Актуално
"Спасете Сибир". Спасете здравия разум
Темата за горските пожари в Русия традиционно е повече политическа, отколкото екологическа
/ брой: 152
Лятото на 2019 г. освен със свинската чума ще се запомни и с това, че редица от обитателите на социалните мрежи в България, и не само, внезапно разбраха, че в Сибир има горски пожари. При това такива по мащаб, че ги изпълниха с чувство на тревожност и дори със страх за бъдещето. Преди години по същия начин доста народ се безпокоеше от озоновата дупка, която междувременно се (само)затвори и от топенето на ледниците.
"Ужас." "Апокалипсис." "Чудовищно." "Положението е страшно." "Горят дробовете на планетата. 3 милиона хектара!!" "Спасете Сибир." "За "Нотр Дам" всички ревяха. Защо сега никой не споменава нищо? Защо?" И най-прелестното: "За "Нотр Дам събирахте пари, а за Сибир защо не събирате?" Наистина защо?
Това са част от реакциите в българския сегмент на фейсбук, а и в медиите, свързани с мащабните пожари в Сибир и Далечния изток през това лято. Те са обилно гарнирани с тонове снимки на горящи животни, бягащи елени и мечки на фона на епохални пламъци. От някои кадри лъха усещането, че е дошла геена огнена.
Първоначалното въздействие обаче силно отслабва, когато съобразителни люде откриха, че няколко от най-разпространяваните кадри нямат никакво отношение към случващото се в Сибир и дори не са от Русия; някои снимки, по-специално на горящите животни, са всъщност компютърно обработени образи от различни фотобанки. Когато обърнете внимание на тази особеност, ви репликират: "Не гледайте картинките, вижте същността." Добре, но в случая точно това е и същността. В социалните мрежи алармистките съобщения се разпространяват именно заради тези картинки, а не заради сухата статистика, която слабо говори нещо на незапознатите с материята хора.
Горящи животни, красивият ужас на пламъците, особено пък ако са и художествено пресъздадени от майсторството на фотографа, това са образите, които ни грабват първосигнално и ни карат да се отъждествяваме с жертвите. И това, че те са от други истории или дори изобщо са лъжливи, хич не е без значение.
Защото големият разговор не е за това има или няма пожари (има, разбира се), дори не е за това дали са опасни или не, а за формата на манипулация, която се прилага върху големи групи хора и за манипулативното формиране на мнението им. Колцина са тези, които ще проверят и сравнят, ще подходят критично към проблема. Със сигурност много по-малко от онези, които препредават, копират, лайкват и коментират в руслото на сформиралото се стихийно доминиращо мнение. Дали обаче е стихийно? Либералното руско електронно издание РБК, което трудно може да бъде заподозряно в симпатии към Кремъл, е извършило собствено изследване по темата за вълната обществено негодувание с мотото "Спасете Сибир", надигнала се сякаш от нищото в социалните мрежи (основно) и в други медии.
На журналистите им направило впечатление, че редови потребители на социална мрежа, които обикновено събирали няколко десетки харесвания ("лайка") на ден, изведнъж, включвайки се в темата с пожарите, получават над десет хиляди, което изглежда крайно съмнително. Пред РБК гендиректорът на компанията "Крос Диджитъл" Олга Сивкова разказва, че съществува алгоритъм, който уж никой не знае как работи, който извежда като топновина някаква остра тема в социалната мрежа и тази публикация става популярна. После тя попада сред популярни личности от шоубизнеса, сред лидерите на обществено мнение в мрежата, аудиторията следва лидера и процесът започва да се развива лавинообразно.
Въпросът защо точно тази тема, а не някоя друга е изведена на преден план от алгоритъма, остава открит. Друг специалист - Глеб Сахрай от компанията "Еделман Афилейт", потвърждава пред РБК, че с помощта на лидери на общественото мнение в социалните мрежи и специални похвати дадена тема може да стане водеща в главите на хората за сметка на други проблеми. Горските пожари, казва Сахрай, се много подходящи за това, защото създават ярка картина, която се набива в съзнанието. Разбира се, тази техника може да се използва за всякакви случаи - от политически събития до търговски кампании.
Вълната на реакция на пожарите минава през социалните мрежи в Русия в периода 24-26 юли, когато е пикът й, и достига България през първата седмица на август. Тогава внезапно в българския сегмент на фейсбук се разрази кампанията "Спаси Сибир" и последва вълна от тревожни, че дори и истерични реакции на горските пожари.
Хората трябва да бъдат спокойни, че апокалипсисът за тази година се отлага. Него лесно ще го познаете, когато той наистина дойде. Няма да имате време да пишете във фейсбук. Засега няма нищо страшно. Докато не започнат да умират хора, няма нищо страшно. А при тазгодишните пожари в Сибир и Далечния изток все още никой не е загинал.
В Сибир не се случва нищо по-различно от други години. Откакто там съществува тайга, тя е горяла, гори и ще гори. Писателят фантаст Сергей Павлов има роман "Лунна дъга", в който човечеството е усвоило вече Слънчевата система, но продължава да гаси горски пожари в Сибир.
Нищо извънредно няма в тазгодишните пожари. Към началото на август общата площ на всички горски пожари в Русия - изгасени и действащи, е 8,82 млн. ха. За същия период на 2018 г. площта е била 8,4 млн. ха, което е 0,25% от горския фонд на Русия. За 2017 г. площта е била два пъти по-малка, но и температурите не са били рекордни. Има обаче все пак една особеност и тя е, че поради промяна на розата на ветровете над Сибир пушекът от пожарите е достигнал тази година до големи населени места.
Към момента на масовата реакция на пожарите площта им в Сибир е била 3,1 млн. ха. Към 6 август статистиката на службата за борба с горските пожари "Авиалесоохрана" показваше 2,3 млн. ха, което е дори по-малко от 2,5 млн. ха горящи едновременно през 1998 г. Т.е. няма нищо необичайно в това, което се случва, в сравнение с други години. Тези два-три милиона хектара обаче не са едно единно, апокалиптично огнище "с размерите на Белгия", както го представят картинно някои хора. Това са стотици отделни малки и големи огнища, едни гаснат, други започват. От тази маса пожарникарите гасят реално около 100-200 хил. хектара, които представляват непосредствена заплаха за хората, икономически обекти или природни резервати. Останалото само се следи от Космоса и въздуха, до него банално няма достъп, няма и екологична причина да се прави, независимо какво казват различни самозвани капацитети. За сравнение такава е практиката и в Канада, която има същите гори като в Русия. Годишно в страната горят 2,5 млн. ха гори, което е напълно съотносимо с руските мащаби, ако отчетем, че в Канада има два пъти по-малко гори от Русия.
Руски журналисти изчислиха, че средствата, нужни за гасенето на всички сибирски пожари, са 1,8 трлн. рубли, което е 10% от бюджета на държавата. Това са огромни разходи, за да бъде прекъснат един естествен природен процес, ако той, разбира се, не застрашава хората. А че горските пожари в тази част на света са нормално явление и може и да ви е странно, не застрашават природата, казват и учените.
Според експерти на Шведския селскостопански университет, цитирани от РИА Новости, природният пожар е "естествен фактор на динамиката на тайгата, нейна неразделна част". Той не застрашава възстановяването на гората. Според тези учени преди 200-300 години горските пожари са били много повече. Разликата е, можем да добавим, че преди 200-300 години хората не са имали нито спътници, нито самолети, нито така са се били разселили, че да обръщат внимание на нещо, което пряко не ги засяга. Нито пък са имали социални мрежи, където да се нагнетява напрежение за щяло и нещяло.
Шведският учен Анна-Лена Акселсон коментира още, че сибирските гори много пъти са преживявали пожари и растителността е добре адаптирана към възстановяването от огъня. Горите ще се възстановят и след тези пожари, казва тя пред РИА Новости. Тук трябва да се добави, че поразените от огъня гори съвсем не са равнозначни на унищожените от огъня гори. Много често пожарът унищожава само ниската растителност и "облизва" кората на дърветата, които после живеят още дълго. Унищожените до въглен гори са малка част от общата площ на обхванатите от пожари.
Освен това най-голяма площ от поразената гора е заета от т.нар. икономически недостъпна дървесина. Професорът от Института по естествени науки на Североизточния федерален университет Александър Исаев обяснява за руските медии, че горят основно ела и лиственица, които не са висококачествена дървесина. Това е по повод на обвиненията, че свързани с властта групировки палят гората, за да изнасят после дървесина за Китай.
Тук се натъкваме на политическия момент в цялата история, използван от част от руската опозиция, за да отправят поредните обвинения към властта, без значение доколко те са основателни. Пожарите съвпаднаха с поредния протестен плисък в Москва, което породи и някои конспиративни теории. Защото немалко улични активисти под маската на грижата за екологията започнаха да насочват дискусията в чисто политическо русло. "Вие нищо не правите", "всички ще умрем", "крадливото путинско правителство е виновно", "Путин бие демонстранти в Москва, вместо да гаси пожари", направете нещо, каквото и да било", това са малка част от характерните изказвания от края на юли в руските социални мрежи.
Такива имаше и в България. "И все пак Путинката успя да си прикрие следите след метежната сеч в Сибир след тези пожари", е реален коментар в българската страница на фейсбук. Използването на всяка авария, катастрофа, бедствие дори, за да се разгърне негативна кампания срещу руските власти и дори срещу Русия и руснаците, е все по-характерно за сегашното противостоене между Изтока и Запада.
А тези, които действително, а не наужким се безпокоят за сибирските "бели дробове" на планетата, е добре да кажем, че за последните 20 години площта на горите в Русия въпреки всички пожари и сеч се е увеличила със 79 млн. хектара, и то не без помощта на хората.
Сибир няма нужда от спасение. Него го е имало и преди човечеството да стане разумно, ще го има, след като то изчезне. От спасение се нуждае само здравият ни разум. Добре е да осмисляме научно и критично това, което ни се поднася и от медиите, но и особено от социалните мрежи, и да не забравяме напътствието на видния одески интелектуалец Анатолий Васерман: "Човек трябва да влиза в интернет със знания, а не за знания."