Мама и тате да помагат!

Още не бях се нарадвал на страстта, с която президентът ни сграбчи в понеделник в обятията си грузинския премиер, и ето ти нов повод за възхищение. Порадвайте се и вие на лъчезарната му физиономия, докато стиска десницата на участник в Националния иновационен форум "Развитие на иновационната среда за устойчив икономически растеж на България". Иновации (забравете пошлото "нововъведения"), клъстери, надграждане - държавната ни глава подхвърля такива модни термини като цирков фокусник празни бутилки.
"Няма други като нас в региона", тупа се в гърдите лъчезарният. Фактор сме, атрактивни сме, дерзаем в автомобилостроенето. Е, не точно да правим автомобили, но в 8 от всеки 10 коли в Европа имало компоненти "made in Bulgaria" .
И няма как да не клъвне Москва: "Бъдещето вече не минава през тръбите за газ". Бъдещето може, но дано проклетата Москва не врътне някое кранче точно пред Коледа и да минем само на кюмюра на американските "Марици". Не мина и без предъвкване на заклинанията за бързо въвеждане на електронното правителство. "Бързането" продължава вече 15-16 години, струва ми се от времето на царското правителство, но както са казали германците "langsam, aber sicher" - "бавно, но сигурно". А на германците трябва да се вярва, те са сериозен народ.
И накрая нещо, което е съкровена мечта на всички, които имат нещо общо с висшето образование: "специална подкрепа на университетите, които създават инженерни кадри", както "и да се засили капацитетът на държавата" . Това последното за капацитета не сме дорасли да го коментираме, то е в сферата на най-висшата стратегия, за която отговарят на "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2. Пък дано инженерните университети повлекат крак, та да се облажат и другите там, разни хуманитарни, икономически и т.н.
Ако не бяхме сигурни, че президентът не импровизира, а чете подготвена по-рано от помощниците му реч, щяхме да си помислим, че този алтруизъм, тази готовност за подкрепа са възникнали спонтанно, след като е гледал във вторник вечер новините на БНТ. Там един млад учен, именно в област, на която се обещава подкрепа, коментира мизерните заплати, които той и неговите колеги получават. Твърде благородно - и основателно - той не захленчи на предъвкваната напоследък тема как заплатите на чистачките в академичните институти вече се изравняват с възнагражденията на учените. Задоволи са да отбележи, че всички заплати са ниски. Онова, което последва, можеше да се нарече парадоксално, ако не беше трагично. На въпроса на водещия журналист как преживяват той и семейството му с такива доходи, отговори: "Помагат родителите".
Все пак сме в средата на второто десетилетие на ХХІ век. Все пак не става дума за някакъв неук нехранимайко, а за млад учен, за мъж в разцвета на силите си. Все пак не говорим за наследена от миналото традиция - татко е заклал прасето за Коледа и мама е приготвила колета и ни пращат армаган мръвки.
Хубаво нещо са иновациите, клъстерите, надграждането, българските компоненти в европейските автомобили. Но те си остават празни приказки, звучат кухо, когато се оказва, че тате и мама с мизерните си пенсии трябва да помагат на детето - перспективен млад учен.