За честността и бременността

"Жената на Цезар трябва да бъде извън подозрения."
Плутарх (ок. 45 - ок. 127 г.) - древногръцки философ и писател

Има един афоризъм - както и повечето примери от тази литературна форма - с дълбок философски смисъл: "Монетата има две страни, казала едната на другата".
Също по два начина може да бъде тълкувана мисълта на Плутарх, поставена по-горе като мото. Първият вариант е, че статутът на съпругата на Цезаря налага върху нея норми на поведение, което да не би могло да послужи за подозрения в прояви на непристойност. Но има и втори вариант. И той е, че каквото и да е извършила, съпругата на Цезаря остава извън подозрение в нарушение на нормите на поведение, определени от нейния статут. Или както го е изразил в съвременната епоха тридесет и шестият президент на Съединените американски щати Ричард Никсън: "Когато президентът прави нещо, това означава, че то не е незаконно".
Наистина Историята нанесе необратима корекция на неговата максима, когато той, под заплахата от импийчмънт заради ролята му в аферата "Уотъргейт" (опита за подслушване на щабквартирата за предизборната президентска кампания през 1972 г. на Демократическата партия в хотелския комплекс "Уотъргейт"), две години по-късно (на 7 август 1974 г.) беше принуден позорно да подаде оставка от поста си, а неколцина негови сътрудници да бъдат съдени и да се озоват зад решетките.
Все пак понастоящем, макар и само в един основен закон - конституцията на Испания, е залегнало положение за съществуването на личност в държавата, която

не подлежи на търсене на отговорност

понеже тази личност е неприкосновена. Това е испанският крал, както е пояснено в чл. 56, ал. 3 на основния закон на тази страна.
Но в българската Конституция, която представлява основен закон на една държава, номинално провъзгласена, че притежава държавно устройство на република, подобен статут не съществува за нито едно лице, заемащо публична длъжност. Доколкото съществува имунитет срещу съдебно преследване на определени според закона категории държавни служители (депутати, съдии, прокурори, следователи, президент), то той може да бъде отнеман при спазването на определена процедура.
Но, както били убедени древните римляни: "Благородството задължава". Тоест високото обществено положение вменява поведение, което е определено не само от рамките на законопозволеното. Изискванията към поведението на публично значимите личности, с оглед на обстоятелството, че те представляват пример и по този начин налагат реалните житейски стандарти за приемливо държане сред техните сънародници, са по-високи, отколкото дефинират законите. Или казано другояче, тяхното поведение би трябвало да удовлетворява не само буквата, но и духа на нормативната база.
Както е писал обаче още Луций Сенека (54  пр.н.е - 39 н.е.) в своите "Писма", 39, 6: "Deest remedii locus ubi, quae vitia fuerunt, m?res fiunt", тоест "Няма място за лекарство там, където това, което е било считано за порок, става обичай".
В изтерзана, изсмукана и оглозгана до под надкостницата територия, наричана "България" и бивала в отделни периоди на своята история дори и държава - но не и понастоящем!!! - отдавна е валиден Ботевият стон:

"Днес честните смятат за луди!"

Типичен зловонен пример за илюстрация са казусите с двамата бивши началници на Военномедицинска академия: генерал Стоян Тонев и вече (бившият) министър на здравеопазването Николай Петров. Господинът и той също - генерал. Как са оперирали с държавния финансов ресурс, който им е бил поверен да се разпореждат с него?! Пардон, да го командват!
В качеството си на председател на Управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България, занимавал се в продължение на почти двадесет години след основаването през 2000 г. на това сдружение с идеална цел, както в сферата на теоретичните разработки, така и върху приложното поле на противодействието срещу корупционните практики в нашата страна, притежавам достатъчно експертен потенциал, за да извърша задълбочен анализ и на двата случая.
Подобно разследване обаче би се разминало напълно с целта на настоящата статия. А тя е фокусирана върху трагичната метаморфоза, която споходи и оформя общественото мнение - най-вече! - у (псевдо)елита спрямо корупцията.
Визави олицесъзрях върху телевизионния екран как господинът Симеонов, Валери, достатъчно внятно изложи концепцията си по казуса "Николай Петров". Без изобщо да прибягва до завоалиращи фразеологични ексерсизи от рода, описвани от древногръцкия идиом "Дали козата притежава козина или вълна?", експертът по висша защита на националните (дали?!) интереси директно заяви: "Че ако законът е спазен, то какъв е проблемът?" В смисъл, че не е налице нищо нередно в обстоятелството, че във Военномедицинска академия, в периода, докато генерал проф. Николай Петров е заемал поста неин началник, в негово лице като най-висша и последна в случая инстанция, е било одобрено възлагането на обществена поръчка, заплатена от бюджета на повереното му ведомство, която е била възложена на фирма, чийто собственик е била персона, която е живеела на семейни начала с неговата дъщеря. И то не в някакъв едномесечен амур, а мъж, от когото дъщеря му е имала дете. Тоест са имали общи семейни разходи, които дъщеря му, внучето на генерала и също проф. Николай Петров, ведно с таткото на внучето и спътник на въпросната млада женска особа (сиреч нещо като зет де факто), се е налагало да посрещат разходите си в тези несигурни финансови времена, съпроводена с непрекъснатата - ах, тези пазарни условия! - повишаване на цените.

Стремглавото катерене на цените

е много тежка масова епидемия, от която са покосени милиони българи. Но, както е казвал неведнъж видният американски финансист Джон Пирпонт Морган, наричан още и "Корсаря" заради желязната си хватка в бизнеса: "Не се страхувайте от големите разходи, а се бойте от малките приходи". Правилно! Затова и нещо като г-н "зет" печели обществената поръчка с фирма, която според изнесеното в интервюто на Милен Цветков по Нова телевизия с бившата министърка на здравеопазването д-р Мими Виткова, тази световно неизвестна фирма - но затова пък с перфектно реноме пред съответната тръжна комисия във Военномедицинска академия, достатъчно "перфектно", за да "спечели" конкурса - дори не е имала съответната задължителна според закона данъчна регистрация.
Една личност, която понастоящем е модерно да не бъде цитирана - е, аз не се влияя от социологическо-философско-нагаждаческата мода! - Владимир Илич Улянов (Ленин), е писала: "... не е възможно напълно да бъде изяснена никаква грешка, в това число и политическа, ако не бъдат намерени теоретичните корени у този, който я извършва, изхождайки от определени, съзнателно приемани от него, положения".
Реши ли да последва горния подход за диагностициране на заболяването "конфликт на интереси", едно друго медицинско лице, а именно д-р Красимира Иванова, завеждаща отделение по неанотология в Първа специализирана АГ болница в София (и по независещи от нея причини сестра на лицето Борисов, Бойко), не би развявала като националното знаме нейното "уважение и преклонение" към Николай Петров. И не би декламирала цяла ода за неговата висока квалификация. В опит да обоснове защо тя - д-р Красимира Иванова, е "омерзена от гнусотията срещу него (д-р Николай Петров - бел. авт.).

Хрумне ли й да последва подхода

на Вл. И. Ленин, за да бъдат намерени корените на грешката в нейната собствена оценка за случилото се, свързано с оставката на министерския пост на лансирания кадър от страна на ГЕРБ за тази административна позиция, веднага би й се прояснило, че заради демонстрираната висока квалификация и професионално свое умение лекарят Николай Петров не само е заемал своята съответна длъжност, но е получавал и заплата, която със сигурност в пъти превъзхожда, например, заплатата на един полицай на терен, който освен възнаграждение за своята служба в съответни парични знаци, би могъл да получи като "премия" и смъртоносен куршум. Както се е случвало неведнъж в следдесетоноемврийската история на България.
Ето защо високото качество на изпълнение на лекарската професия от страна на Николай Петров няма нищо - ама нищо! - общо с нарушението на етичния кодекс на поведение на един държавен служител на отговорен пост.
Както е казал мъдро българският народ: "Във всяко стадо има черна овца". Случаите във Военномедицинска академия свидетелстват, че "черните овце" може даже да са две. Но не това е най-обезпокоителното. А публичната липса на осъждане на подобно поведение от страна на видни публични личности, каквато в тази ситуация демонстрираха Владислав Горанов и Валери Симеонов. Както и колежката по професия на д-р Николай Петров д-р Красимира Иванова. Е, честността е като бременността: или е налице, или я няма!

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България