Украйна - жертва на Москва или на Запада?

Юри МИХАЛКОВ

Драмата на Украйна навлезе в нова фаза на високи обороти. Ако до признаването на независимостта на Донецката и Луганската народни републики (ДЛНР) от Русия на 21 февруари драмата минаваше за криза, след признаването тя прерасна във въоръжен конфликт, доколкото украинската армия засили обстрелите срещу ДЛНР и предприе военни и диверсионни атаки срещу тях. А от 24 февруари с началото на военната операция на Русия срещу украинските сили около ДЛНР, драмата надхвърли рамката на конфликта.

"Русия не планира да окупира украински територии, а се застъпва за правото на народите на Украйна за самоопределение", заяви Владимир Путин при обявяването на операцията.

Ако руските военни сили не възнамеряват да завземат Украйна и по думите на депутата Леонид Слуцки се стремят да подпомогнат двете независими републики, за да бъде изтласкана украинската армия далеч от тях и да не застрашава живота на мирното им население, военната операция най-вероятно ще остане в рамките на конфликт. Но доколкото едни военни действия имат навика да се развиват на "автопилот", не е изключено конфликтът да прерасне в мащабна руско-украинска война. Макар Москва да уверява, че не атакува градове в хода на започналата операция, тя все пак нанася удари по военната инфраструктура на Украйна. Тоест ударите се нанасят по мишени не само около ДЛНР.

Не без основания Путин обяви още, че ще се стреми към "демилитаризация и денацификация" на Украйна. Означава ли обаче това и смяна на властта в Киев с външна намеса? И дали ще постигне това,

ако цената е война между два народа

защото немалка част от украинското население е дрогирано с русофобия?

И след като зад противника му ще стои Западът, макар той отдавна да бе обявил, че няма да се намесва директно във война срещу Русия. Но в нова фаза навлиза неговата хибридна война срещу Кремъл. И, образно казано, тя наистина е война, а не просто хибриден конфликт.

Западът вече обяви, че ще задейства "тежката артилерия" на санкциите. САЩ налагат санкции върху суверенния дълг на Русия и банковата й система, което по думите на президента Джо Байдън означава, че Русия ще бъде лишена, или поне силно ощетена, от международно финансиране. На свой ред ЕС ще замрази руските активи в общността и ще спре достъпа на руските банки до европейския финансов пазар. "Ние ще отслабим икономическата база на Русия и нейната способност да се модернизира", закани се и лидерката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен.

Може да се очаква, че хибридната война ще ескалира в цяла Европа и най-вече - на Източния фланг, където се намира страната ни, макар за нея засега да няма военни заплахи, както увери президентът Румен Радев.

Има обаче други рискове, свързани с въздушните и морските пътища, енергийните трасета, цялата система на доставки, с евакуацията на 4000 български граждани от Украйна. Разединението на обществото ни спрямо Русия и Украйна също поражда безпокойство, макар да не е заплашително за страната ни. Първата реакция на Радев е твърде "натовска", за да е балансирана, както бе доскоро. Сегашната руска операция е плод на многогодишните нарушения на Минските споразумения от Киев, на военните провокации и действия на украинската армия срещу ДЛНР, включително и срещу мирни граждани и обекти. Но не видяхме президентът ни или други наши държавници да се гневят от това.

Така или иначе, упованието на обществото ни е, че властта ще прояви зрялост и компетентност да парира най-сериозните рискове за страната ни.

Погледнато глобално, в Украйна кръстосаха шпаги

два мирогледа за света

Байдън опрости тенденцията до сблъсък между демокрацията и автокрацията. Всъщност, това е именно опростяване с доза профанизиране на процеса: все едно да признаем, че в природата няма други цветове и багри, освен основните седем. В подобна идеологическа задръстеност изпадна и дипломат №1 на ЕС Жозеп Борел. На сегашната Мюнхенска конференция той заяви, че Москва и Пекин целят "ревизирането на демокрацията" и желаят "да защитят суверенните държави от намесата на външни сили". Според Борел това е "авторитарен опит" да се постави суверенитетът на държавата над "свободата, правата на човека и хората". Той отхвърля също подхода, при който "критерият за ефективността на една демократична система трябва да бъдат практическите резултати, които тя носи на хората", а не фактът, че тя "се изгражда върху свободата на избора и свободните избори".

Явно Борел смята, че е казал нещо много мъдро, "далекогледо", но всъщност прилича на лидера на КНДР Ким Чен Ун, който преди години бе заснет на военни учения да гледа с бинокъл, но обърнат обратно. Точно с признаването на независимостта на ДЛНР руската страна защити правата на жителите им да не бъдат убити, да говорят на родния си език, да живеят в мир и без страх от украинските обстрели. Точно с този ход Кремъл постави тези права над суверенитета на Киев да ги тероризира. И как да отречеш ефикасността на Китай, който за 30 години извади от бедност 700 милиона души и вече конкурира Америка като първа икономическа сила.

Но, погледнато глобално, става дума и за нещо друго: за

хегемонизма на Съединените щати

и на зловредната им политика. Тази седмица пред агенция ТАСС професорът по международни отношения Хорхе Местре от Европейския университет във Валенсия каза: "Мисля, че има две (страни), които носят значителна отговорност за ситуацията, до която сега стигнахме (в Украйна). От една страна, това е правителството на САЩ, а от друга правителството на Украйна." Според него американската администрация "през цялото това време е слагала пръти в колелата на дипломацията". А украинското правителство "систематично не изпълняваше споразуменията от Минск". "Мисля, че ситуацията, която се е развила в момента, (можеше) да бъде избегната, ако Минските споразумения през цялото време се бяха спазвали", коментира Местре.

Ще започна със САЩ. От тях страдат държави и региони, включително и покрай Украйна, а злодейската им роля далеч надхвърля прътите в колелата. 

Наскоро германското списание "Шпигел" цитира документ от британския национален архив, от който става ясно, че през 1991 г. САЩ, Германия, Великобритания и Франция са провели среща в Бон, на която са стигнали до единодушното мнение, че НАТО няма да се разширява на Изток и "да извлича изгода от изтеглянето на съветските войски от Източна Европа". Но следващата година демократът Бил Клинтън хвърли в коша договорката и обяви американската политика на "отворените врати" на НАТО. Последва приемането на няколко важни документа за европейската сигурност. Русия се подписа под клаузите, че всяка страна сама избира в какъв съюз да влиза, но САЩ и страните от НАТО сложиха подписи и под клаузата за неделимостта на сигурността, което ще рече, че от новоприетите в НАТО държави не трябва да идва заплаха за сигурността. Но

Америка и НАТО нарушиха тази клауза

засилвайки военния си потенциал до границите на Русия, което я накара да се почувства застрашена.

В пъклените си планове САЩ посегнаха и на Украйна. А тя е част от руския свят. И точно заради Украйна на САЩ най-много ще им отива геополитическия етикет Сатанински Американски Щати. Първо, защото вече става пределно ясно какво е целял Вашингтон с влиянието си в Украйна последните 30-ина години. Злодейският замисъл е бил да сглоби от тази страна една анти Русия. Една Русия, която да е враждебна не само на етнос от сходна кръвна група (украинците), но вражеска и на рускоговорящи, и дори на етничеки руснаци. Една Русия, заради която ще се насъскат едни срещу други родители и деца, братя и сестри. Заради това САЩ поощряваха Украйна срещу Минските споразумения, макар на думи да ги подкрепяха. Сатанинско и пъклено!   

Киев пък играеше ролята на анти Русия дотам, че сам се превърна в заплаха за териториалната цялост на Украйна. Ако бе приложил Минските споразумения, сега ДЛНР щяха да бъдат в украинските граници и нямаше да има нито признаване на тяхната независимост, нито военна операция на Русия.

Сега на Запад изкарват Украйна жертва на "руската агресия". Не е ли ясно обаче, че тя е жертва най-вече на американския хегемонизъм.