Акценти
Стратегически монолог
Те искат - ние даваме. А сме се запънали - а бой
/ брой: 5
Ние искаме от вас, а вие давате. Така засега изглежда помпозното мероприятие Стратегически диалог между България и САЩ, договорен, както ни обясниха, по време на последната визита на министър-председателя Бойко Борисов в Белия дом. Впрочем, през последните двайсетина година този диалог и без да е величан като "стратегически", се развиваше по същия начин. Те искаха от нас, ние давахме. За обратната ситуация няма фактология, само мъгляви твърдения, че САЩ са изиграли роля за членството ни в ЕС. Доказателства за това няма.
Първо, като започна диалогът, участвахме до дупка във всички войни на САЩ след 1991 г., включително и в Сирия, където не изпратихме войски, но наше оръжие бе намерено сред джихадистките арсенали в Алепо. Това участие бе заплатено с българска кръв - на военни и цивилни в Ирак. То не бе символично. България понесе загуби и не получи нищо. Един външен министър, който се изхитрява да смесва политическото с клоунското, обясняваше какви икономически изгоди ще имаме от участието във войните на Америка. Нищо, че звучи цинично, но някой да е чул нещо по въпроса колко пари спечели България от пролятата българска кръв?
В рамките на диалога от България се поиска да предостави бази на САЩ и тя го направи. Така стана мишена за противниците на Америка. Нарастването на напрежението между САЩ и Русия, в светлината на американските бази у нас, само увеличи потенциалните заплахи за България. Светът изненадващо за мнозина се оказа динамично място и това, което вчера изглеждаше чиста хипотеза, днес вече е реалност.
От България в рамките на диалога се поиска да спре енергийните проекти с руско участие. И тя го направи. Сегашният министър-председател дори каза, че сме били "лоялни до глупост" по този въпрос. "Глупост" не е точната дума. "Лоялност", но като евфимизъм на васалщина, е по-доброто описание. България загуби милиони долари и геополитическо положение. Този транзит, който сега се опитваме да съхраним, не е онзи, който можехме да имаме с построяването на газопровода "Южен поток", а и с нефтопровода "Бургас-Александруполис".
Очаквахме в рамките на диалога американски инвестиции, които да раздвижат икономиката ни, и дочакахме такива инвестиции във въглищната енергетика, ала те само раздвижиха портфейлите с преференциалните цени, които получиха събеседниците ни отвъд океана. Но явно на иначе диалогичните американци това им се видя малко, защото наскоро поискаха да увеличим сериозно разходите за отбрана, като купим от тях по-скъпа от европейската военна техника. Като застраховка срещу заплахи, които в повечето случаи те самите създават с политиката си.
България поиска от американците само едно съществено нещо - да паднат визите за САЩ. И то не се случи. Историята с визите е особено унизителна. Тя не е случайна. Защо да ни дават единственото, което очакваме от тях, след като може още дълго да размахват морковчето пред носа ни и да искат в замяна да продължим диалога.
Но нека спрем да мрънкаме. Защото след моркова логично идва тоягата. И това е една от особеностите на диалога с американците. Ако не ги слушаш, те бият. Това е решаващото преимущество на американската политика. Първо те предупреждават, после те бият. Преди няколко години ни стигна само предупреждението на големия приятел на България сенатор Джон Маккейн, дано Господ се смили над душата му, за да бъде лишена страната ни и от стратегическо положение, и от пари. Трябва да признаем, че това е изключително полезен от гледна точка на американските интереси диалог и причината за това е, че всъщност говорим за монолог. При никакви други обстоятелства не може да има такава потресаваща ефективност.
Онзи ден, по време на срещата на посланика на САЩ Херо Мустафа с Борисов, когато разбрахме, че американският монолог, пардон диалог, с България става стратегически, двамата се зарекоха, че сега вече ще последват реални резултати, които да бъдат усетени от българските граждани. В светлината на случващото се в Близкия изток тези думи звучат почти стратегически зловещо.