Геополитическа игра в северните ледове

От средата на 2010 г. Брюксел води преговори с Рейкявик (Исландия) по приемането на страната в Евросъюза. Множество конференции, документи, съобщения през последните 2 години показват, че Брюксел се стреми към Арктическия регион. Още през ноември 2008 г. Европейската комисия изготви доклад под наслов "Европейският съюз и Арктика". Ставаше дума предимно за негативните последици от климатичните изменения за човека и природата в региона. Между другото се споменаваше за "арктическите ресурси" (петрол и газ), които може да допринесат за подобряване на съюза с енергоресурси и суровини. Още преди това "Арктическата петорка" - САЩ, Канада, Русия, Норвегия и Гренландия, свикаха конференция през май, за да подчертаят своите суверенни права съгласно Конвенцията по морско право на ООН.
В края на м.г. в Рейкявик пристигна китайска делегация от 60 души, водена от Лю Ки, член на ЦК на ККП и секретар на партията в Пекин. Любопитните журналисти се питаха какво прави ръководителят на 15-милионен Пекин на остров с 320 000 жители? Гостите бяха в настроение, любезно посрещнати от домакините с пищен обяд, на който един от китайските делегати посвири на пиано. Говорителят на исландското външно министерство осведоми представителите на печата, че пратениците от Далечния изток се интересуват от геотермалните електростанции и установяват делови връзки. През септември преди това президентът на Исландия Олаф Гримсон бе на осемдневно посещение в Китай. През юни м.г. двете страни подписаха споразумение за валутен обмен за около 500 млн. долара. Обменени обаче с юани срещу крони. Официалните представители на Исландия увериха, че това не променя позицията им в отношенията Изток-Запад. В Рейкявик имат дипломатически представителства САЩ, Русия, Япония и някои от големите европейски държави, но китайското е най-многобройно.
Кое привлича така силно апетитите на великите сили към този малък остров, икономическо "мъниче", претърпяло крах на банковата система по време на финансовата криза. Това бе единствената страна, която поиска съдебна отговорност на свой действащ премиер. Вулканичната държава в Северния полярен кръг е вратата към Арктика. Стратегическата й роля обаче се вижда сега и ще продължава да нараства. Тази роля Рейкявик игра по време на "студената война", предоставяйки на НАТО базата "Кефлявик" за американски бойни самолети. През 2006 г. САЩ се отказаха от нея. При променилата се геостратегическа обстановка в глобален мащаб ролята на Исландия не отслабва, а нараства.
Макар и недостатъчно разкрити, в района около Исландия се оказаха огромни газови находища, към 4% от световните петролни резерви; скъпоценни богатства като злато, диаманти, титан.
В. "Файненшъл таймс" публикува интервю на исландския президент Гримсон, в което той отбелязва: "Трябва да си сляп, за да не съзнаваш значението на Севера за разширяването на световната търговия и енергийните източници. А Исландия лежи точно в центъра." Островът е невралгичен пункт на северния морски път между Европа и Азия. Като такъв неговата значимост през ХХI век ще става огромна. Добива значение Суецкият и Панамският канал през миналото столетие, предизвикали напрежение и не една война. Североизточният морски пасаж е с 3500 морски мили по-кратък от пътя през Суецкия канал.
Не е трудно да се обясни защо Пекин търси договорености с Рейкявик, защо Брюксел иска да стъпи в полярния пояс като стратегически форпост. И защо руският посланик подхвърлял за интереса към "прочутата херинга, която ние от съветско време така ценим". Разбира се, не рибата е главната причина през октомври 2008 г. Русия първа да предостави на Исландия кредит от 5,4 млрд. долара.
Редица чуждестранни компании са предявили искания за лиценз по разкриване и експлоатация на подземните богатства. Исландското правителство засега не бърза с разрешенията. В парламента се води дискусия за или против влизането на страната в Европейския съюз. Засилват се настроенията за запазване на независимостта и за свободен избор на договаряне с чуждестранни партньори. Последните социологически проучвания сочат, че само 39% от запитаните подкрепят преговорите в Брюксел. От тях само 19% смятат, че страната ще има полза от включването в европейския блок. "Щом като геополитиката става горещата тема, повечето граждани казват: защо трябва да се отказваме от нашата независимост? - заяви Валгердур Бярнадутир, зам.-председател на комисията по външна политика в парламента. - Да се възползваме максимално от нашите ресурси."
Тези настроения се засилват колкото повече страната се съвзема от тежката финансова катастрофа. Управляващата коалиция се стреми да използва ключовото разположение на страната и нейните природни ресурси в национален интерес, въпреки ограничените териториални размери и отдалечеността от континентите. Поучително за европейските държави, които са вече в Евросъюза, и тези, които ще се включват в него.