Изчезващите
/ брой: 192
Деси ВЕЛЕВА
Статистиката за българското население гони нови рекорди. Регистриран е най-големият срив в броя на живеещите у нас, откакто се прави национално преброяване на населението. С други думи сме в Червената книга на изчезващите екземпляри.
По ирония на съдбата или съзнателно търсене на ефект, но новините за изборните победители дойдоха на фона на статистиката за срива на броя на българите. ЦИК оповести резултатите от последния вот, а НСИ изнесе данните от последното преброяване на населението.
Един модел на управление се връща, несмущаван, че през годините на доминацията си в българската политика е допринесъл за отрицателен естествен прираст и постоянна външна миграция. Стряскащите данни са еднозначни - повече българи умират, отколкото се раждат, напускащите страната надхвърлят завръщащите се в нея.
Що ли?
Едва ли защото хората се чувстват сигурни, спокойни, с ясен поглед към поне близкото бъдеще? Или защото имат широки възможности за осигуряване на дълготрайно работно място, достъпна и качествена медицинска помощ и първокласно образование?
Факт е, че липсва социална сигурност и надежда за бъдещо развитие, а без тях демографската катастрофа е в кърпа вързана.
Абсолютната разрушителна политика в държавата през последните години обезкърви нацията, изсмука съпротивителните й сили и сега говорим за области със затихващи функции, за десетки обезлюдени села и гледащи към границата млади хора.
Мелодраматично ли ще е да се припомни кога е бил периодът с най-голямо и устойчиво нарастване на населението у нас? Политически некоректният отговор е - по времето на социализма. Факт.
Като противопоставиш работещи фабрики, заводи, селскостопански предприятия срещу едвам кретаща икономика без собствено производство, резултатът е дефицити в работната среда, социална несигурност и бягство. Като прибавим и отсъствието на политика и програми за поддържане на младите семейства, демографската плачевна картина е завършена.
Е, сега изгрява отново добре познатата ярка политическа звезда. Оптимистите по душа може и да разчитат на промяна този път и да очакват работещ план за справяне с демографската и разни други катастрофи. Песимистите не очакват нищо. Те са най-големите реалисти сред изчезващите.
Вече ни обещаха свиване на социалните разходи, вдигане на данъците и отново бюджет "постна пица". Гарантирано топенето на нацията ще продължи.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.