Църковна дипломация

Когато руският патриарх и папата римски се срещнаха в Хавана, едни хиперактивни словоблудци ни осветлиха, че това "е част от хибридната война на кръволока Путин срещу прогресивното човечество" и "опит за излизане на Русия от международната изолация", наложена от същото "прогресивно човечество"; че патриарх Кирил е самоходна ракетна установка на споменатия кръволок; че гвоздеят на събитието е срещата на патриарха с пингвините в Антарктида, а не уникалната декларация в защита на християните, всекидневно изтребвани от ИДИЛ; и тогава си казах - не им прощавай, Господи, те знаят какво правят.
Сега, когато патриарх Неофит е в Русия, за да получи наградата на Международния обществен фонд "Единство на православните народи" - за неговия принос към православното единство и за утвърждаване на християнските нравствени ценности, словоблудците се изнервиха и разлютиха, и ни разясняват как дядо Неофит е "привикан на спявка", "на инструктаж", "на килимчето" за "да му набият канчето" и "да му навият гайките" току преди Всеправославния събор, понеже "БПЦ е проводник на гнусните руски имперски интереси"; и отново си казах - не им прощавай, Господи, те знаят какво правят. И го правят 25 г., окрилени от великата мисла на Бжежински - "След падането на комунизма единственият наш враг остана православието". Войната срещу Светото Православие не е спряла, и тук, в България, вилнеят грантовите волонтири на тази война, които се гнусят и от Православие, и от славянство, и от кирилица - от нашия общ цивилизационен код с православния руски народ, и вписват тая своя погнуса в учебниците. Каквото и да решава предстоящият Велики и Свят Всеправославен събор, най-първият въпрос ще е тъкмо войната срещу Православието. А който не разбира висшия пилотаж на църковната дипломация - туй си е негов проблем.