За притеснение си е

Съединените щати са притеснени за съдбата на ядрените си бомби В-61, които по непотвърдени информации се намират на територията на турската авиобаза "Инджирлик". Това става ясно от изказване през миналата седмица на американския министър на отбраната Марк Еспър, цитирано от БНР, както и от публикация по темата в "Ню Йорк таймс" от октомври. Причината са изявленията на турски официални лица, сред които и президентът Реджеп Ердоган, че ще спре достъпа на американците до "Инджирлик" и радарната база "Кюреджик", ако Турция бъде подложена на санкции от страна на САЩ заради външната й политика. 

Според публичен доклад на НАТО от лятото на т.г. САЩ имали около 150 свободнопадащи ядрени бомби на територията на Европа - в бази в Белгия, Германия, Холандия, Италия и Турция. За отбелязване е, че разполагането на американско ядрено оръжие извън територията на САЩ, бе основна пречка за започването на преговори за съкращаването на тактическите ядрени оръжия в света. Между другото най-масовият носител на този тип бомби в НАТО са именно изтребителите от типа Ф-16, каквито България очаква да получи от САЩ някога през 2023 г. От последното не следва автоматично, че именно български пилоти ще бъдат обучавани за нанасяне на ядрени удари, но, както се казва - "Всяка крушка си има опашка". 

Вече има маса спекулации, къде теоретично могат да отидат ядрените бомби от "Инджирлик" и в някои по-маргинални електронни издания се сочи нашата страна. Сега-засега няма нищо, което да потвърждава тези опасения, освен традиционната българска сервилност и факта, че живеем във все по-ожесточаващ се и нестабилен свят. Ако има нещо, за което обаче следва ние да се притесняваме в случая с обтегнатите турско-американски отношения, то е вероятността една сутрин България да се събуди като първата страна на южния фланг на НАТО. 

Виж, тогава вече ситуацията ще се промени драматично и ние може да станем свидетели на безпрецедентно милитаризиране на българската територия, не изключено и с ракетно-ядрено оръжие, за което са петимни немалко наши натовци. Със сигурност това ще бъде гарнирано с патриотарско-атлантическа експлоатация на традиционните български страхове за "заплахата" от юг, ашладисани с традиционните вече облъчванията за "заплахата" от изток. Тогава вече може да и я втасаме. 

В момента имаме голям интерес Турция и САЩ да тушират възникналото напрежение. Дано думите на Макрон, че НАТО е в "мозъчна смърт", не се отнасят буквално за разума на ръководителите на пакта.