Първични глупости и вторични санкции

В края на юни Комитетът по външната политика на американския Конгрес одобри пореден законопроект, който предполага санкционирането на лица и компании, причастни към строителството на газопроводите "Северен поток 2" и "Турски поток". Някои негови членове предвиждат замразяването на активите и забрана за влизане в САЩ на лица, които имат отношение към "продажбата, арендата, предоставянето" на кораби за прокарването на морски газопроводи, идващи от Русия.

Ако съдим по досегашната американска практика, този законопроект вероятно ще има съдбата и на предишните, т.е. Белият дом няма да го приеме за изпълнение. Причината не е в любовта на президента Доналд Тръмп към Русия, както го обвиняват местните медии, а в прагматизма на неговата администрация. Там, както виждаме през последните две години, все още има хора, които разбират, че запазването на трансатлантическите връзки между Германия и Франция, от една страна, и САЩ, от друга, е много по-важно, отколкото нанасянето на вреда на Русия, която при това няма да бъде абсолютна и безвъзвратна. 

Това обаче е неустойчиво положение, което само показва до каква степен световната политика е станала заложница на американската конюнктура и как нейната рязка промяна поради вътрешнополитически причини може да взриви крехкия мир. Това, разбира се, би било невъзможно без уникалната роля, която САЩ имат в международната финансова система, както отбелязва в свой обширен доклад по темата програмният директор на Руския съвет по международните въпроси политологът Иван Тимофеев. Тази роля се изразява в доминацията на долара при разплащането между държави и компании и способността на американците да проследяват и при нужда да блокират тези финансови транзакции.

Мерките, които САЩ плашат да приложат спрямо изграждането на международните газопроводи с руско участие, които биха могли да засегнат и България, са от типа на т.нар. вторични санкции. Това са ограничения, които се налагат на държави, компании или физически лица, които имат разплащане с държави или организации, намиращи се вече под американски санкции, т.е. това са "санкции за нарушаване на санкциите", по определението на Тимофеев. Макар първоначално те да са били предназначени за американски компании и лица, през последните години все повече се прилагат спрямо субекти от други държави.

Тази екстериториалност на американското законодателство вече предизвиква все повече раздразнение в Европа и света. Например бившият канцлер на ФРГ Герхрад Шрьодер в началото на юли пред в. "Ханделсблат" остро нападна президента Тръмп и подхода на САЩ като цяло, като обяви, че те "под флага на свободата и пазарната икономика" разрушават преднамерено правилата на световната търговия. Според Шрьодер на Тръмп не му трябват партньори, а васали, но това твърдение може да бъде пренесено и върху останалата част от политическия елит отвъд океана. Да не забравяме, че най-агресивно настроената спрямо Русия част от истаблишмента на САЩ не е в Белия дом, а на Капитолийския хълм, където формира т.нар. двупартийно мнозинство, за да прокарват закони за "противодействие на враговете на Америка чрез санкции".

Шрьодер призова Европа да се сплоти на фона на променящия се свят и новите баланси в него, за да не изпадне ЕС сред третокласните играчи. Действително водещите европейски страни като Германия, Франция, а и Великобритания направиха в последно време опити да противодействат на вторичните санкции на САЩ. След едностранното напускане на САЩ на ядрената сделка с Иран европейските дипломати откровено заявиха, че ако отново тръгнат по фарватера на Вашингтон, това би било равносилно на пожертване на международния авторитет на ЕС, който изигра важна роля в сключването на споразумението с Техеран. Освен това подпалването на Близкия изток, в угода на моментните прищевки на Тръмп, държавния му секретар Джон Болтън и други "ястреби", изобщо не влиза в плановете на ЕС, който може да се окаже пряко потърпевш от тази ескалация. 

За да противодействат, европейците създадоха специален финансов механизъм - INSTEX, който да позволи на европейските компании да търгуват в определени сектори с Иран, без да се опасяват, че американците ще блокират двустранните транзакции. Външният министър на Германия Хайко Маас и френският финансов министър Бруно льо Мер дори заговориха за създаването на европейска платежна система, аналог на международната SWIFT, нещо, което доскоро звучеше като ерес. Големите европейски компании обаче предпочетоха да не рискуват и изправени пред риска да имат проблеми на американския пазар, решиха все пак да напуснат Иран. Още повече че в миналото банки като "БНП Париба", "Сосиете Женерал" вече бяха безнаказано глобявани от САЩ, защото са работили в Куба, Иран и Судан, които са под американски санкции. Това много по-силно от всякакви дълбокомислени анализи показва ограничеността на ЕС в международните дела и потвърждава тезата, че той е "геополитическо джудже". След като компаниите от съюза нямат вяра, че той може да ги защити от външния натиск, защо тогава външнополитическите партньори на Брюксел трябват да имат такава вяра. 

Но на Европа ще й се наложи да отговаря глобално и много по-твърдо на САЩ, които, изглежда, разбират само езика на силата в международните дела. Първичността на американската сила, по-точно на глупостите, които творят днешните политици във Вашингтон, може да бъде укротена само ако срещне твърд и решителен отпор. Например при налагане на вторични санкции срещу европейските компании те да бъдат компенсирани в същия размер, но с парите на американски компании в Европа. Националните правителства и ЕК ще трябва да разработят комплекс от конкретни мерки, които да защитят европейските компании от САЩ, но и да нанесат на американците загуби, които биха ги накарали да помислят дали да влизат в битка, в която Европа ще може да намери съюзници по целия свят, при това в лицето на големи страни, с големи икономики като Китай и Русия, които сега са обект на американския натиск. Неизбежно на дневен ред ще излезе и темата за постепенната дедоларизация в двустранната търговия, за която в момента говорят предимно в държавите, намиращи се под санкции. Големият проблем в случая ще бъде единството на съюза, тъй като немалко страни, особено от източната част, вероятно откровено ще саботират тези инициативи. Но по-друг начин нещата няма да се получат, защото американската политика ще си остане такава дори и след като Тръмп напусне Белия дом. За това говорят вече редица анализатори, които виждат като първопричина постепенната ерозия на водещото положение на САЩ в света, което американците ще се опитат да крепят максимално дълго с цената на максимални усилия.

През май 2018 г. президентът на Франция Еманюел Макрон държа една станала знаменита реч в Аахен, в която в частност каза: "И ако приемем, че други големи сили, включително съюзници, включително наши приятели в най-трудните часове на историята, решават да вземат нашите решения, да водят нашата дипломация, да се грижат за нашата сигурност (често залагайки с най-лошите рискове), ние вече губим суверенитета си и не можем достойно да следим публичното мнение и да казваме на нашите хора: "Ние ще решаваме за вас, елате да гласувате! Елате да направите своя избор!"

Време е ЕС да покаже, че може и да действа, освен да си чеше езика. Залогът наистина е бъдещето на съюза като център на влияние в света.