За малко да надминем Унгария
Спецсъдът ни се изложи с опита си да цензурира медиите
/ брой: 28
Ако заглавието ви звучи оптимистично, не бързайте да се радвате - не дишаме във врата на унгарците нито по икономически показатели, нито по доходи, нито по качество на живот, нито по нищо, което да заслужава адмирации. България продължава да си крета на опашката в ЕС по всички важни показатели, без надежда скоро да се оттласне от дъното. Обаче бяхме на косъм да изпреварим Унгария по мракобесно отношение на властта към медиите. За какво иде реч?
Още започнал-незапочнал работа по същество, българският Специализиран съд успя тази сряда да свърши за нула време две неща - да се изложи ужасно и после - хъката-мъката - да се отрече от позицията си с дежурното "Не сте ни разбрали правилно". Както е известно, този номер се използва от родните политици и институции винаги, когато "объркат конците". Ама тоя път нямаше как номерът да мине, тъй като още от началото всичко си беше казано без заобиколки, които да подлежат на тълкуване. "Желаем да ни окажете съдействие относно получаване на обратна връзка за съгласуване точността на подадената от нас информация, изпращайки ни заглавия на статии и евентуални публикации, свързани със Специализирания наказателен съд, преди те да бъдат отпечатани", пише едно към едно в съобщението на пресцентъра на спецсъда, подписано от пресаташето Росица Георгиева и разпратено до медиите в сряда около обяд. Както и да четете тези редове, не може да има съмнение, че това си е чиста проба
опит за груба цензура
напомняща на тази, която дясното управление на Виктор Орбан въведе от 1 януари 2011 г. в Унгария. Само че там тя бе въведена официално - със закон. А у нас иска да влезе "през задната врата". И винаги е "в името на по-доброто взаимодействие" и точността. Сякаш журналистите са абдали, които нищичко не разбират, и имат нужда някой да ги държи за ръчичката и да ги направлява. Най-голямо желание за това проявяват точно тия, които има какво да крият от очите на обществото.
Но нека се върнем към сатрапския унгарски закон, който скандализира Европа. Той въведе в норма следенето, изобличаването и наказването на "виновните медии". Прави го специален орган за контрол, чиито членове се назначават от парламентарното мнозинство. (Защо ли не се учудваме за последното като практика!) На регулатора са дадени големи права. Например той може да налага солени глоби - до 700 000 евро на медийни групи - за "небалансирано предаване на новините", за материали, които прецени като "обидни" за някоя група, за "мнозинството" или за "покваряващи обществения морал". При по-значими "нарушения" отнемат регистрацията на медиите, т.е. "пускат кепенците". Освен това медийните контрольори законно притискат журналистите да разкриват източниците си на информация. А който се заинати и отказва, го заплашва затвор.
Както може би предполагате, законът не мина тихо и кротко сред унгарската общественост. Страната бе залята от улични протести, а правителството - от петиции на журналисти. В края на декември 2011 г. пък Конституционният съд отмени четири текста от закона, като ги обяви за ограничаващи свободата на медиите и противоречащи на принципите на демокрацията. Орбан си направи оглушки. И междувременно бе отнет лицензът на единственото опозиционно радио - KlubRadio. Което обаче също не остана без последствия. В средата на януари т.г.
ЕК реагира светкавично
Тя призова Унгария да се подчини на Конституционния съд, като се съобрази с отменените от него части от спорното според нормите на ЕС местно законодателство. Комисията изпрати и специално писмо до правителството на Виктор Орбан, в което се изразяват опасения за свободата на словото и плурализма в страната. Даден е срок до края на май парламентът да промени и други неприемливи части от законодателството. А при липса на ответни адекватни мерки следващата стъпка на Брюксел ще е наказателна процедура срещу Унгария.
Медийният закон, прокаран от унгарската десница, беше като лабораторен опит за кандидат-диктатори, които си мислят, че може хем да са в Европа, хем да правят каквото им се харесва. Е, разбра се, че не става така! Той трябва да е обица за ухото и на нашенските мераклии за цензори. Без значение на коя от властите са представители. Най-малкото подобно поведение приляга на съда, който има мисията да постановява справедливост и да пази правата на гражданите.
В едно вестникарско интервю шефът на спецсъда Георги Ушев, избран на този пост през октомври м.г., казва: "Що се отнася до гаранциите за прозрачност - моето виждане е, че медиите трябва да бъдат допускани възможно най-близо до делата, които се разглеждат... Обществеността трябва да бъде допускана максимално близо до доказателствата, за да бъдат отразени обективно процесите и да стане ясно защо съдиите вземат определени решения. Така ще бъдат избегнати всякакви скандали и спекулации. Отделно на сайта на съда всеки ще може да види кое дело на какъв етап се намира, за кога е насрочено и ако има решение по него, какво точно е то. Ще бъдат публикувани и мотивите към съответния акт". Странно
това същият Ушев ли е
който след скандала с депешата от ведомството му миналата сряда, коментира пред един вестник: "Трябва да имаме някакъв механизъм заглавията на статиите да казват това, което ние искаме да кажем. Който иска, да се съобрази с това".
Добре, че след двойната напълно объркана "плетка" от обяснения и допълнения на пресслужбата на спецсъда, които трябваше да замажат първоначалната гавра с медиите, Ушев спря да увърта и се извини на журналистите. И макар да прибягна до изпитаното средство с недоразумението, публично обяви, че "съгласуване" на статии и заглавия няма да има. Голямата загадка обаче остава. И тя е - кой му вмени да опита да тръгне с "бодлива тел" срещу свободното слово?