От редактора
Изтърканите талончета на живота ни
/ брой: 16
През последните дни се разрази истинска полемика покрай идеята дали да бъдат национализирани частните лотарии. Покрай "за" и "против" останаха встрани въпроси, които никой не смее да зададе, и факти, пред които си затваряме очите.
Има един виц, че замърсяването на въздуха в градовете у нас се дължи на "фините прахови частици", които се отделят при търкането на лотарийните талончета от българите.
Тъжно е и да гледаш как на всяка крачка никнат казина. Капани за илюзии и разбити съдби. Как от телевизията те заливат с реклами на хазартни игри.
Няма нищо странно. В една държава, пропита от корупция, управлявана де факто от олигархични кръгове и мутри, но където голяма част от населението едва свързва двата края, където заплатите са тъй ниски и шанс да успееш с честен труд нямаш на практика никакъв, ти остават два варианта: да направиш компромиси със съвестта си и да търкаш талончета, разчитайки на късмета. Който така е разчетен, че никога да не дойде при теб, а да пълни банковата сметка на даден олигарх. Замисляте ли се къде отиват жалките ви левчета и каква е печалбата - не за вас, а за акулите?
Хазартът е зловеща зависимост. Описана по блестящ начин в "Играчът на рулетка" от Достоевски. Известно е, че геният в продължение на десетина години е бил обсебен от злия демон. Губи всичко, което има, изпада в дългове. Той обаче успява да се справи с порока си.
Естествено, че зад национализацията на лотарията съвсем не седят идеалистични подбуди народът да се предпази от тази зависимост.
Съмнявам се и че парите ще отидат в спорта. По-скоро ще пълнят нечии партийни каси. Или някой крупен играч ще бъде заменен с друг.
При капитализма случайни неща няма. И държавата се управлява от едрия капитал.
Хазартът е освободен от ДДС. Но хазартът е в ръцете на акулите. Дребните рибки търкат талончета с надеждата един ден и те да станат акули. Но това няма как да се случи, защото акулите имат нужда от малките рибки - за храна.
В същото време книгите са обложени с 20% ДДС. Скъпи са. Не всеки може да си ги позволи. И тук пазарът е залят с масова литература. Но ако внимателно подбереш и четеш умни книги, те събуждат мисленето, въпросите и евентуално надеждата... Но трябва да умееш да четеш.
Обаче по-лесно и на пръв поглед по-евтино е да дадеш пари за талончета.
Масово опростачване, затъпяване. Издигане в култ на материалното. Парите като висша и единствена ценност. Изтърканите талончета на живота ни. Апатия.
Търкайте, хора, търкайте... Ама по-добре си разтъркайте очите, дано се събудите.