Властта на простака

В един приют за душевно болни поканили лектор да разкаже за новата управляваща партия ГЕРБ и за нейния лидер - новия народен герой Бойко Борисов. След края на лекцията всички възторжено аплодирали, с изключение на един, който стоял прав в ъгъла. "Защо не ръкопляскате?" - го попитал лекторът. "Аз съм лекар тук, не съм пациент" - рекъл мъжът.
Сещам се за тоя виц, винаги когато се сблъскам с ненормалните реакции на такива "пациенти" след поредната просташка изява на властта. Те посрещат с екзалтация всеки словесен "бисер" на Бойко Борисов, сякаш не ръси глупости, а е българският Езоп. Тези хора не могат да разберат защо е недопустимо премиерът да нарича депутатите безделници, пенсионерите - лош човешки материал, и да сравнява народа с кучетата си. Те просто си умират от кеф: "Виж, как бат'Бойко натрива носа на другите!" Това е радостта на идиота.
И няма особено значение дали си богат или беден. Достатъчно е да си безмозъчен. Тогава не само харесваш, но се опитваш и да копираш арогантното поведение на "кумира". Но с какво по-точно Бойко Борисов пленява семплите духом хорица, които, за жалост, напоследък взеха да се множат.

Аз съм един от вас!

Тази умилителна сценка Бойко Борисов разиграва всеки път, щом му се удаде възможност. Приказките за тежкото детство - за скъсаните гуменки и филиите с мас, за това как е садил картофи и зеленчуци, за да има какво да ядат, извикват сълзи в очите на простолюдието. И така се очаква. Защото, макар и казани в парламента, те не са предназначени за депутатите. Пасторалните картини на премиера там се посрещат със смях. Обаче истинската им цел са хората, тънещи във все по-голяма мизерия, на които се внушава, че той е бил и не е забравил, че е един от тях, т.е. той ги разбира, той страда и милее за тях. Остава да беше и вярно!
Истината е, че семейството на Борисов никога не е било бедно. При майка учителка и баща офицер, то е такова, каквито са били повечето семейства по времето на социализма. И чиито деца нито са били гладни, нито са ходили скъсани. За разлика от мнозина сега.
Сестра му е завършила медицина - специалност, която освен ум, изисква и много време, и много средства. Явно не са й липсвали, тъй като сега е лекарка с добра професионална репутация. Никой не е спирал и Бойко Борисов да учи и да се развива. Разказът за убития от комунистите дядо е фантазия и само възпитанието ни пречи да обясним "геройствата" на неговия далечен роднина от Хераково, за когото всъщност става дума. Бойко е харесвал повече мачовете, отколкото училището, и естествено е завършил това, за което му е стигнал балът, т.е. акълът. А не са му липсвали и височайши протекции. Проста, макар и болезнена за днешното му его истина. Ролята на жертва на системата може да му се харесва и да му приляга, когато говори на конгрес на Съюза на репресираните, но инак звучи неестествено и комично.
Борисов ужасно се ласкае, когато го определят като "народен вожд", взел властта, за да защитава бедните и онеправданите. В същото време този Ивайло Бърдоква, Крали Марко и каквото още ви дойде на ум, за последните 20 години е станал един от най-богатите хора в България. В първите години на демокрацията приятелят по белот Валентин Захариев, и досега мастит шеф на "Лукойл", брои за охрана на тръбите милиони на Бойковата фирма "Ипон". Милионите се умножават, когато той е главен секретар на МВР и особено в битността му на столичен кмет. Сърдечната връзка с Цветелина Бориславова, определяна от някои само като "перачницата", носи на Борисов съответната материална изгода. Няма нищо случайно в това, че Цветелина получи СиБанк буквално на тепсия от ресторантьора на Иван Костов, продаде я на колосална цена и почти мигновено закупи голям дял от Българо-американската банка. Междувременно получаваше огромни суми от обществени поръчки на Столичната община, които с височайшата протекция, естествено, печелеше. А и хич не е без значение, след случая с "Кремиковци", колко още подставени лица какво ще приватизират...
Сега обаче за изборите на Бойко му трябват гласовете на ония 85% в държавата, които живеят с по 5-10 евро на ден от заплата или с по 5 лева от пенсия. И понеже трябва да им хвърли малко прашец в очите, за да го припознаят за "свой човек" на вота през октомври, се дере да обяснява колко много обича народа и как ще му вдигне доходите. Ама не от 1 юли (щото от 1 юли ще му вдигне тока и парното), а от 1 септември. И, ако има начин, хората да си получат мизерното увеличение на 21 октомври, на 22 да размишляват за добрината на бат'Бойко и на 23 да гласуват правилно. Толкоз за любовта към народа.

Само Аз работя до изтощение!
   
Това е втората любима мантра на премиера. След като публично нарече народните представители безделници, Борисов ни ощастливи с прозрението, че само той работел в тая държава. Малко по-късно приведе и съответното доказателство - досега бил отрязал над 2000 лентички. И като се замислим, излиза, че това е най-скъпоплатеният резач на ленти в България. Защото, пак по негови откровения, той трябва да взима най-високата заплата и е чисто нахалство друг да го надминава. Обаче поне една трета от трикольорчетата са прерязани в провинцията, т.е. като сметнем пътя и масалите, които разтяга пред местното население, минава цял работен ден. Та ако 700 дни Бойко е вършил само тая изтощителна работа, излиза, че той досега нищо друго не е правил. Ами кога е рязал останалите 2/3 от лентичките?
И кога е намерил време да си посади картофите в Банкя?
Ние се чудим защо премиерът напоследък не уважава с присъствието си Народното събрание, а то си имало основателна причина.
Може да твърди, че не ходи там, понеже "не искам да ги гледам тия", сиреч депутатите, обаче не е искрен. Ако настина е решил повече да не си къса нервите с тях, що праща Фидосова и Дянков да дразнят опозицията и да й подаряват лентички? Да би мирно стояло, не би чудо видяло, казва при такива случаи народът. Станишев се разгневи и се закани, че ще си иска съответните проценти от тях, тъй като повечето от новооткритите обекти са започнати и почти завършени по време на тройната коалиция.
Но и депутатите на ГЕРБ са изключително работливи - също като патрона си. Искра Фидосова работи съвместно с фирмите за боклука, жалко, че забрани на НАП да каже колко е била чевръста. Лъчо Мозъка наистина се оказа голям мозък - след като преди време заработи едно имагинерно "Верту", сега благодарение на големите си способности е станал виден задграничен консултант, от което се е сдобил с около 130 000 лева. Шефът на групата Красимир Велчев обаче удря всички в земята - с над 1 300 000 лв. от продажби на фирми, с което остави Доган да му диша праха. На тоя фон Цецо с шестте апартамента е направо "юноша бледен".          
Колкото до истинските авоари и имоти на най-големия работливец в републиката, засега те са дълбоко засекретени. Но най-късно до две години няма как да не събудят интереса на прокуратурата.

Правя каквото си искам, 
говоря каквото си знам!

Това непрекъснато ни натрапва с поведението си българският премиер. Борисов явно не може или не иска да разбере, че не той, а народът е суверен. Така стигнахме до абсурда, че при царя живяхме в република, а сега си имаме "Батюшка - самодържец". 
Та при "батюшката" всички други власти са без значение. Няма закони, няма конституция. Съдът му пречи - там е "гнездо на рушвети и корупция". Президентът го критикува - "той вече не е никакъв президент". Конституционният съд отменя решения на парламента или правителството - "там е пълно с окопали се комунисти". Не е важно какво мислят другите партии, депутатите, обществото. Не е важно дори какво мислят и собствените му министри. Те са само "копчета" с едничкото предназначение да ги натиска, когато Той има нужда и ако не слушат, "веднага намирам по-способни". Но Борисов истински се развихря, когато се обръща към депутатите от опозицията - тези "крадци", "мошеници", "слуги на организираната престъпност", "нещастници"...
Освен всичко друго, той има и невероятната дарба да лъже. Прави го толкова леко и майсторски, че би му завидил и барон Мюнхаузен. Без да му мигне окото, многократно и с апломб Борисов повтаря лъжите за "опразнения" от тройната коалиция Държавен резерв, за сключените от нея без осигурени пари договори, за "космическата" цена на АЕЦ "Белене", за построените от него магистрали "Тракия", "Люлин"... Дупнишки общинари разказват как се похвалил пред тях, че е осигурил над 60 млн. евро от ЕС за града, макар всички да знаели, че сумата е два пъти по-малка. А и, както се разбра напоследък, Брюксел не ни е броил никакви пари за Бойковите магистрали, а Дянков бърка в държавния резерв, като после щял всичко да връща. Откъде и кога е това "после" - все още не е известно.
Номерата на Борисов може и да минават "вкъщи", но не минават навън. В чужбина не ръкопляскат на "странностите" на българския премиер, там просто ги приемат снизходително, както по необходимост биха приели пакостите на някое невъзпитано дете. Макар че понякога с поведението си той поставя на истинско изпитание нервите и любезността на домакините. Борисов шокира европейските лидери с външнополитическата си теза "дюнери срещу тероризма". После втрещи екипа на новоизбраната президентка на Бразилия Дилма Русеф, като се появи на среща с нея в анцуг и спортно яке, сякаш ще рита футбол на стадиона в Банкя. И в Япония събра очите на всички. Първо, сам си съкрати програмата с аргумента, че му се спи и отказа да посети най-известния будистки храм в Токио, който е важна част от историята на страната. Подобна обида едва ли щеше да се преглътне, ако домакините не бяха подготвени за ексцентричността на госта си. Макар че върхът в изявите на българския премиер беше демонстрацията на способностите му по карате, при която почти просна на земята нещастния министър Найденов. Оставаше само да се удари в гърдите и да изреве гръмогласно "Булгар! Булгар!", за да е пълна картинката.
Борисов наистина върши и плещи каквото си ще. И си е изработил ефективен подход как да се справя с журналистите, рекат ли да го поставят натясно. Изобщо не ги изслушва, а се нахвърля насреща им като доберман. "Айде, махай се!", "На тебе ли точно ще кажа!", "Защо ми задаваш такъв въпрос?", "Не искам да отговарям и толкова!" - зъби се премиерът и намръщено отминава. И на телевизиите им е намерил цаката - "лапва микрофоните" и говори ли говори, без да слуша какво го питат. Ако случайно журналистът успее да вмъкне някой въпрос, Борисов грубо реагира: "Аз пък не харесвам темата". И наставлява какво, че и как да го питат. Така се роди вицът, че в радиата и телевизиите вече не назначавали "водещи", а "слушащи". Защото по същия агресивен начин се държи цялото герберско войнство, което всеки ден окупира медиите и мултиплицира собствената си простащина.
------------------------------

"Явлението Борисов" обаче се превръща в национална трагедия. Защото Той вече има фенове, които с удоволствие копират поведението, говора и дори неговите жестове. Срещаме се с тях и с тяхната невъобразима арогантност всеки ден и навсякъде.
В градския транспорт често чуваме подвиквания към възрастни хора: "Не ми се мотай в краката, че ще ти шибна един!", "Само пречиш, що не си седиш у дома?", "Не се бутай, да не ти смачкам физиономията"... И защо да не викат? Нали според премиера пенсионерите ни са "лош материал", т.е. излишни хора.
Седящи в автобуса съсредоточено зяпат през прозорците, сякаш са на екскурзия в Алпите. Никой не отстъпва мястото си на майка с малко дете. Че защо да го правят? Щом за българското правителство младите майки са най-обикновени използвачки, които "ограбват държавата с детски надбавки и помощи за деца".
Болните, инвалидите - и те са мошеници. Само гледат как да излъжат НОИ и здравното министерство и да им източат бюджета. Значи не заслужават помощ и милосърдие.
Световните ни учени са "феодални старци",  интелигенцията - сборище от некадърници, мързеливци, които само крият данъци. Деца се напиват до смърт, младежи умират от СПИН и дрога, ученици бият учителите си, а пациентите - лекари... И всеки ден все повече способни хора завинаги напускат България.  
Както е тръгнало, скоро може да се превърнем в едно общество от Бойковци. А това е най-сигурният път към закриването на държавата.