14 Ноември 2024четвъртък17:24 ч.

Неизвестно за известните

Генчо Стоев за словото българско

В изречението нещо ще трябва да става - първа идва думата, която носи движението, промяната, а после и онова, което ще се променя - споделя приживе известният белетрист за своите писателски тайни

/ брой: 126

автор:Дума

visibility 7166

Кирил МОМЧИЛОВ

Към творчеството и личността на Генчо Стоев (1925-2002) винаги съм изпитвал и изпитвам страхопочитание. Не бях близък с него, бил съм все при някого, при когото той идваше случайно. Слушах с интерес разговорите, които водеше с един или друг мой познат. Останал съм с впечатление, че обичаше повече да слуша, по-малко да говори.
В Литературната анкета на Драган Ничев (1983) на въпроса: "Как се раждат при вас думите? Имате ли предпочитание към определени словосъчетания?" Генчо Стоев отговаря: "Отделната дума никога не ме е интересувала твърде много; никога не съм търсил редки или интересни слова, които да създават впечатления у читателя за "откривателство"... Думите трябва да ме посетят свежи, топли и звучни в момента, когато ги подреждам... Естествено една богата мисъл не може да се роди при беден език, но работата на добре въоръжения автор може наистина да предаде многозначност на едно обикновено слово и сочност, ако то е изсъхнало, и блясък, ако е оръфано от употреба, и топлина, ако е изстинало вече в нечия студена душа.
И така аз оценявам думите в мига, когато те кандидатстват за моето ново изречение; тъй като в изречението нещо ще трябва да става - първа идва думата, която носи движението, промяната; после и онова, което ще се променя. И така вече имам глагол и съществително. Важното е сега кой ги изрича - аз или някой от моите герои и кой точно: от кое време, на каква възраст, от какъв пол; какво е минало през главата му и какво ще има да мине! Тъй че изворът на тези две основни слова е почти предопределен - около това ядро могат да полепнат също само определени прилагателни и тъй нататък и тъй нататък..."
Колко време и как Генчо Стоев е търсил думата, преди да се получи "кристалът" върху белия лист, едва ли някой може да каже. "Цената на златото" (1965) - този бисер в огърлицата на българската литература, е най-яркото доказателство за блестящия майстор на родното ни слово. Учудващо е, че забравихме този "златен" български роман?! Кой и как го изтри от учебниците по литература? Не го ли приемахме за "класика", не е ли той и днес класика?...
Не съм литературовед, за да правя анализ на творбите на Генчо Стоев, нито да се спирам подробно на езика им. Сам той не се смяташе за "откривател на думи и на словосъчетания": "Моята гордост е, че мога да поднеса познатите слова в ново възбудено състояние, че в малко страници има много действие". В публикацията си "Някои особености при съвместната употреба на глаголните времена в "Цената на златото" от Генчо Стоев" езиковедката Пенка Радева твърди, че е изброила 6070 глагола, като близо 5000 от тях не се повтаряли!...
В дневника си съм записал датата 6 февруари 1971 г. Бях се отбил сутринта в издателство "Народна младеж" при писателя Димитър Вълев. Неочаквано за мен в стаята влезе Генчо Стоев. Вълев му даде последните коректури от второто издание на "Лош ден" и проектите на художника Асен Старейшински за обложка на романа, включен в поредицата "Меридиани". Едната беше черна, а другата - с червени петна. Генчо Стоев се взря се в първата - отхвърли я, после във втората и каза:
- Аз не пиша криминални истории, нито пък толкова кръв трябва да има на корицата. Много е напръскана...
Спря се на червената, поправи някои забележки и изтри въпросите на коректорките.
- Нали са културни, интелигентни... Как не могат да почувстват думата "ласкава" длан, та са я поправи на "лъскава" длан?...
- А "товарищ" да остане ли? - попита на свой ред Вълев.
- Как говорят хората, та са я поправили граматически "товарищ"!
- Ако вървим по граматиката, какво ще остане... - възмути се и редакорът.
От лавицата с книги зад гърба на Вълев взех "Лулата на господин Ерин" на Иван Иванов и казах, че за нея се редят на опашки преди още книжарниците да са отворили врати. (Тя бе поредният номер 30 от библиотека "Лъч" на издателство "Народна младеж" - разузнавачески приключенски романи и повести.)
- И мен ме канят настоятелно да напиша "криминале" - било за филм, било за книга... - каза Генчо Стоев и продължи: - А после? Децата ми ще кажат: "Най-сетне и татко написа една хубава книга... Но аз не искам! - разказа, че го викали  от редакцията на Театър "Х" (имаше такъв театър към Българската национална телевизия....) да го пазарят, получил и специално писмо.
- В последния момент се отказах, бях се обръснал, облякъл... Стоях пред огледалото в коридора, когато си зададох въпроса: "А после?"... И от Министерството на вътрешните работи получих писмо на две страници, подробно ми обясняваха на кои телефони да се обадя. Само да кажа "да" и ще получа 500 лева, а като представя "материала" - още 2000 лева... Отделно наградите... Но не отидох! За тия пари се скарах с жена ми... Ще пиша още година-две, пък тогава...
Димитър Вълев му подхвърли, че има сюжети за четири романа. А той:
- Твоята е друга. Ти си млад. На тебе още десет години ти трябват да пишеш.
После темата на разговора се измести в друга посока- за киното, което било завладяно от Павел Вежинов и Богомил Райнов... Те вземали от филм или роман по 20 000 лева, а на останалите хвърляли трохи, за да ги озаптят, да не се възмущават и да не говорят...
- Защо всъщност ни канят и ни дават тия пари за сценарии? -  попита Генчо Стоев. - аз знам, че от нашите "материали" (имаше предвид и другите канени, и тези, които са се хванали на въдицата да пишат) няма да направят филми...
Димитър Вълев разгърна и поредния брой на вестник "Литературен фронт". Зачете се в разказа на Ст. Ц. Даскалов, който започваше от първа страница, пренасяше се на третата, а в края пишеше "Следва". След първата колонка Генчо отсече: "Това не е от разказ, това е начало на репортаж..." И Вълев спря да чете...
И ни разказа една случка със Ст. Ц. Даскалов от заседание на УС на СБП:
И той като всички от "Групата на писателите" към ЦС на БПС получавал пари да пише. Колегите представили ръкописите си, Даскалов - не, а получавал свръх нормата 250 лева (вероятно на месец)! Обяснявал им на заседанието два часа, как ходил "Горе" тридесет пъти да ходатайства, за да прокарат газопровода край неговото родно село. После пък тръбите били запушени. Изровили ги от земята, не били запушени, а се оказало, че няма газ... "Как да предам романа? Време не ми остава за него!" Казал им още, че очакват газ от Съветския съюз, но за да го получат, ще трябва да го изпратят и там да ходатайства...
- Какво можеш да му кажеш? Нищо не е написал, а си получава парите...
Вълев попита Генчо Стоев защо пуши "Ком", а той му отговори: - До седмата цигара сутрин усещам сладостта им, после ми е безразлично какви пуша...
Вълев се похвали със "Стюардесата", БТ-то съдържало най-много никотин.
- Никотинът е нужен да ни опие!... - заключи Генчо Стоев.  
...Да казвам ли, че съм бил шокиран от онова, което съм слушал от Генчо Стоев? Да казвам ли откъде той бе изучил науката на неприличните думи и мощно действащия речник в съвременните му разкази, новели, повести и романи?
Животът ни, героите му го бяха научили на това съвършенство...

ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 146

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 149

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 137

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 172

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ