Спомен от миналото
/ брой: 257
Гледам маршируващите с плакати срещу Тръмп демократи в САЩ броени часове след победата на републиканеца на президентските избори. Слушам за паникьосани американски паралии с желание да побегнат към Канада, първично апокалиптични прогнози за местен и по-мащабен срив, разделяне с мечтите за по-добър, задължително глобален свят и отваряне на вратите на нетолерантността към малцинствата и различните, и засенчване като че ли на всичко хубаво под слънцето. Либералният манипулативен хленч пълзи от голямата отвъдокеанска държава към живуркащите дълги години в слънчевата страна на живота елити в стара Европа, пък и не само. Страданието по пропукващата се матрица е голямо, но само за тези, които възпроизвеждаха и прилагаха в свой интерес модела. Другите, разочарованите, използваха все още даденото им право да избират и наказаха със своя протестен вот статуквото. Което с лостовете на тоталната власт и умелата еквилибристика с демократични принципи си осигуряваше комфорт, но се излъга жестоко в разбирането за политическа вечност.
Дежурно готовите шамани на системата нещо позамлъкнаха бързо в прогнозите си за точната политика на новия американски президент. Първоначално поизплашиха маса народ със слаби нерви, след което настъпи изчакваща тишина. Изглежда разбраха, че е нереално да нахлузват вечно маската на клоуна на новия обитател на Белия дом. Пък и логично е предизборните изхвърляния и фойерверки да бъдат заменени с реални и изпълними послания. Най-важно е обаче дали човекът с русия перчем ще се обгради с качествен екип от републиканското лоби, ще устои ли и доколко на влиятелните други лобита в стагниращата, но много мощна ядрена държава. Надежда все пак дава фактът, че Тръмп е нов извънсистемен играч на политическия терен. А това събужда известни очаквания за вкарване в допустими граници на пиетета на САЩ към световен арбитраж на всяка цена и налагане на воля с всички средства. Политика, която изсмуква огромен ресурс от Щатите, поддържа космическия им по размери дълг и освен вътрешни проблеми и нестабилност, генерира напрежение в глобален мащаб.
Все още е рано и рисковано да се каже, но макар и предпазливото дистанциране от този порочен модел може да превърне Доналд Тръмп в различния президент, който да даде шанс на по-мирен свят. Дали ще го направи...?! А що се отнася до натрапчиво прокламираната либералдемокрация, то нейната ерозия е очебиен факт. Явно повсеместно хората не виждат перспектива в обсега на матрицата и търсят промяна. И все по-малко вярват в пропагандната реторика, а се вглеждат в празните си джобове, проблематичната сигурност и пропиляните надежди след изнурително дългогодишно чакане.
Наша милост като "голяма и влиятелна" държава си въобрази, че може да копира подхода на отвъдокеанския Big Brother и започна да сее страх и смут сред населението, ако избере набедения за "червен" кандидат за президент ген. Радев. Той пък за ужас на управляващите се оказа много печен и направо отвя съперницата си на първия тур, независимо от безплодната ерекция на системата. Последва вторична и пълна с недомислия анти-БСП възбуда с пускане на хората по слънчеви и полирани магистрали, осеяното Черноморие със системи за пречистване на отпадъците от отделителната система на човека и нелепо оркестрирани подбрани заплахи от нарочни министри, сред които бих отличил като първа цигулка външнополитическия Митов. Ако човек със слаби нерви случайно притвори очи след описвания ужас при евентуална победа на подкрепяния от БСП кандидат, то в полусън би изпаднал в тежък ступор. В съзнанието му биха изплували тотални международни изолации, драматична раздяла с евроатлантизма, бежанска драма (кой го казва!), мрак, глад, полусрутени соцпанелки поради спиране на санирането. Възникнали в черепната кутия на клетника невронни връзки извикват в паметта демоничния образ на "политическия надзирател" на ген. Радев (според Митов) Йотова, която се разхожда по бул. "Руски" и тоталитарно сдържано кима на одрипавялото от недояждане с ГМО и банани множество. То пък изведнъж се оживява и започва да маха за сбогом. Приветства с революционен плам в очите отлитащите в западна посока и бягащи от настаналия ужас железни орли от едноименния мост. В същото време лъвовете на другия мост, именуван на историческата личност Мария-Луиза, извършват ритуално самоубийство в канала, за да не гледат повече резила с преименуването му в "Георги Димитров".
Събудил се жестоко облъчваният с ГЕРБ-ерска безалтернативност преди втория изборен тур нашенец и по примера на братята американци и на мътна глава се втренчил да емигрира. Огледал се, но и в комшулука хич не му харесала работата. И на трезва глава след мощните министерски глупости по медиите решил твърдо да гласува за Радев и Йотова. Купил голям гербер от Женския пазар (не от "Георги Кирков"!) и дарил с него изненаданата си жена. На въпроса: "Е, как така се сети?", кротко й казал: "За мил спомен от МИНАЛОТО."