Вартоломееви дни

Скандал.
Това е лаконичното определение на визитата на Цариградския патриарх. Можем без притеснение да прибавим и: арогантност, надменност, високомерие, големство, господарско отношение, лицемерие, лукавство, коварство, византийщина и фанариотство.
Скандалът пристигна преди Вартоломей да кацне на българска земя. Скандалът върви преди Вартоломей като преамбюл, като селски глашатай в архимандритска мантия, и го следва като епилог, като маскарадна пседвоакадемична тога в стил "Венецианският търговец", и оставя след себе гаден дъх на политическа сделка. Търговците не са венецианци, а една кохортичка самовлюбени и властолюбиви масони, архонти, икуменисти, разбогатели персонажи, кандидат-президенти и прочее гешефтари.      
От две години Вартоломей води екзалтирана война срещу паметника на екзарх Антим І в двора на българския храм "Св. св. Константин и Елена" в Одрин, щото, казва, Антим І бил "схизматичен епископ", и какво от това, че несправедливата, недостойната, откровено антибългарската схизма, наложена от Цариградската патриаршия през 1872 г., е вдигната преди 70 години! Ама Вартоломей предпочита да забрави този факт, понеже независимата Българска православна църква му боде очите. (За схизмата - след малко.) В същото време същият Вартоломей, в пристъп на християнска скромност и монашеска смиреност, откри собствения си паметник в двора на семинарията на остров Халки, паметник, вдигнат от най-кристалното боголюбие на братя Диневи, та колчем отиде в Халки, всесветейшеството ще съзерцава дивния си бронзов лик.
Вартоломей забрани на българския епископ Поликарп да служи на български език в българския храм "Св. Георги" в Одрин. Прочее, в Одрин има три православни храма, и трите са български, възстановени с български пари от българската държава.
Вартоломей забрани на българската общност в Истанбул да издава кръщелни свидетелства на български от името на БПЦ, та сега кръщелните ги издават на гръцки от името на Цариградската патриаршия.
Вартоломей изисква БПЦ да премахне две исторически, почетни епископски титли - Адрианополски и Траянополски, щото ги имало и в Цариградската патриаршия, и тия титли му намирисвали на териториални претенции.
Вартоломей, комуто много се иска да се разпорежда с БПЦ, гаче ли му е лозе за лично ползване, възжела в български храмове, на българска земя, по българското Черноморие, богослужбата да бъде на гръцки, а не на български. Той още не е разбрал, че българското Черноморие не е гръцка колония от близо 3000 години; че преди 830 години Асен и Петър пропъдиха византийците от България; че я няма тъй удобната и изгодна на Фенер Османска империя, в която турският поробител вилнееше политически, а облагодетелстваният от падишаха Фенер - религиозно, та затова българите наричат тези 5 века двойно робство. Едните поробители искаха живота му, другите - душата му.
Сякаш за нас е написал тия думи евангелист Матей: "Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби" (10:28).
С този недостоен преамбюл започна скандалът.
И продължи още по-недостойно. 
И отекна под сводовете на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Под тия свещени сводове Вартоломей дръпна 45-минутна назидателна и наказателна тирада срещу БПЦ. И посочи с осъдителен пръст нейните грехове. И тези страховити грехове са, че Светата ни Православна и Мъченическа Църква има дързостта да е независима, и нахалството да е автокефална. Че в 1870 г. се е отделила от Светото Православие, понеже най-нагло е извоювала, изтръгнала своята независимост от пагубната, отровната власт на Фенер. Че тогава (очевидно и досега) е изпаднала в етнофилетизъм, сиреч - че не забравя и отстоява своя български, национален характер, и така развращава и другите православни църкви; че по този начин е загърбила своята душеспасителна мисия заради народоспасителната - като че ли тези две мисии могат да бъдат отделени, като че ли някой може да отдели Дякона от Апостола. Защото - как можеш да спасиш душата на един народ, ако той е роб? Свободата не може нито без Екзарха, нито без Караджата, защото тя, свободата, е единна в своята същност и цялост.
И най-сетне, постанови Вартоломей, че сме си заслужили схизмата, че вдигането на схизмата през 1945 г. е едва ли не принудителен акт, насилие над православието и предвестник на Студената война.
И изобщо - че БПЦ съществува единствено по височайшата милост и благоволение на Цариградската патриаршия.
И за да е скандалът още по-изразителен, а пренебрежението към светата ни Църква още по-релефно, Вартоломей нарече българския патриарх Неофит "блаженство" (което е обръщение към екзарх), вместо "светейшество" (каквото е обръщението към патриарх), и като му поднесе в дар едно напрестолно Евангелие, рече "достоен", сякаш го ръкополага. Ерго - според Вартоломей БПЦ е екзархия, схизматична при това, а българският патриарх - негов подчинен. А себе си определи смирено като "наше смирение, Вселенския патриарх, сиреч родоначалника на разпространението на православната вяра в България". Що ли си мислех, че друг е родоночалникът.
За всички тез приноси и заслуги към България президентът Плевнелиев декорира "негово смирение" с най-високото българско отличие  - орден "Стара планина" І степен. Та да си го притури към най-висшата американска награда - Златния медал на Конгреса на САЩ, който се връчва за изключителен и непреходен принос към историята и културата на Щатите. 
Връчването на ордена не е гаф, а падение на президентската институция, демонстрация на невежество, нихилизъм и пълно отсъствие на достойнство. В знак на благодарност Вартоломей тутакси нарече българите "грабители", понеже "ограбили" български църковни ценности и предмети от български църкви в Северна Гърция, сиреч - в Егейска Македония, населена някога с българи. И поиска българската държава да върне на гръцката тези "заграбени" ценности. Не са заграбени те, ами са спасени, и отношенията между двете държави по този въпрос са решени отдавна. Остава друг въпрос - като какъв Вартоломей предявява тези претенции? Като Цариградски патриарх (без да има това право и тези правомощия) или като чиновник на гръцката държава (какъвто не е)?
Две думи за схизмата.
Кратка справка:
865 г. - България приема православието.
870 г. - Българската православна църква е автономна.
917 г. - Българската православна църква е автокефална (Грузинската е автокефална от 1010 г., Сръбската - от 1246 г., Руската - от 1448 г.,  Румънската - от 1925 г.).
1018 г. - Византийско владичество. Българската патриаршия е заличена противоканонично. За 167 години.
1185 г. - Българската държавност е възстановена.
1235 г. - На поместния събор в Лампсак тогавашният Вселенски патриарх св. Герман ІІ, със съгласието и подписите на патриарсите на древните църкви на Александрия, Антиохия и Йерусалим, въздига БПЦ в Патриаршия и определя нейното пето място в диптихите на православните църкви. Според томоса на св. Герман II и останалите патриарси въздигането на БПЦ в патриаршия е "вечно и неотменимо", както е вечно и неотменимо нейното пето място в диптихите. 
1393 г. - Турско робство. За втори път държавата и църквата са заличени, султански ферман овластява Цариградската патриаршия да се разпорежда с православните в пределите на Османската империя, а обитателите на Фенер не смятат това за противоканонично.
1860 г. - Българският Великден - епископ Иларион Макариополски не споменава името на цариградския патриарх.
1870 г. - Учредена е Българската екзархия - точно хиляда години след раждането на българската църква.
1871 г. - На Църковно-народен събор е приет Екзархийския устав. Този Устав е първата българска Конституция, този Събор е първият български Парламент. До Оборище има 5 години, до Учредителното събрание - 8 години.  
1872 г. - Цариградската патриаршия обявява Българската църква и българския народ за схизматични и ги осъжда като етнофилетистки. Фанариотите налагат позорната схизма на един несъстоятелен псевдосъбор, който не е всеправославен и няма никакви правомощия, поради което схизмата е противоканонична и нищожна юридически. Цариградската патриаршия извършва това грозно, недостойно посегателство над православния български народ от най-кристални етнофилетистки, гръкомански поцизии, болна от гръцката мегали идея за възстановяване на Византия, бясна от своето безсилие да възпре народоспасителното и душеспасителното екзархийско дело и разтресена от факта, че Екзархията очертава реалните граници на бъдещата българска държава, и защото българите в Егейска Македония и Тракия се изплъзват изпод властта на Фенер.
Така е наложена противоканоничната и юридически несъстоятелната схизма. Така БПЦ изгубва своето пето място в диптихите и днес е след църкви, създадени след нея, а някои - от нея. Така Цариградската патриаршия погазва томоса от 1235 г. на св. Герман ІІ, прогласил и патриаршеското достойнство, и мястото на БПЦ в диптихите като вечни и неотменими. През 1945 г. схизмата е свалена, а патриаршеското достойнство е възвърнато чак през 1953 г.
Църквата не е губила нищо. Откраднали са 718 години от нейната история, от нейния живот, от нашия живот, от нашата история. И крадецът се нарича Цариградска патриаршия.
Затова 256 български интелектуалци подписаха призив към Вартоломей за възвръщането на историческото пето място на БПЦ в диптихите и за възстановяване на историческата справедливост. Но Вартоломей избяга позорно, страхливите церемониалмайстори на скандала го измушиха из някакви задни двери, ала позорното бягство се пише на неговото, а не на тяхното церемониално име. И този позор ще остане в историята. Защото за втори път след Българския Великден през 1860 г. православният български народ извика "Недостоен!" на цариградския патрика.
Да, знам, Господ знае кое е историческото място на Църквата ни.
Знам, че има справедливост на небето.
Но искам да има справедливост и на земята.
И ето - стигаме до въпроса:
Кой забърка скандала?
Кой и защо организира издевателството над Светейшия български патриарх, Светия синод и Светата ни православна църква, над православния български народ и българската държава?
С велико съжаление трябва да напиша - председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров. С велико съжаление, защото съм от малцината, които водиха люта битка за спасяването на БАН от попълзновенията на една орда крадци, мошеници, спекуланти и политкомисари (официално - министри, социолози, политолози и прочее подстрекатори), дето лелеяха да разпарчетосат БАН, да си поделят плячката и да затрият това "комунистическо изчадие", създадено през 1869 г. в Браила от такива изтъкнати "комунистически подлоги" като Васил Друмев, Марин Дринов, Христо Ботев и Васил Левски.
Акад. Воденичаров си има пощенски гълъб, говорящ със задгробен глас - Ренета Инджова. Плюс компанията от архонти, масони, икуменисти и прочее аферисти, вдъхновявани от един епископ, който не можа да стане митрополит, и от един архимандрит, който не можа да стане епископ.
Акад. Воденичаров прекрасно знае, че само Св. синод и Светейшият ни патриарх имат право да поканят Цариградския патриарх. Нито Воденичаров е патриарх, нито Инджова е член на Св. синод. Знаят, че БПЦ можеше да остави БАН да се черви в небрано лозе, но знаят също, че БПЦ покани Вартоломей не за да отърве завераджиите от срам, а за да не избухне скандал между София и Цариград. Просто завераджиите изрекетираха по най-подъл и отвратителен начин Св. синод и тъй се сдобихме с височайшето посещение.
Сервилност.
Това е лаконичното определение на карнавала в тържествената зала на БАН: измислени елизабетински тоги, смешни шапчици (без звънчета, засега), огърлиета, песнопение на гръцки, подмазвачески слова. И "доктор хонорис кауза". И умопомрачителният коктейл от високопарни наукообразни фрази и псевдоцърковна реторика, забъркан от Инджова, за да ни призове да дадем "своя трибут и почитания към личността на патриарх Вартоломей". За сведение - "трибут" означава данък, който покорените народи (васалите) плащат на завователите (сюзерените). Не знам какво е искала да каже Инджова, но от пустия "трибут" разбрахме нейното съкровено васално въжделение.
Така БАН беше превърната в заложник на лични, частни, политически игри, интриги и интереси. Игрите, интригите и интересите на свежата кандидат-президентска двойка Воденичаров-Инджова, на тяхната свита, на техните невидими вдъхновители и на техният свръх-супер-специален имиджмейкър и ракета-носител - Цариградският патриарх Вартоломей І. При напълно съзнателното съучастие на "негово смирение" в тази операция.
Сбъдна се това, което всеки малко по-прозорлив провиждаше от самото начало на "вселенската" сделка - че изпод мантията на Вартоломея ще изскокне свежата кандидат-президентска двойка, която ще се носи из висините фенерски.
Но това не е всичко. "Вселенската" сделка е сделка с дявола. Тя е знак, сигнал за пълзящия разкол, който подло и подмолно разстила своя отровен дъх към Църквата под благия поглед на цариградската патриаршия.
Едно нещо не предвидиха авторите на сделката. И няма как да го предотвратят. Скандалът събуди възрожденския дух на българите. И сякаш отново сме в 1860-а или 1872-ра. Само дето не знаем кой е новият Антим І. А калинянакиевци и прочее черносотници веднага заклеймиха пробудения възрожденски дух като "активно мероприятие" на злокобния Путин. Така е, защото не познават народа, а го презират и се гнусят от него. Защото този народ е оцелял благодарение на Църквата и Азбуката, на Вярата и Знанието. А черносотниците презират и Народ, и Църква, и Азбука. И се гнусят от тях. После се чудят що тоя калпав народ не ги иска за водачи. Ами - затова.         

Елей в БАН...