Земеделие в насипно състояние

Проф. дбн Георги Танев

В последно време управници и медии непрекъснато ни обясняват ролята на кризата за определяне степента на обедняването ни. Тя, тази криза, започна своето настъпление още с войната на "първото демокpатично правителство" с националното земеделие. И я спечели! По-късно тази война се пренесе и към индустрията. Една политически ориентирана и чисто разбойническа приватизация остави България и без втория стълб на икономиката.
И така у нас криза вече няма, ние сме в едно постоянно кризисно състояние, от което няма излизане в следващите поне сто години! Този срок би могъл да се съкрати, ако се намери някой, който да плати това излизане. Засега, а и в близкото бъдеще, такъв не се забелязва, българинът пък вече е оскотяващо беден, за да вземе участие в този хепънинг.
Като светъл лъч надежда в последно време от правителствени източници произтичат възторжени сигнали за засилен интерес на различни държави към продукцията на българското земеделие. Ако има такъв интерес, в повечето случаи той се дължи на далечни спомени за търговски отношения от времето преди ликвидационните съвети.
Съобщава се за

интерес на арабски страни

към внос на агнешко и птиче месо от България. Преди години тези два продукта се ползваха с отличен прием на този пазар и се радваха на най-високата цена. В момента такъв мащабен износ от България не е възможен, защото броят на тези животни  у нас е нищожен. Овцете са се свили до около 500 хиляди глави, а птиците за яйца и месо са половината от нужните за целта.
Другата съобщена мечта е "отварянето на руския пазар". Този пазар не се е затворил сам за нашите стоки. Ние сами си го затворихме, считайки го за пазар, който е под нашето достойнство на демократи. Трябва да се знае, че руският пазар има една особеност, която е задължителна. Тя е, че за него единицата мярка не е тон, а "влакова композиция".
В момента 80% от консумираната храна у нас е от внос (и магданозът е от Турция), което показва, че със сигурност не е възможно осигуряването на такива количества земеделска продукция за износ! Реализацията на такава износна програма би могло да се осъществи само ако броят на отглежданите овце достигне поне 7.5 милиона глави, свинете се увеличат с поне 800 хиляди глави, едрия рогат добитък с 300 хиляди глави, а производството на птиче месо да достигне 35 хиляди тона годишно.

    Зеленчуковото и овощно производство

са в такова състояние, че трябва да се възстановяват от нулата. Трудно и много скъпо е, но трябва да започне възстановяването на напоителните системи.
Понятието "реформа" съвсем не значи "стягане на коланите", закриване, съкращения, уволнения, безработица и мизерия, скрити зад "оптимизация". Още по-малко финансово задушаване на научните институции. Затова ние предлагаме едно друго развитие на този процес. Без претенции за истина от последна инстанция предлагаме мерки, които биха помогнали за постигане на истински реформи с положително отражение върху икономиката на държавата и превръщането й от вносител в износител на земеделска продукция.
Държавата, защото няма кой друг, трябва да реши какъв тип земеделие иска да има. Възможностите са няколко, между които са: селско, фермерско или чокойско. По този начин тя, държавата, трябва да реши ще продължи ли обезлюдяването на селските райони, или ще го спре. Избраният тип земеделие трябва да бъде законово и финансово подкрепен. Това може да става и индиректно, без да се афишира излишно. Такива примери има много в световната практика, като примерно субсидирането на земеделието в САЩ.
Министерството на земеделието трябва да разработи стратегия за възстановяване и развитие  на националното земеделие, която да бъде свързана  със задължителни мерки за изпълнение по отрасли. Евросубсидиите трябва да се насочват за изпълнението на тази стратегия. Сегашното субсидиране, случайно или нарочно, създава хаос в производството. Един взема европари, за да гледа охлюви, друг червеи, трети щрауси, а малко хора се захващат с модерно говедовъдство, овцевъдство и зеленчукопроизводство.
Наложително е

приемането на кодекс

от земеделски закони. Законите, включени в него, трябва преди всичко да осигурят създаването на действени структури, които да реализират, подпомагат и саморегулират земеделското производство. В момента земеделието е в насипно състояние. Липсата на структури затруднява, а понякога и спира усвояването на субсидиите.  Особено място тук трябва да заемат кооперациите и акционерните дружества от производствен, снабдителен и търговски тип. Световната практика показва, че най-успешно е кооперирането по линията снабдяване-производство-преработка-реализация.
Трябва да се изградят действени браншови съюзи, чиито права и задължения да са стриктно определени със закон. Браншовите съюзи в Европа изпълняват голяма част от функциите на социалистическата държава от времето преди промените.
Чрез законови и икономически мерки изкупуването на земеделската продукция трябва да се насочи през тържища от германски тип. За тази цел трябва да се възобнови и реализира проекта "Земеделски тържища" от 1993/1994 г.
Особено значение за националното земеделие има Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. Той не изпълни напълно официално обявената му цел - възобновяване правото на ползване от собствениците. Все още има цели села, където това не е направено. Този закон обаче преизпълни целта на авторите си (не на вносителите му, но това е друга тема), защото единственото, което постигна, е разрушаване на производствените възможности на националното земеделие и тотално обедняване на селското население. Този закон просто не е писан в България и от българи! Същият закон е предлаган и в Чехия, но там "ултрадесните в парламента спрели екстремистите да не направят като в България". Цитатът е от персонално изявление на бившия министър на земеделието на Чехия г-н Лукс.    
Този закон трябва да бъде заменен с нов, който да определя поземлените отношения в земеделието от избрания тип. Там трябва да се  уреждат въпросите за правото на унаследяване, правила за покупко-продажба, неделим размер на парцелите и др.

    Нови закони трябва да се приемат

и за дейността на агрономи, зооинженери и ветеринарни лекари. Доскоро ветеринарите само дето не бяха поели управлението на обсерваторията в Рожен, но в последните седмици и това се случи.
Задължително е специално внимание да се обърне на Селскостопанска академия! Въпреки омразата на някои управници към науките тя е институцията, призвана да осигури научните основи  на възраждащото се земеделие. За постигане на тази цел е необходимо да се приеме нов закон за академията, който:
- Първо. Да върне автономността й и изборното начало за ръководните постове. Това значи академията да излезе от състава на Министерството на земеделието и храните. Особено след последното налудничаво назначение на етногеограф за председател на ССА тази промяна е изключително наложителна, защото "Калинки" в науката са повече от съкрушително вредни. Това назначение води до пълната изолация на земеделската наука, защото кой сериозен учен ще се съгласи на колаборация със земеделски институт, ръководен от географ. Това е същото като да дадеш на трамваен ватман да кара самолет с обосновката, че и двете са превозни средства, и двете имат колела. Тук можем да си спомним и за гения Лисенко, който знаеше и можеше всичко и за резултатите от неговата дейност!
- Второ. Опитните станции на академията да се лишат от научен статут и да се превърнат в демонстрационно-обучителни центрове. Там може да работят учени, но те да са към щата на института, който е най-близък по тематика.
- Трето. Службата за съвети в земеделието да премине към академията и да води програмите в демонстрационните центрове. Изготвянето на проекти за субсидирането с европари да мине към станциите и да се спазва районирането.
- Четвърто. Институтите, които са прехвърлени към различни агенции, да се върнат в състава на академията.
И още: на Селскостопанската академия да се осигурят достатъчно средства за научното обслужване и осигуряване на разработената от Министерството на земеделието стратегия за възстановяване и развитие на националното земеделие. Тук влиза и достойно заплащане на заетите учени!
    Членството в ЕС е

добра основа за интеграция

вътре в съюза, но не пречи на евентуална балканска, районна интеграция. Често възникващите епизоотични огнища, новите пандемични заплахи и климатичните промени, водещи до чести бедствия, налагат силно районно обединение в противодействието. Това би помогнало координираната реакция при общи заплахи.
В това направление твърде ефективно би било да се създадат Балканска фитосанитарна, животновъдна и ветеринарна служба, Балкански противоградов чадър и Балкански бюра за регистрация на сортове и породи. Всичко това би дало широки възможности за усвояване на фондове, координирана защита от различни заплахи и пресичане пътя за нелоялна конкуренция.
Съвсем не съм сигурен, че предложените реформи изчерпват нуждите от ремонти за възстановяване на разрушеното от тайфуна на политическа злоба и тотална простотия, но съм сигурен, че разработването на подобен проект е по силите само на колектив от високо ерудирани специалисти, които дa са обединени от чувство за национална принадлежност и отговорност пред нацията. Място за Румяно-Калинки няма!
С нещо добро трябва да се започне, а ние сме най-бедни, защото произвеждаме малко или нищо!