Що пък не си внесем и държавници?

Украинската информационна агенция "Главком" обяви, че "екипът на президента Порошенко активно работи да бъде назначен на премиерския пост Карл Билд, бивш външен министър и бивш премиер на Швеция, който активно се занимава с украинската тематика, но сега седи без работа". Агенцията допълва, че по този начин "Западът става директен участник в развитието на украинския проект и поема своя дял от отговорностите за наличието или отсъствието на реформи". С това Киев би утвърдил  пионерската си практика да калесва чужденци да се оправят с бакиите, последвали майданските изстъпления в края на 2014 и началото на 2015 г. - нали Порошенко назначи за губернатор на Одеска област провалилия си грузински президент Саакашвили.
Какво пречи и ние да възприемем тази новаторски подход, както гласеше един лозунг от социалистическо време "Да следваме опита на първенците". Особено като се има предвид, че и "българският проект" комай е в задънена улица: съдебната система, за която от Брюксел ни дърпат ушите; вихрещата се на всички нива корупция; реформи, които съществуват единствено като люти закани; първенци единствено в класацията в Европейския съюз по престъпност, насилие и вандализъм с ниво от 26,8 при средно 14 за ЕС за 2014 г., за която са последните данни.
Така де, внасяме футболисти от Африка и Латинска Америка, чесън от Китай, домати от Македония, зелки от Полша, защо да не си внесем и свестни политици, след като са по-дефицитни и от чесъна, и от доматите, и от зелките!
Дори имаме конкретни предложения за внос от този артикул. Данните на американските социологически агенции сочат, че шансовете на Хилари Клинтън да бъде излъчена за кандидат на демократите за предстоящите президентски избори се изпаряват, т.е. и тя като Карл Билд ще бъде безработна. След тъжния пример поне с тримата редовни титуляри на това ведомство напоследък - Младенов, Вигенин и ваклото агънце Митов, една Хилари със своя опит на държавен секретар  е повече от перспективна кандидатура. Не е без значение, че тя вече има преки впечатления от някои от демиурзите на "българския проект". С премиера Борисов тя си имаше закачка на тема да се внимава за настроението й, ако прическата й е с опънати назад коси. А вечно ведрият Плевнелиев не се ли появи като миманс в предизборните й клипове? Направо си плаче Хилари за българско гражданство.
Надолу тръгна и кариерата на турския президент Ердоган. Едно, че си развали рахатлъка със сваления руски бомбардировач, но и от Вашингтон вече нещо са недоволни заради лъсналите факти за твърде двойствената му игра с ИДИЛ. А кихнал ли е Вашингтон, Брюксел го хваща грип, та и там провидяха нарушаването на човешките права в Турция и фактическия геноцид над кюрдите. Каква по-подходяща следователно от Ердоган кандидатура за президент на територията на Източна Румелия, Софийската кааза и Дунавския вилает, мераците за което къде пряко, къде по-иносказателно прозират в неоосманистките амбиции не само турски дипломати в България, но и във фундаментална книга на премиера Давутоглу.
Ердоган и Давутоглу може и да оставят на поста му Бойко Борисов. Разменят си посещения, разговарят си в късна доба по телефона. А освен това вече втори мандат той е красноречиво доказателство, че България със и без премиер - все тая. Като бонус - кой може, в световен мащаб, да се мери с него в рязането на ленти. А и все пак трябва да има някой, който да радва раята с лафове и тарикатски пинизи.
Не се препоръчва да се канят останали без работа чиновници от Брюксел. Те са свикнали да работят в стерилна среда и осигурени щедри бонуси, а такова нещо тук няма да намерят. В духа на реминисценции от социалистическо време, с които започнахме, ще припомним една истинска история, която подсказва колко рисковано е да си нарушиш, придобити в Брюксел табиети.
Имаше един академик Лисенко, който дълги години колеше и бесеше в съветската наука. Та той беше селекционирал крава, абсолютен световен шампион по млеконадой. Добре, ама се оказало, че въпросното четириного е на специален хранителен режим, включващ дори шоколад, артикул непознат за тогавашния редови съветски гражданин. Приключил експериментът, вкарали кравата в стадото на обща храна и рекордният млеконадой секнал. Та, евентуалните кандидати за министерски постове у нас из средите на останали без работа брюкселски чиновници да си знаят отсега, че в България няма да ги хранят с шоколад.