14 Ноември 2024четвъртък15:05 ч.

Снимки Личен архив

Срещи

ЛИЛИЯ СТАРЕВА:

Добра, силна и красива е душата на народа ни

В книгите, които представям, е събрана мъдростта на предците ни в празници, приказки, мит и легенда, пословици и поговорки, казва известната фолклористка и писателка

/ брой: 101

visibility 13657

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА,
Деметра ДИМИТРОВА, ИК "Хермес"

ЛИЛИЯ СТАРЕВА е доктор по философия, етнограф, фолклорист и писател. Работи дълги години като водеща на рубриката "Празничен календар" по програма "Хоризонт" на БНР, председател e на фондация "Детето и фолклора". Авторка е на два исторически романа, седем енциклопедични издания за българската традиция и множество специализирани сборници. Изследванията й на народните обичаи и традиции са представени в книгите "Приказки и легенди за българските имена", "Български празници и обичаи", "Български ритуали за късмет", "Детето - по-голямо и от царя" и др. На 1 юни от 13 ч. Лилия Старева ще бъде на шатра 40 - изд. "Хермес", на Пролетния панаир на книгата и всеки желаещ ще може да поговори с нея и да получи автограф върху най-новата й книга "Сватбата - празник на празниците в българския семеен календар".


- Госпожо Старева, наскоро излезе новата Ви книга, посветена на едно от най-радостните събития в живота - сватбата. Каква мъдрост е събрана във фолклорните ни сватбени традиции?
- Българската сватба е комплекс от ритуали, в който се преплитат вълшебен мит, народна вяра и практически опит. В своята единност те са мъдър съвет към младите как най-безопасно и щастливо да преминат от един период на живота си в друг - този, който оттук нататък ще е животът за тях. Да сменят ролите, социалния си статус, задълженията и отговорностите. Почти като ново раждане е. Особено това важи за невестата, която сменя дома си, приема нови родители, очаква се да даде живот, да стане майка. В този граничен момент народът ни е извикал на помощ вълшебства от цялата природа - зеленина, цвят, плодородие, любовта и благослова на всички роднини и близки на младоженците. Целият празничен ритуал представя ценностната система на старите българи. Разказва и показва в действия, песни, цветове и думи това, което са разбирали като добро живеене. И какво се прави, за да има любов и сговор, да се родят много и хубави деца, да се почитат родителите, да се усети шепотът на дървото, цветята, вятъра. Как с ум, труд и доброта младите да съградят едно ново цяло. Жената да се превърне в душата, мъжът - в темела на новия дом.

На премиерата на книгата "Сватбата - празник на празниците в българския семеен календар" - Десислава Добрева от ИК "Хермес", проф. Пламен Бочков, НБУ, Лилия Старева и писателката Бойка Асиова (от ляво надясно)

- В процеса на проучване по темата сигурно сте попаднали на любопитни ритуали и вярвания. Може ли да разкажете за някой, отличаващ се с колорита си обичай?
- Трудно ми е да извадя един от множеството вълшебни ритуали. Да погледнеш през пръстен любимия, за да затвориш любовта, да изядете съвместно червена ябълка, за да са здрави и красиви децата ви, да се оглеждате в мига на щастие, за да се огледа и удвои щастливият миг, да омесиш хляб с нашепвани над него съдбовни наричания за хубави дни и години, да поставиш в брашното зелена клонка и да предизвикаш здраве и дълъг живот, да отпратиш беди и лоши очи чрез защитен знак, извезан върху сватбената премяна... Наистина са много. Българската сватба е низ от вълшебства и всяко мънисто в нея е любопитно, интересно и важно.
- Защо и в днешното динамично и неособено романтично време е важно да познаваме и тачим българските народни обичаи и традиции?
- Динамично разбирам като време на промени и бързане на хората да се намерят в тях. Време, в което се променят ценности, цели, перспективи. Променя се животът като бит, но и като духовност, като морал и етика. Старите ценности се отричат, нови още няма. И значи няма опора, клатушкащ и неравновесен е този наш динамичен откъм ценности свят. И тук е безценно знанието на предците ни, разбирането им за добро живеене. Мъдрост, проверена и изстрадана, от която имаме нужда. За да ни закрепи в люшкането, да даде център и опора.  
Празниците на старите българи събират в себе си наблюдения, превърнати в приказка, приказката - в ритуал, в който всеки жест, дума, действие, ритуален образ или предмет показват, разказват, благославят, предпазват. Да знаеш смисъла им е като да знаеш уроците за добро живеене, които са ни оставили предците.
Динамичност разбирам и като забързаност на хората да осмислят живота си чрез измислените от тях нови технологии. Живеем в свят, в който отговорите не се търсят, а се подават от някого, често непознат и неясен. Време на сменящи се бързо кадри, които е невъзможно да спреш, обмислиш, разбереш, дори запомниш. Безсмислено е да задаваш въпроси, вече някой някъде е подготвил и написал отговорите.
- Животът на някогашния човек е бил по-отруден, но и по-спокоен.
- Как и закъде да бърза, когато цял един свят е пред очите му и той няма обяснение за него. Как да не забележиш шепота на гората, дърветата, наведени едно към друго, които със сигурност си казват нещо, птиците, които летят далече, далече в небето и стигат края му. А къде е краят на небето и има ли го въобще? А могат ли да говорят дърветата? И как така цветята, поливани с любов, цъфтят, а необичаните от стопаните си вехнат? Питал се е, търсил е отговори, откривал ги е без гугъл и томове енциклопедии.
Правилно питате: Защо я няма романтиката? Може би защото и за нея няма център, посока, идея. Или защото от бързане нямаме време за нея. Но най-вече, мисля си, защото като цяло е изчезнало магическото усещане за единността на този огромен космически свят, от който ние сме малка, едва видима, частица. Изчезнало е усещането за единност на небе, земя и под нея. Заедно с него - и възможностите човек да е част от нея, да достига небесни простори, да носи познание и доброта оттам, да кани светци и божества на трапезата си, да им подсказва с добри дела и думи каква съдба очаква, да благодари, което значи да дари добро.


- Представяте книгите си пред различна аудитория. При срещите с читатели - от какво се интересуват, какви въпроси Ви задават, споделят ли за традиции, които и до днес се спазват в техните семейства или роден край?
- В книгите, които представям, е събрана мъдростта на народа ни в празници, приказки, мит и легенда, пословици и поговорки... Голяма книга, с много послания и символи. Разнолики и различни са и хората, с които си говорим за нея. Децата я слушат като приказка, възрастните сравняват със свое знание, питат по конкретен повод, споделят свои примери. На премиерата на "Сватбата, празник на празниците..." например, писателката Бойка Асиова каза: "Като чета книгата и се връщам в моя си живот, все едно, че аз съм преживяла тази сватба заедно с многото сватби, на които съм била в моя Разлог." И в същото време разказа някои подробности за разложката сватба, които я правят различна, ритуали, които се изпълняват само в този край и ги няма в книгата. Това е така. Има общност на ритуалите за цялата етническа българска територия, но има и локални особености, различия, които винаги могат да прибавят нещо, да обогатят с и доразкажат свой опит и мъдрост. В това е богатството и очарованието на народната традиция.
- Фондация "Детето и фолклора", на която сте председател, организира различни конкурси, посветени на нашия фолклор и история, в които участват деца и младежи. Чрез тези събития откривате, давате път и насърчавате млади таланти. И не само ги възпитавате в родолюбие, а им показвате, че могат да изразяват себе си по един стойностен начин.
- Въпросът Ви дава част от идеята и смисъла на фондация "Детето и фолклора". Питахте защо е важно да познаваме традицията. Защото това е начин да познаваме света на предците ни и чрез него да открием важното в живота ни днес. Защото имаме нужда да запазим някогашната мъдрост, чувствителност, опит, душа. За да ни има, за да не забравяме кои сме. Защото добра, силна и красива е душата на народа ни.
Децата са най-близо до нея. Нали и някогашният човек е бил дете. Стоял е на прага на вълшебната вселена и като дете е задавал въпроси. Кой е създал този необятен космос, небе, звезди, слънце? Кои сме ние, откъде идваме и защо сме на тази земя? Как да направим живота добър и смислен?
Да предадем на днешните деца откритията на някогашните българи - значи да им предадем тяхното любопитство, усещане за сила и мъдрост, самочувствие, единност с природата и космоса. Природата, която ще разберем и опазим, ако открием, че сме част от нея. Космоса, който ще доближим, ако вярваме, че сме едно с него. Струва ни се важно децата ни да се докоснат до магическото мислене на детето-откривател, да погледнат на света като приказка, която очаква своите герои, да пожелаят те самите да бъдат герои.

Изложба на детски илюстрации "Мъдростта на народа ни" на Първи юни в НМ "Земята и хората"


- Лесно ли е да привлечете и задържите вниманието на съвременните деца към фолклора, след като те са изкушени от разнообразните и бързоразвиващи се технологии и буквално живеят с тях?
- Истинско удоволствие и радост е да работиш с деца на полето на фолклора. Да им дадеш възможност да участват, да творят, рисуват образа на старите българи, да разказват, да участват в празнични ритуали, да пеят песните на коледари и лазарки, да благославят и порастват с тях, да слушат очаровани и вдъхновени чудната българска приказка.
Когато български деца превеждат фолклорни образци на различни езици, могат да се усетят дори като посланици на българската култура по света, да се представят чрез нея като творци и наследници на безценно духовно богатство. Чрез осемтомната си многоезична поредица "Българската народна мъдрост по света" фондация "Детето и фолклора" се опитва да им даде и тази възможност.
Тук е мястото да благодаря от името на целия ни екип на всички, които ни подкрепят - Столичната община с програмите си "Европа", "София - град на младите и активните", Национален фонд "Култура", Министерството на образованието и науката, педагози от училища в цялата страна...

ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 146

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 149

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 137

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 172

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ