От редактора
Мечтатели
/ брой: 107
Сигурно ще кажете, и поетите ли се захванаха да коментират изборите, политиката...
А аз мисля, че именно фактът, че хората на изкуството, поетите, писателите, бяха изтикани настрани от политическия живот на страната, доведе до ситуацията, в която сме днес.
Народ, съзнателно опростачван през последните години, сляпо върви след своите ояли се пастири и не му пука от това. Върви към своето заколение...
Иначе как може да си обясним, че хората отново предпочетоха ГЕРБ. След всичките скандали, след разкритията за корупция, след тоталното срастване на мафия и държава... След ужасяващата бедност, в която тънат някои части на милата ни родина, след чудовищното разделение в обществото на бедни и богати...
И не е страшно това, че някой е предпочел тази бюлетина.
Страшно е мисленето на хората. Чувам как мнозина казват: е, и какво като са корумпирани, какво като са правили далавери; и аз, ако имах възможност, щях да го направя; всеки щеше да се облагодетелства на тяхно място.
Настръхвам при тези думи. Егоизмът, алчността, своенщината са превзели мислите.
Страшно е и че една партия е окупирала всички структури на властта. Обсебила е повечето медии. На теория има свобода на словото, но на практика? Можеш да си говориш, колкото си искаш, но чуваемост няма, чуваемост... Кой ти обръща внимание?
Страшно е и че хората масово не гласуваха. Не се възползваха от това май единствено останало им право на свободни граждани. Не виждат сигурно смисъл. А когато не виждаш смисъл, и пътя си не виждаш... Или може би води той към ралото на Елин-Пелиновите Белчо и Сивушка? Или към Терминал 2?
Страшно е, че хората или не искат, или не виждат алтернатива.
В първия случай консуматорското мислене, насаждано с години, води до отказ от промяна на статуквото. Доволен съм от това, което имам. Защото може и по-зле. А току-виж станало по-добре: ще търкам билетчета от лотария или пък ме харесали в някоя местна структура на управляващата партия държава.
Във втория случай хората, които искат промяната на статуквото, не виждат алтернативата. Което е тъжно, защото на практика те не разпознават БСП като алтернатива.
А тя трябва да бъде такава. Движеща сила за промяна на обществения строй, който е несправедлив и античовешки.
И нека да спрем с вътрешните войни в партията, които изсмукват силите й.
А поетите и писателите да заемат мястото си в обществото. Да събуждат заспалите мозъци, да отварят очите, да променят робското мислене.
Сигурно ще кажете, че съм мечтател. Но не съм само аз, както пееше Джон Ленън.