Възторжен скок от упадък към управък
Размисли по повод представянето на том 3 "Изследвания по история на социализма в България. Преходът."
/ брой: 29
Какво трябва да се каже за тази книга?
Най-напред едно извинение. Никога не съм работил по този период, но си позволявам да говоря на тази тематика. Когато казах на Искра Баева това, тя ми отговори: "Всички сме преживяли тази драма". Именно защото беше драма, тя стана отначало много лесна плячка на журналисти, политолози, психолози, мними или действителни страдалци, футурулози, отмъстителни или благородни съвременници.
В това отношение можем да кажем, че заслужават поздравление тези 19 автори, които се опитват най-сетне с научна аргументация, или както казваме ние, с научен апарат, да покажат какво е било, какво се е случило, какво е било хубаво, кое трябва да бъде запазено, кое трябва решително да бъде зачеркнато.
Издания с краен характер и оценки се правят от други автори, от други фондации. Те не проявяват подобна толерантност да кажат и минусите. Минусите ги казваме ние, защото се чувстваме по-уверени. Тези, които казват колко прекрасно било преди 9 септември 1944 г. и колко жестоко било след 9 септември, колко прекрасно става сега след 10 ноември 1989 г., се определят не като учени, а като пропагандисти.
В книгата обаче виждаме статии, които са обосновани най-вече на базата на документация. Но има и нещо друго. Тук стои един специалист, проф. Васил Проданов. Той определя обясненията, евристиката на серийни политически събития с въпрос номер едно "Защо?" и с въпрос номер две "Кой?".
Трябва да признаем, че няма период в европейската история, в който през 50 години да няма преход. Преди 200-300 години става преход, при който селяните нахлуват в замъците, изколват графовете, изнасилват графините, настаняват се в замъците и след това след 200 години същото се случва и с тях.
Та към темата. Въпросът "Защо?" е по-ясен за изследване - държавният социализъм рухна от старост, от функционална импотентност. Т.е. тази политическа система ерозира. Но кой осъществи тази промяна, този преход или ако щете революция? Мисля, че в случая този въпрос е по-важен. Много статии са писани по темата. В тази връзка е изследван и проблемът доколко тази гордост, непримиримост и непокорност на българския народ е действителна в исторически контекст и доколко не.
Трябва да се каже, че този преход, дошъл отвън, разбира се, имаше и национална багра. Тя не е от вчера и няма да завърши утре. И именно в тази връзка казвам, че въпросът "Кой?" е много важен, по-важен от "Защо?".
Една къща беше порутена и вместо да бъде ремонтирана, тя беше запалена. Много от тези, които бяха отговорни за нейното порутване, станаха обвинители. Мнозина, върху които се беше излял целият рог на изобилието, изведнъж се експонираха като измъчени. Навсякъде и винаги е имало такива. След Освобождението всички туркофили стават русофили, през 1915 г. всички стават германофили, по времето на Стамболов - австрофили, през 1941 г. вместо "Довиждане", всички софиянци казват "Ауфвидерзен", за да покажат, че са лоялни към властта, и т.н. Затова подчертавам, че има такъв момент при всички народи, но степента е малко по-силна при нас.
Хубавото, не - прекрасното при всички тези автори е, че са се отнесли научно. Те казват и нещо негативно за тези процеси, в които самите те са участвали. Когато попитали майка Тереза "Кой е виновен за глада в света?", тя казала "Аз и вие!" Това е смисълът на тази книга, това е мъжеството на тези автори, които са тук, поели са този кръст да покажат обективните реалности.
Чест на тези хора. Не случайно те последни започнаха да пишат за тези събития. Техните изследвания хвърлят светлина и върху такива теми като например темата за националния характер и народопсихологията на българина. Макар че понятието национален характер е много условно. Но не може да не се подчертае, че има нещо общо, което е пронизвало нашата съдба и което и до днес определя преобладаващия имидж на България в света. И то именно е предмет на анализ и в този тритомник.
От друга страна, мисля, че темата, която тези изследователи разглеждат, вече може да се приеме за приключена академическа дисциплина. Дано оттук нататък всички конференции, сборници и представяния по тази проблематика да бъдат възторжен скок от упадък към управък.