Сватбари, които само обещават, но не даряват
Малко коментирани аспекти на Бюджет 2012 година за земеделието
/ брой: 270
Доц. Въто Христов
По проектобюджета за 2012 година за земеделието в частта му за националните доплащания и помощи се разгоряха оживени дискусии между управляващите в лицето на Министерствата на финансите, земеделието и храните и парламентарната комисия "Земеделие и гори", от една страна, както и представители на производителите, от друга. Печатните и електронните медии отразяват широко тези дискусии. Отправиха се и взаимни закани - браншовите организации заплашиха, че ще стачкуват, ако не се изпълни подписаното на 14 септември тази година споразумение. Това споразумение предвижда земеделските производители да бъдат подпомогнати през 2012 година със сумата от 570 млн.лв. В бюджета сумата е намалена с 230 млн. лв. Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков заяви, че се отказва от подписа си и заплаши, че
ще намали бюджета с още 100 млн. лв.
ако земеделските производители стачкуват.
Ще се спра на малко дискутирани или подминати важни неща, свързани с бюджета:
1. Споразумението е подписано, когато проектобюджетът е бил готов или пред завършване. На управляващите са били ясни възможностите на държавата за подпомагане на земеделските производители. Основателен е въпросът какво са целели управляващите с подписване на споразумението. А те са - Б. Борисов, С. Дянков, М. Найденов и Р. Порожанов. Производителите съзряха предизборен ход. Излиза като онези участници в сватбата, които обявяват своите дарения за младоженците, но не мислят да ги изпълняват. И това личи от намалението на договорените суми и заплахата намалението да бъде увеличено.
2. Буди недоумение броят на подписалите споразумението от страна на производителите - дванадесет браншови организации. Не зная дали на обществеността е известно, че в растениевъдството те са повече от двадесет, в животновъдството близо четиридесет, всичко повече от шестдесет. Всичките с претенции за национални. Възниква въпросът
защо подписалите споразумението са само дванадесет
Сред подписалите липсват съюзите на птицевъдите, на зеленчукопроизводителите, на оризопроизводителите, на памукопроизводителите и др. Ясно е подборното действие. Основната причина за толкова много организации, подписали споразумението, е, че нямаме национална организация на земеделските производители. Подобни споразумения в страните членки на ЕС се подписват от 2-3 национални организации, в т.ч. на земеделските кооперативи. Ние само на думи ползваме опита на другите. Стигнали сме до положение, при което МЗХ и комисията "Земеделие и гори" в парламента в подобни моменти се превръщат в..., каквото е наименованието на едно популярно (комично) телевизионно предаване. Трудно е да се изброят предложенията за създаване на национална организация на земеделските производители. И в момента в парламента отлежава поредният проект.
3. Проектобюджетът дава отговор на многократно задавания въпрос - защо внасяме зеленчуци, плодове, месо, мляко, месни и млечни произведения и др. хранителни продукти? Обикновено обясняваме вноса с дотирането на тези производства, а не оценяваме нашата некомпетентност, недалновидност и лошото отношение към земеделското производство. Интересни са и заслужават внимание изследванията на проф. Т. Дарджонов, от които се вижда, че с бюджет 2012 година зърненото производство получава 22,4% от стойността на произведената продукция, зеленчуците едва 5,3%, животновъдството 9,0%. Средно за отрасъл земеделие този процент е 13,8%. Мисля, че тези цифри дават ясен отговор на въпроса за
западането на важни производства
в земеделието. Доброто в проекта е, че договорираните суми за животновъдство и зеленчуците не са намалени. Вижда се и това колко са недостатъчни, за да се изравнят помощите.
4. Наскоро на посещение в страната беше г-жа Илзе Аигнер - министър на храните, земеделието и защита на потребителите на Германия. Министър М. Найденов й е съобщил, че у нас има арендатор взел м.г. повече от 30 млн. лв. субсидии, като допълнил, че има и други арендатори, които получават повече пари, отколко цели производства в земеделието и животновъдството. Десетки са тези, които са получили повече от един милион лв. субсидии, а те са десетки. Защо г-н Порожанов не ги съобщи на нашата общественост? В Германия нямали такива проблеми, защото средният размер на земеделските стопанства е 560 дка. Допълвам притежателите на повече от 1000 дка. земя там са със среден размер 2770 дка. У нас тази категория са със средно 6000 дка. Картината при нас е още по-тревожна, тъй като 0,1% от броя на земеделските производители обработват 38% от земята, а техният среден размер е 24 000 дка. Известно е, че 3,4% от земеделските производители получават 78% от субсидиите. По тази причина министърът се обръща към немския си колега да помогне да се приеме таван за размера на субсидията. Според мен той трябваше да каже: "Ние подкрепяме предложената скала от ЕК за субсидиите". Тя е следната: до 150 хил. евро, производителят получава цялата сума, от 150-200 хил. - намаление с 20%; от 200-500 хил. - намаление с 40%; от 250-300 хил. - намаление със 70%. Повече от 300 хил. евро няма да се дава. Вярно е, че това още е проект. Но остава малко време и европейската политика за периода 2014-2020 г. ще бъде факт. Представям си какъв
хаос и роене у нас
ще настъпи при положение, че тази скала бъде приета. Пак Европа ще ни е виновна. Всички усилия и предложения за промени в Закона за арендата, като се ограничи размерът на арендуваната земя и се регулира търговията със земя, остават без последствия.
5. Тази пролет министър Дянков обяви, че ще прави стратегия за развитие на земеделието с цел увеличаване на валутните постъпления. Поводът за това изявление вероятно е бил положителният валутен баланс на отрасъла. Мисля, че това може да се постигне чрез стимулирането на собственото производство на животновъдни продукти, плодове, зеленчуци и др. хранителни продукти, защото при тях (взети заедно) валутният баланс е отрицателен с повече от 470 млн. щ.д. Така, че замислената стратегия, ако изобщо се разработва, трябва да бъде преди всичко антиимпортна.
6. В началото на спора по бюджета министър Найденов уверяваше, че се търсят възможности и вероятно намалената сума от 230 млн. лв. ще бъде намерена. Учудих се, когато научих, че тези пари ще се набавят чрез продажбата на 100 хил. дка земя от държавния поземлен фонд и арендуване авансово на други 900 хил. дка. Специалисти веднага изчислиха - от продажбата могат да постъпят 40-50 млн. лв. и от рентата 26-30 млн., или общо 70-80 млн. Ясно е, че с този ход въпросът няма да бъде решен. Г-н Найденов, не влизайте в списъка на онези, които разграбиха и продадоха България! Държавният поземлен фонд от няколко млн. декари вече е сведен на около 2 млн. Както вървят нещата,
скоро няма да има какво да продаваме
Възниква въпросът кой ще купи земята - това ще бъдат фондовете за недвижими имоти - те вече са купили повече от 1,5 млн. дка, и едрите арендатори, които имат пари. Държавата е абдикирала от процеса на търговията със земя. Тя дори не го наблюдава. Едрите ще стават още по-едри. В същото време 10-15 хиляди животновъди нямат земя. Оземлете ги или им дайте под аренда земя да произвеждат продукция. В далечното минало това е правено от други правителства.
7. Тревожна нотка прозвуча от Националната асоциация на зърнопроизводителите, че като не се осигурят националните доплащания, ще последва намаление на рентата (наема). Арендаторите това умело го правят, защото те изготвят арендните договори, те определят клаузите в тях и определят еднолично размера на рентата. Всички власти - законодателна, изпълнителна, съдебна и дори омбудсманът (бившия) изоставиха повече от 1,5 млн. арендодатели без защита. Все още оставам с надеждата, че сегашният омбудсман (г-н Пенчев) ще изпълни поетото обещание да организира кръгла маса за поземлените отношения. Вече е почти ясно, че като не се осигурят тези 230 млн. лв.,
потърпевши ще бъдат дребните и бедните собственици
на земя, които ги отдават под аренда, или така наречените арендодатели. Един академик сполучливо ги нарече арендодарители. Очаквам намалението да бъде 5-10 лв./дка. Нека управляващите пък и опозицията се замислят по този въпрос.
8. През последните две години в процеса на обсъждане на общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2014-2020 г., родни евродепутати (П. Неделчева и др.) проглушиха Европа, че се борят за изравняване на субсидиите на нашите производители с тези на старите (15) членове на ЕС, които получават по 37 евро на дка - повече от два пъти от нашите. Сега с този бюджет разликата ще стане три пъти. Нека нашите едри земеделски производители, арендатори и земеделски кооперации знаят, че субсидията на европейските им колеги представлява 16% от стойността на получената продукция, която е повече от 400 лв./дка. При нашите производители на зърно и маслодайни семена този процент е, както посочихме по-горе, 22,4%. Заслужава да се замислят и насочат своите усилия за производство на повече продукция от единица площ. Това може да стане чрез отглеждане на интензивни култури и животни.
При нас разговорите между браншовите организации и управляващите се водят под девиза "Дайте повече евросубсидии и национални доплащания за земеделието". Нека този девиз завърши с думите... а ние ще дадем повече български хранителни продукти за нашата трапеза.