След изборите: Всичко не е така

В БСП често не се получава откровен разговор за политическата линия. След отминалите избори предстои някакво избистряне. Проведоха се поредните парламентарни избори в условията на национална деградация. Ако прокараме разграничителната линия между социалните реалности и проправителствената пропаганда, ще зейне пропаст, по-дълбока отколкото когато и да било в последните 30 години. 

В България днес от КОВИД-19 умират десет пъти повече хора, отколкото в други европейски и балкански държави. България не се подготви за новите епидемични вълни. На никого в правителството не му пука, че здравната система е до голяма степен кадрово обезкървена. Коронавирусът не се преборва с пресконференции и нафукани интервюта. Както и демографската катастрофа не се лекува с някоя и друга стотинка към детските надбавки. Правилно е, но е съвършено недостатъчно. Коронакризата следваше да е критерият, по който се оценява властта. Оценката е една - тя се оказа неадекватна.

България мре отдавна. Депопулацията като процес има сложна, ужасна природа. В сърцевината на проблема за задграничните българи е императивът да спре масовото бягство от България. Националният капитал трябва да изпълни обществената си мисия - да предложи заплащане на труда, което задържа хората в страната. 

Провалената БСП или провалената България?

Изходният пункт преди тези избори е фундаменталната токсичност на управлението на ГЕРБ. Борисов си повярва, че знае отговорите на всички въпроси, и закономерно не успя. Той отказва да допусне до публичното пространство алтернативните леви преценки.  

Властта и нейните отровни протежета се опияняваха да инсинуират, че БСП е "част от статуквото". Някои леви политици - сигурно, но партията като цяло бе и е противник на статуквото. Нещо повече, настоящото "статукво" - деградираща държава с най-острото социално разслоение в западния свят, бе изградено не от БСП, а срещу БСП и това е главното.

Този процес наистина има разнообразни международни проекции. Става дума за глобална война срещу лявото - в цяла Европа. 

Десет години господарско управление

Проблемът на Бойко Борисов е, че спонтанно овладя един модел на правителствено ръководство, който може да се определи като "господарско управление". Пасна му. Претенциозно можем да го дефинираме като радикален авторитаризъм, подкрепян и утвърждаван от проправителствените политологически и медийни касти. Отличава се с култ към моментния ефект и с пълна безотговорност за перспективните резултати. Управление чрез блъфиране. Ако проблемът бе видян навреме, сега можехме да кажем, че на изборите са победили антиавторитарните сили. Катастрофален за България бе т.нар. проект за нова Конституция, шедьовър на правно-политическа неадекватност. Сега конституционният идиотизъм продължава с щуротията за "ултраглавен прокурор - надзирател". Ако все пак го приемат, България отново ще стане за всесветско посмешище.

БСП и декриминализацията

Левицата не е просто и само просоциална. В условията на правова държава тя е и декриминализираща. Безобразие бе БСП да изостави този базисен въпрос на други (в случая - "нови партии"). Тук офертата е ясна - знаем не по-малко от вас как се поражда и как се овладява престъпността, можем да работим и заедно. "Както ви се харесва", е казал великия драматург. Ако БСП реши да опита да си партнира в новия парламент с новите партии, първата платформа следва да е именно декриминализацията.  

Като чуя "Мутри вън!" - всъщност, прекрасен призив - си представям чистачката от Централния софийски затвор, която хукна да догони и върне избягалите престъпници. Случаят е емблема на сегашната власт. Само една съвсем спяща опозиционна партия не би го вкарала в предизборната си кампания. Все още в нашето общество има нормални, честни хора, които вярват, че опасният престъпник трябва да е в затвора. И те са мнозинство.

Декриминализация на държавата и обществото е същността на промяната в едно широко, пъстро ("програмно") правителство. Във всяка съвременна държава има престъпност - по-отчетлива или по-прикрита. Особеност на България е, че министерства и агенции в последното десетилетие фактически работят в режим на дискретно прикриване на престъпността. Мога да изброя любопитни законодателни инициативи, създаващи не отделни "вратички", а разпределителни гари за заобикаляне на правните принципи. 

Българският преход бе реализиран по извратената формула "всичко друго, не и БСП".

Днешната "Анти-БСП" доктрина

е национално увреждаща. Тя отстраняваше способни и отговорни хора от управлението в хода на една перманентна политическа чистка. По-важното е, че колкото по-отговорни и по-удачни управленски предложения правеше БСП за ограничаване на антисоциалните и противоправните практики, толкова по-яростно те бяха отхвърляни от парламентарните мнозинства. Друга парламентарна партия не би се примирила с това предизборно медийно маргинализиране и игнориране. Не знам кой е договарял и кой е приел "схемата" за разпределение на времето и участията на партийните представители в националните медии. Съгласен съм да има преразпределение в интерес на новите партии. Но на БСП се полагаше до една трета от времето на база парламентарните съотношения. Обективните изчисления за фактическото присъствие на левите кандидати в националните медии е около 3%. В нашия свят не можеш да имаш гласове в изборните урни, ако преди това те няма в медиите. 

Нацията отдавна трябваше да се отърси от дяснолибералните утопии. Това е решаващото за осъществяване на "смяната на модела". Пътят на БСП, а и на Корнелия Нинова, е може ли да се заяви като стратег на спасителния за страната завой. Нацията не бива да се опиянява от евромилиардите - те могат тържествено да се пропилеят, както се е случвало с много други предните две десетилетия. 

Борисов - драма или трагикомедия?

Борисов не може да реши проблемите, които сам е създавал - вярно, невинаги осъзнавайки ги. Страхувам се сега да не се окаже, че същото се отнася и за неговия "нов антипод" - Слави Трифонов. 

Бойко Борисов с охота ползва услугите на днешните български "постмаккартисти". Маккартизмът е зловеща политическа доктрина, родееща се с най-мрачните средновековни  доктрини. Инкриминирането на левицата е тежък грях на Борисов. Пет пари не чинят премиерските посещения на църкви и манастири, ако се отнасяш душмански към честните леви хора и ако с лека ръка подкрепяш антинационални икономически решения. Разбирам колко голямо е изкушението пред Борисов да получи спасителна подкрепа от антинационалните структури, за да остане на власт.

Две думи и за господин Карадайъ. Той не си дава сметка колко оскърби единствената българска партия, която се отнася конструктивно към ДПС, с онзиденшното си разсъждение за "партията - срутище". Не са нужни сладкодумни празнословия за "национално обединение". Няма смисъл от псевдоинтелигентски мили форумчета за съгласие, докато не спре войната срещу левицата - война и за миналото, и за утрешния ден.

През 2021 г. политически позиции от типа "ние не можем да влезем в коалиция с БСП" са кретенски. БСП е модерна и демократична партия и опитите тя да бъде остракирана 30 години след началото на прехода са израз на политическа мизантропия и подлост. Нужен е уважителен диалог, взаимно разбиране и преди да заговорим за компромиси и отстъпки, е нужен разговор кое е национално полезното. И трябва да е ясно, че основните позиции на БСП през тези три десетилетия са били национално отговорни.   

Сега накъде?

Можем да продължим да асфалтираме пътищата към пропастта пред националния и пред партийния автомобил. БСП е успявала винаги, когато не е робувала на догматизъм. След изборния провал съм готов да подкрепя всяко легитимно взето вътрешнопартийно кадрово решение, стига да съответства на устава. Принципното ми възражение към сегашната кадрова обсесия, т.е. свръхфокусирането върху "кадровия въпрос", е следната: не е лидерът на опозиционната партия причинител на злините, стоварили се върху българския народ. Ясно е, че екипът на левицата не се е борил достатъчно умно и ефективно с процесите на национална деградация. Не е предложил на обществото правилните диагнози и рецепти. Или го е направил скучно, постно и отблъскващо. Изглежда сме изгубилr част от политическата си сетивност. 

Днес широко се тиражира представата, че БСП лети към пропастта. Мисля иначе. Не БСП, а България лети към пропастта. След цяло десетилетие на краен волунтаризъм и фактическа забрана на аналитичния прочит на обществените проблеми, стоящи пред обществото ни, след разгонването на читавата част от националния експертен потенциал, изплуват базисните въпроси: какво става със страната ни изобщо и "какво да се прави". Вечен е този въпрос.

Изпитанието пред БСП е това - как при тези реалности да очертае разумния път и на партията, и на страната. Ако партията не го намери - отива се на извънреден конгрес, ако не, започва общопартийна дискусия. Ще спорим, докато открием решенията. Все пак - в България БСП е партията с най-голям политически опит. Тя никога не е толкова слаба, колкото си мислят нейните душмани. Също като България!