Позиция
Кой какво преглъща?
Двете страни на полицейския протест
/ брой: 255
Не би било зле според мен да се чуе какво мисли мнозинството българи за полицейските протести, ако съдим по коментарите за събитието в различните форуми. Обикновено, по всички други въпроси мненията са повече или по-малко разделени поравно между "за" и "против". Този път единодушието е почти пълно: подкрепа на предлаганите от финансовия министър мерки и осъждане на позицията на полицейските синдикати и организираните от тях действия, нарушаващи обществения ред. Това е толкова по-показателно, като се има предвид, че министрите на финансите, в това число и Горанов, са по традиция черните овце при всяко управление.
Липсата на подкрепа на претенциите на полицаите се обосновава с доста широк спектър аргументи. На първо място сред тях е, най-общо казано, незадоволителният, ниският коефициент на полезно действие при наличието на прекомерно разраснали се структури - и съответно - персонал, което поставя България сред страните, най-наситени с полиция в Европа. Не са малцина тези, които смятат, че вместо акцентът да се поставя върху превенцията, "органите" се занимават преимуществено със "счетоводна" дейност: колко са хванатите без книжка или пили шофьори, колко процента е нараснала разкриваемостта на еди-кое си престъпление в сравнение с предишни години и т.н. Разбира се, не се пропускат и случаите на корупция (един зевзек е писал, че "месечната заплата на полицая е по-малка от дневната му заработка").
Но над всичко останало се открояват коментарите за прекомерните претенции от финансово естество на фона на ширещата се бедност в страната. Да, работата на пазителите на реда е по принцип напрегната, свързана с рискове, предвидено е да се полага извънреден труд. Но нима трудът на селския труженик, да речем, е курорт на чист въздух? Животновъдът не полага ли извънреден труд: за него няма събота, няма неделя, няма Коледа, няма Великден. А доходите им в сравнение с полицейските са мизерни. Ами на хирурзите, примерно?
Е, накрая, както свикнахме да става в нашата страна, с разрешаването на спора се зае демиургът, властелинът на 110-те хиляди квадратни километра, строителят на магистрали и детски катерушки, бележитият футболист и непобедим тенисист, да не споменаваме всуе святото му име.
Важно е ръководителите на полицейските синдикати да имат все пак едно наум за това, което им казват хората. Само ще е от полза, за всички. Но пък е задължително правителството да обясни най-сетне защо и докога ще отнема от хората придобивки зад гърба им - орязването на процента за стаж и на 20-те заплати за полицаите го нямаше в проекта за бюджета, появи се в последната секунда, вписано в ония редчета накрая с дребните буквички. Полицаите това не го преглътнаха. Работите у нас ще се оправят, когато и всички останали престанат да преглъщат гаврата с професията и достойнството им.