Бенито Мусолини е пленен от италиански партизани, когато се е опитвал да избяга в Швейцария. Заедно с любовницата на дучето Клара Петачи те са застреляни, след което телата им за закарани в Милано и са окачени с главите надолу.
Това са фактите - без коментар! Номерата в списъка може да бъдат продължени с още поне десет хиляди осъдени за нацистка и фашистка дейност. Факти!!!
Питам се: След колко време тук, в България, не върху сегашната конституция, но посредством законите на инстинкта за оцеляване на един народ, срещу когото българският (псевдо)елит организирано воюва, ще се състои нов Народен съд? Заради извършвания неогеноцид спрямо българския суверен.
 
* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България