14 Ноември 2024четвъртък11:34 ч.

Михаил Екимджиев:

Трудно е Цветанов да бъде възприеман извън политическата гротеска

Няма такава "борба с престъпността", при която не се зачитат конституцията, Конвенцията за правата на човека и българските закони, категоричен е правозащитникът

/ брой: 22

автор:Мая Калпачка

visibility 3143

Михаил Екимджиев е роден през 1964 г. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски", магистър е по право. Специализирал е защита на правата на човека по професионално изграждане на млади адвокати от Централна и Източна Европа, организирана от Съвета на Европа, участник е във форум по възприемане на европейското антидискриминационно законодателство, бил е прокурор (1990-1992) в Районната прокуратура в Пловдив. От август 1992 г. е адвокат в Адвокатска колегия - Пловдив. Води дела в обществен интерес и предоставя правна помощ по обучение на практикуващи юристи и журналисти в сферата на правата на човека и гражданския контрол върху актовете и действията на администрацията. Ръководител е на правозащитни проекти на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.

ЦИТАТ:
"Маскираната полицейска бруталност у нас остава неразследвана и ненаказана"

- Сериозни и състоятелни ли бяха обясненията, дадени преди ден от министър Цветан Цветанов в Народното събрание, господин Екимджиев?
- Трудно е вече министър Цветанов да бъде възприеман сериозно, извън жанра "политическа гротеска". Така че въпросът ви е риторичен. Очевидно никой разумен човек с уважение към закона, към конституцията, към правата на човека - като основни ценности на демократичното общество и правовата държава, не би могъл да подкрепи такъв стил на работа на полицията, при който първо се бие, после се пита. Стил, при който най-ценният ресурс на МВР, в който са инвестирани изключително много пари, усилия, време - имам предвид специалните части, командосите, обучени за борба с тероризма, с тежката организирана престъпност, се използват за обезвреждане на едно семейство и за изземане на 5 кутии ментолови цигари. Не бих обръщал специално внимание на този случай, ако той не беше просто брънка от вериката, ако не беше поредната полицейска гротеска от този нелеп полицейски сериал, който върви от края на март 2010 г. Всички си спомняме ареста в къщата на Борислав Гуцанов например, при който пак въоръжени командоси нахлуха дори в спалнята - при жена му и двете му момиченца. Хората с памет за съжаление не са много в България, но се помнят все пак случаите с благоевградските лекари, които бяха набедени, че са издали фалшива експертиза на някакъв заподозрян, и също бяха арестувани и малтретирани. След това - случай в Горна Оряховица, след това - арестът на Тенчо Попов, който бе повален на земята, "обезвреден" пак от обучени двуметрови полицаи, тежащи над 100 кг.! А говорим за човек, който е публична личност, с определен социален и професионален статут. И случаят в Кърджали, разбира се, където момичето Шерин беше с цепната глава след поредната проява на "професионалистите" от МВР. Същите тези "професионалисти" нахлуха "погрешка" и в дома на френски дипломат, и в дома на Краси Аврамов (Човека-глас). Свидетели сме на една полицейска бурлеска, на тъп филм, който щеше да бъде много смешен, ако не беше толкова скъп и... изцяло за наша сметка. Защото това са хора обучавани, екипирани, тренирани - за наша сметка, и  са обучени да се борят с терористи, с наистина организирана престъпност, а се използват за нелеп пиар, който, освен всичко, заради лошите режисьори се обръща срещу тях самите. Така че отговорът на въпроса ви се налага от само себе си. Никой човек със здрав разум не би подкрепил такъв тип "борба" с престъпността, при която не се зачита конституцията, конвенцията за правата на човека и българските закони. Да, нека има справедливост, но когато цената е: "Полицията първо бие, а после пита", хората започват да губят ориентация кои са добрите и кои - лошите, кои са престъпниците и кои са полицаите, които би трябвало да ни пазят от престъпниците. А се получава така, че ядем бой от тях. Т.е. ние им плащаме, за да ни бият.
- Защо според вас ни се случва това, което ни се случва? И дали става дума за най-обикновени комплекси или за наглост на властта?
- В Мировяне може би става въпрос не за грешка, а за професионално престараване на по-дребни началници от Второ полицейско управление, които са решили, че ще станат по-симпатични на премиера, ако внушат на публиката разбирането колко опасни престъпници са родителите на момичето, което има фейсбук група "Аз няма да гласувам за Бойко Борисов". Ако повече от 20 тежковъоръжени, маскирани полицаи с качулки идват да арестуват някого, очаква се да си помислим, че насреща са много опасни престъпници. И това е най-неетичното, най-подлото в ситуацията, защото на човек му трябват години, за да си изчисти името след това. След десетина минути "ефирна слава" на някой си вътрешен министър, и няма да премълча - и преди имаше подобни акции, а после са нужни години за дела срещу държавата, за да се разбере, че това е бил един нелеп полицейски пиар. В случая с Мировяне престараването е да се харесат на премиера, да "изобличат публично" родителите на момичето, самоопределило се като онлайн противник на "Премиера-Слънце". А в случаите Тенчо Попов, Николай Цонев, Борислав Гуцанов използването на специалните части имаше едничката цел публично дискредитиране и черен пиар от страна на МВР.
- Смятате ли, че последните събития ще повлияят на събуждането на гражданското общество? Вижда ли се поне началото на края на това полицейско насилие?
- Причината в този случай да има наказани полицаи не е гражданският натиск, не е промененият стил на работа на МВР, не е акт на разкаяние, покаяние или катарзис на МВР, а е резултат от "божествения гняв" на премиера, който публично обеща саморазправа с началниците, позволили си чрез това престараване да застрашат неговия имидж. Тоест в случая имаме наказани полицаи не заради осъзнати грешки от МВР, не и заради принципната позиция на премиера срещу полицейското насилие, а защото беше засегнато неговото его, беше застрашен неговият рейтинг. Това е инцидент, при който се стигна до наказание на полицаите заради гнева на премиера, а не е признак на преосмисляне на тази политика, която в интерес на истината дълго време носеше позитиви и помпаше рейтинга на ГЕРБ. Но според мен този пиар поизчерпи своя потенциал, своите възможности. Общественият натиск отвътре става все по-осезаем, осезаем е и външният натиск - само преди около 3 месеца Страсбургският съд по правата на човека излезе с решение срещу България, в което също става въпрос за полицейско насилие, за полицейска акция, ръководена лично от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. Така че натискът и критиките отвън се засилват. Но не става дума за грешки - това е съзнателно преследвана политика, при това налагана като стил от вътрешния министър и толерирана от Бойко Борисов.
- И все пак, само за его и милиционерски комплекси ли става дума или за наглост на хората във властта?
- Вероятно д-р Николай Михайлов като психиатър би бил по-точен и по-изчерпателен от мен, ако трябва да се даде една психиатрична или психоаналитична диагноза - има и едното, има и другото. Може би точно чувството за безнаказаност, което се формира в началото на управлението на ГЕРБ, беше адмирирано от хората, защото бяха зажаднели за справедливост след 20 години мътен и кървав преход. Но те видяха, че тренирани и обучени командоси нахлуват в спални и насочват автоматични оръжия срещу деца, срещу жени, а граждани, нямащи нищо общо с престъпността, се оказаха пребити. И в същото време МВР-шефът отричаше това да се е случило... Та вече се питаме кои са добрите и кои - лошите, защо плащаме на МВР, след като те бият не престъпниците, а преимуществено беззащитните хора. А в България няма универсален орган или институция, която да защити невинните. Преди повече от 3 месеца няколко неправителствени организации подадохме сигнал в прокуратурата за ксенофобски изказвания, които нагнетяват расова и етническа ненавист от страна на Волен Сидеров. Три месеца прокуратурата не анализира изказванията му, а разпитва нас като инициатори, а не уличеното лице. Но съдът в Страсбург подложи на унищожителна критика разпоредби от Закона за МВР и Правилника за приложение, които не позволяват разкриване на самоличността на маскираните полицаи от специалните части. Т.е. казват ни: "Във всеки случай на полицейско насилие трябва да има ефикасност, обективно и всеобхватно разследване, целящо установяване на извършителите и тяхното наказване". Нашият закон казва обаче: Ние не разкриваме самоличността на биячите, щом те са маскирани... Има законодателни предпоставки маскираната полицейска бруталност в България да остава неразследвана и ненаказана - спомнете си Николай Цонев на колене, ареста у Гуцанови - ужасът, чувството на унижение, на безпомощност, стресът, през който минават тези хора, а и децата им - в българския Наказателен кодекс няма текстове, които да позволят подвеждането под наказателна отговорност на организаторите и участниците в тези полицейски акции. Нашият закон практически амнистира полицейското насилие.
- Какво е последното развитие по случая с Борислав Гуцанов? Произнесе ли се вече съдът?
- Вероятно впечатлен от повторяемостта на такива случаи в България - след случая "Октопод" бяха Гуцанов, Николай Цонев, братята Стоянови, които министър Цветанов прекръсти на "Дамбовците", впечатлени от редицата български жалби, подадени по едно и също време за сходни прояви на полицейско насилие, очевидно съдът се е убедил, че става въпрос за системен правозащитен проблем. И затова определи делото Гуцанови като пилотно дело, което ще бъде разгледано значително по-бързо от обичайните срокове. Обичайно Страсбургският съд се произнася между 5 и 7 години след сезирането му с жалба, а жалбата на Гуцанови е подадена в средата на 2010 г. и вече е комуникирана на правителството, разменени са становищата между правителството и нас като адвокати на семейството. Чакаме решението, което вероятно ще излезе до няколко месеца. А на базата на това решение, което ще бъде наистина пилотно за този тип оплаквания и жалби срещу България, се очаква другите да бъдат решавани еднотипно, т.е. очаква се делото Гуцанови да заложи правните стандарти, чрез които ще бъдат преценявани всички следващи десетки български дела, свързани с полицейско насилие от последните 2-3 години.

ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 35

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 46

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 50

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 50

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 47

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 49

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 50

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 52

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 49

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 44

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 48

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ