Гергана Романска: 24 май ни събужда и ни припомня кои сме

Гергана Романска е родена на 30 август в Гоце Делчев. Завършила е Начална училищна педагогика с чужд език в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като начална учителка в столичното 93-то средно училище "Александър Теодоров-Балан". 

"Искам да оставя частица от себе си във всеки един ученик"

"Учителят е актьор, съдия, лекар, приятел, пример за подражание"

- Гергана, от една година си начална учителка. Какви са първите ти впечатления от професията?

- И аз, като един първокласник, пристъпих неуверено в класната стая, но веднага разбрах, че няма по-невероятна професия. Тя е динамична и много емоционална.

- А как и кога реши, че искаш да си учителка? 

- Още когато бях ученичка, исках промяна в образованието. Реших, че аз мога да допринеса за тази промяна. Майка ми е всеотдайна учителка и тя ме мотивира и ме вдъхновява и аз да бъда такава. Хората много често казват, че учителската професия не е избор, а призвание. Аз смятам, че това е моето призвание в живота.

- Какво ти харесва в тази професия?

- Харесва ми работата с деца. Чувството на удовлетвореност от обучаването и възпитаването на тези малки хора. Оставяш по частица от себе си във всеки един ученик и го виждаш как израства и се развива като личност и става човек.

- Учителка си на първи клас. Какво е да работиш с малки деца, току-що прекрачили прага на училището, които тепърва откриват света и знанието за себе си?

- С една дума - интересно. Тяхното неспирно любопитство към заобикалящия ги свят ги превръща в истински изследователи, впускащи се в приключения, търсейки знания. А за мен е удоволствие да ги поведа по пътя на знанието, да им помагам и да ги напътствам. Уникално е чувството да бъдеш част от този процес на разширяване на техния мироглед.

- Кое е най-важното, на което искаш да научиш учениците си?

- Искам да ги науча на всичко онова, което ще им бъде необходимо не само в училище, но и в живота. Най-вече на това да бъдат хора, да си помагат, да се подкрепят и да умеят да прилагат всяка от безценните добродетели. Да бъдат добри.

- Как мислиш, има ли разлика между поколенията - твоето и на твоите ученици?

- Разбира се. Всяка година хората се променят и се променят и ценностите. Когато бях на възрастта на моите ученици, животът беше по-спокоен и не бяхме толкова зависими от технологиите. Учеха ни да бъдем търпеливи, сдържани, толерантни, докато тези качества при някои от днешните деца липсват.

- А какви качества според теб трябва да притежава един учител?

- Един учител трябва да притежава много качества, като на първо място трябва да бъде търпелив към своите ученици. Да бъде отдаден на работата си. Да обича професията си и това, което прави. Учителят е актьор, съдия, лекар. Той е приятел. Той е пример за подражание.

- Уважавани ли са учителите от обществото днес? И с какви проблеми се сблъскват?

- Учителската професия е и винаги ще бъде уважавана, но обществото днес я приема за даденост. Пътят на учителя е осеян с трудности. Сблъскваме се с много препятствия, но те не трябва да са пречка пред нашата цел да обогатяваме младото поколение. 

- В навечерието на 24 май сме. С какви чувства посрещаш този ден?

- С гордост, благодарност и радост. Гордея се, че съм българка, че мога да пиша и чета на български и да уча децата на родния език. На този ден честваме делата на всички онези хора, допринесли за развитието на българската просвета и култура, и съм благодарна на всички тях. Радвам се, че имаме такива празници, които ни "събуждат" и ни припомнят кои сме. 

- Да, честваме св. Кирил и Методий. Но ценим ли достатъчно тяхното дело? Съхраняваме ли езика си, или в плен на модата лесно го замърсяваме с чужди думи и чужди букви?

- Всеки от нас трябва да бъде благодарен за това, че България, макар и малка държава, има свой собствен език и писменост. Великото дело на двамата братя трябва да бъде съхранявано и ценено от идните поколения. Аз като учител се стремя да предам на своите ученици любовта към родния език. Но въпреки това навлезлите в нашия живот технологии оказват негативно влияние върху автентичността на нашия език. 

- Обичаш ли българската книга? Кой е любимият ти автор?

- Обичам всяка българска книга, ценя всеки български разказ и стихотворение. Любимият ми автор е Пейо Яворов. Неговата поезия е пропита с дълбок смисъл и "прозрения" за "вечните въпроси, що никой век не разреши".

- За какво намираш или не намираш време?

- През свободното си време сядам с хубава книга, отивам на театър или се разхождам в някоя галерия. Иска ми се да намирам повече време за пътувания.

- Какво най-много цениш у хората?

- Искреността е качеството, което ценя най-много у хората.

- Ако трябва да се опишеш с пет думи, то ти си... 

- Колкото и нескромно да звучи, определям себе си като борбена, великодушна, решителна, всеотдайна, целеустремена.

- Имаш ли любима мисъл, която следваш? 

- "Cogito ergo sum" - "Мисля, следователно съществувам" - Рене Декарт. Това е любимата ми мисъл, която се стремя да следвам. 

- А светла личност, която те вдъхновява?

- Има много велики хора, които ме вдъхновяват. Но на този въпрос бих отговорила само по един начин - моята майка. За мен тя е светлината, която ми показва правилния път и ме подкрепя за всяко решение в моя живот. Тя е прекрасна майка, силна жена и уникален учител. Всичко, което някога искам да бъда.

- Твоето послание към читателите на ДУМА?

- Дерзайте! Не спирайте да търсите знания! Помнете и се гордейте, че сте българи.