Късно е да се страхуваме

В България става все по-хубаво за живот. Населението намалява, с което намаляват и проблемите на управляващите. Едни умират - шампиони сме по смъртност, други бягат, вече сме под 7 милиона, а в същото време икономиката расте. Следователно хората стават по-богати. 

И износът расте. Една от експортните стоки е безработицата - тя заминава за Европа. Напрежение няма - власт и подвластни се разбират добре. Според министър-председателя - щото и двете страни са прости. Обществото е спокойно, не е пасионарно, казано по научному. Някои викат, че причината била в неговото трайно и засилващо се застаряване. Нямало млади за бунт. Ето, оня ден сал една баба Стойна се намери да изригне по телевизията срещу властта и полицията отиде в старческия дом да я успокои, да не се вълнува много. 

Поради това и министър-председателят се поотпусна, понатежа, пусна си "катинарче", гледа благо, подсмихва се бащински. Решава проблемите, не ги създава. Всичкото хубаво е от него, всичко лошо от болярите, пардон, от министрите. Той в бяло, другите в лайна. При това буквално, на фона на кризата с боклука и водата. 

Единственият му проблем са гадовете и руските шпиони. Едните по вътрешна, другите по външна линия. Чат-пат линиите се пресичат. Понякога възникват дискусии в проправителствените медии (които поради нарастващото благосъстояние се увеличават все повече) дали гадовете и руските шпиони се допълват или си пречат, но в последно време му намериха цаката. Обвиняват гадовете, че са руски шпиони и руските шпиони, че са гадове според нуждите на текущия момент и последната среща с представител на Държавния департамент. Така всички са доволни. Или почти всички. Или поне искат да мислим така. 

А всъщност отдолу клокочи

От 2017 г. насам основната идея на собствената му персона Борисов-3, е как да контролира обществото, след като вече харизмата се изхабява и провалите се прескачат един връз друг, както чуждите инвеститори се прескачат по магистралата.  

Бойко Борисов реално има проблем с политическото си бъдеще, защото в един момент ненавистта към него и ГЕРБ ще вземе връх над страха. Това го забелязват вече и придворните душеприказчици като Иван Кръстев, наречен от премиера "българкия Конфуций". Пред в. "Сега" той каза: "Има растящ брой хора, които са бесни на ГЕРБ и Борисов, и има растящ брой хора, които са уморени от ГЕРБ." Щом дори до този връх на политологическата наука е достигнало това усещане, значи нещата са много напреднали и мирисът на гнило вече не може да бъде парфюмиран. Вероятно в един момент е станало ясно, че другаруването с Пеевски и контролът над медиите вече не са достатъчни. 

Как може да се закрепи, въпреки всякакви изборни схеми, партия, която само за последните две години и половина в резултат на скандали във властта смени един председател на парламента, деветима министри, зам.-министри, депутати, председатели на държавни агенции плюс това, което имахме като Цветан Цветанов. 

Как да оцелее режим, който последователно преминава през "НДКгейт", "Викторгейт", "Суджукгейт", "Кумгейт", "Гинкагейт", "Паспортгейт", Къщи за гости гейт", "Апартаментгейт". Повечето от тях сами по себе си са достойни да свалят правителството. То и самите названия са с мирис на джибри и пръжки. А като заговорихме за коалиционните патерици на ГЕРБ. Техните грехове са си башка и само един Валери Симеонов е достатъчен, за да започнем обратното броене на това управление. Ако, разбира се, народът иска да свали тоя хомот от шията си. 

Конструкция като ГЕРБ, едновременно загниваща отвътре и разклащана от партньорите й отвън, може 

да бъде удържана само с репресия

Мека, кадифена, копринена, муселинова, но репресия. И тъй като все още не сме официална, а само скрита диктатура, то репресията трябва да се упражнява чрез съответните държавни органи, които за това служат по принцип. Но в демократичните държави те се използват и като бухалки на властта, за да бъде тя удържана. Ако и след това не се получи, то тогава ръководителите на режима пак имат нуждата да овладеят по някакъв начин репресивния апарат, за да си гарантират спокоен живот и да избягат от възмездието, след като слязат от властовия Олимп. 

След оня запис от 2013 г. от къщата на Борисов в Банкя: "Ти си го избра, не ми се подсмихвай, ти си го избра, а след туй..." едва ли има някой, който да е с всичкия си и да не смята, че след като веднъж го е избрал, Бойко Борисов може пак да го избере. За главния прокурор тогава идеше реч, ако сте забравили. 

Интересно е, че на целия напън да изглежда медийно едновременно като ранните Бойко Борисов и Цветан Цветанов, главният прокурор Иван Гешев досега не се е прицелил в корупцията по високите етажи на властта. Толкова ли пък няма едно дело, останало му от неговия предшественик Сотир Цацаров, което да доведе до край? 

Главният прокурор не обвинява, но хвърля петно върху президента, погва народните изедници олигарси, лови цигани из махалата, но за корупцията, която разяжда страната, нищо. Ако и занапред така си остане, значи президентът Радев е бил прав, като е казал, че "Апартаментгейт" "е само айсберг на истинската корупция", а съмненията, че Гешев не иска да е в почтената роля на "Титаник", ще се потвърдят. Отношението към корупцията по високите етажи на властта ще бъде лакмусовата хартийка, която ще покаже дали той има намерение да свърши някаква работа за "обикновените хора" или е обикновена бухалка в ръцете на министър-председателя за разчистване на политическите му противници, каквито са подозренията. 

Една от версиите на това, което наблюдаваме, е, че  

Борисов подготвя оттеглянето си 

от изпълнителната власт на фона на провалите във вътрешната и външната политика и е решил комфортното му местенце да бъде именно президентството. Поради това е и сегашната атака от страна на прокуратурата и гербаджийските клакьори срещу държавния глава. Да се разчисти "Дондуков-2" за Борисов. 

Тази версия поне логически изглежда издържана. И има неочаквани адепти. През ноември м.г. Росен Плевнелиев каза: "Ще има генералска битка между генерала-президент и генерала-премиер". Ставаше дума за изборите за държавен глава през 2021 г. Плевнелиев е голямо лапацало, но точно тази реплика накара Борисов да реагира: "Росен Плевнелиев се изпусна да каже генералски двубой за президентски избори. Никога не ме е интересувал този пост." Чудесно, но за 10 години, откакто е във властта, се научихме да не вярваме на Бойко Борисов. 

В тази версия добре се вписва и пиеската с руските шпиони. В последно време властта все по-тъпо и упорито я разиграва, но това си има своето обяснение. Близко до ума е, че Борисов и компания се опитват по такъв начин да получат индулгенция от САЩ за някакви вероятни недемократични действия. Като например отстраняването на държавен глава или запушването на устата на опозицията с мерки отвъд ръба на закона. От друга страна, пък и самите американци едва ли биха възразявали на "Дондуков 2" да има някой като Плевнелиев, а не като Радев. 

Сега медии и политици дебело намекват, че президентът бил руски агент, ерго всяко антидемократично действие срещу него е оправдано, защото с тези иначе не може. Това им е наративът. Нищо, че желанието да обясниш всички неблагополучия със "зловредното влияние на Русия", по израза на посолството на САЩ, вече е на твърдо установени трагикомични позиции. В тая канава са и приказките на финансовия министър Владислав Горанов, че "проруски партии" (къде ги видя!) били против еврото, както и на главния прокурор Гешев, че "гражданите могат да протестират, но не и в интерес на чужда държава". Т.е. ако протестираш срещу еврото, си руски агент, или как? А ако протестираш срещу Бойко Борисов пак ли е в полза на чужда държава? Или само на своята? 

Изобщо "руската връзка" е на път да се окаже много 

удобна за употреба срещу опоненти 

или просто неудобни на властта, предвид сегашната международна конюнктура. Ето, дори зам.-председателят на парламента от "Воля" Веселин Марешки рече, че "се отстрелват само бизнесмени, които са свързани с Русия". Човекът е притеснен - все пак жена му е рускиня. 

Само че за нас е късно да се страхуваме. Късно е да го правиш, след като веднъж си пуснал авторитарната лисица в демократическия кокошарник. Сега трябва борба, а не вайкане. 

На 31 октомври 2013 г. в пленарна зала депутатът от ДПС Йордан Цонев каза: "Г-н Рашидов, когато казвате от тази трибуна, че трябва да изгоним мутрите от България, искам да ви кажа, че първо трябва да изгоним вашия председател. Защото той е мутра. Той е мутра. Казвам го от тази трибуна и изобщо не се притеснявам."

Ние нямаме такива високи трибуни, но след като депутати го казват и не ги осъждат, и ние не бива да се притесняваме. Защото изведнъж всичко стана много простичко, както никога досега не е било. Или сте с президента, или сте с мутрите. За съжаление на мишкуващите трети път няма.